Ярослава Бубнова обмисля да спре поканите до посолствата на Русия и Израел у нас, вероятно и до съседни страни
“Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея “Метрополитън”? Така е наречен легендарният плакат от 1989 г. на групата американски артистки “Герила Гърлс”, показан и в “Квадрат 500”, където в четвъртък две от активистките откриха изложбата си “Изкуството да си непослушна”.
Дали посланичката на Русия Елеонора Митрофанова успя да го види, не е много ясно, защото бе изгонена от събитието с
викове “Убийца”
и “Тук не е
Москва
Тук е Европа”
Клип с изгонването, направен от журналистката Ива Рудникова, се разпространи светкавично в социалните мрежи и предизвика стотици коментари “за” и “против”. Надигналото се обществено мнение накара директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова да даде пресконференция.
Нито разбрах, че г-жа Митрофанова е дошла, нито че е била изгонена. Не видях кои са хората, които я гонят. Аз бях от другата страна на залата. Събитието се е случило някъде вътре, каза Бубнова.
На клипа се вижда как откриването е прекъснато от виковете на млада жена на име Натали Тодорова, която върви след Елеонора Митрофанова. Изненадана от случилото се, посланичката напуска залата. Преди това обаче отвръща на Тодорова няколко думи на руски.
Бубнова обясни, че заедно с екипа ѝ се стараят да избягват проблеми с лица от дипломатическия корпус и че агресивното поведение и “изгонването на някакъв служител” не биха решили глобалните проблеми, в които живеем днес. Отрече да е пращала лична покана на Митрофанова, тъй като галерията изпраща покани и прессъобщения до над 3000 имейл адреса. Сред тях и 36 посолства, включително това на Русия, Хърватия, Алжир и дори Иран. След случилото се Бубнова обмисля от списъка да бъдат извадени както посолството на Русия, така и на Израел, вероятно и на “близките до нас трансгранични страни”.
“Жената, изгонила руската посланичка Елеонора Митрофанова от изложбата в София, е била блъскана от мъжа на директорката на Националната художествена галерия Кирил Прашков. Оставка на директорката, защитаваща терористична държава, обявила ни за враг”, гласи един от коментарите във фейсбук. От своя страна Ярослава Бубнова каза, че не вярва мъжът ѝ - художникът Кирил Прашков, да е направил подобно нещо. Като цяло той не е агресивен човек, поне на мен така ми е известно от много години. Ако е имало някаква агресия в някоя от залите, е напълно възможно той като нормален мъж от по-старото поколение да се е опитал да елиминира рисковете към жената, срещу която е била тази агресия, коментира тя. Това, което съпругът ѝ казал, било: “Току-що изгониха Митрофанова. И се опитах тук да я отстраня, за да може да излезе”.
“Много чудесно е, че Митрофанова я натириха снощи от храма на изкуството, но пита се,
защо Яра Бубнова
да е виновна за
това?
Че не е въвела face control на входа на галерията? Или пък я подозират в лична покана на посланичката, защото е с руски произход? Това е толкова просто заключение, че може само да се коментира с думите на храбрия войник Швейк: “Ваше Превъзходителство, аз съм толкова глупав, че дори не знам колко малко зная”, пише журналистката Юлиана Методиева.
Подробности за случилото се самата Бубнова разбрала по-късно от публикациите в социалните мрежи и медиите. Макар да е от другата страна на залата, чува, че нещо се случва. Отначало Бубнова си мисли, че “Герила Гърлс” са провокирали публиката с някоя своя демонстрация. Оказва се, че самите те не са в залата, където се е намирала Митрофанова. Докато охраната се намеси, посланичката вече не е била в галерията.
Всъщност Митрофанова често посещавала изложби, двете с Бубнова дори се засекли миналата седмица на подобно събитие. Когато се срещнат, обикновено се поздравявали и се питали “Как си?”. Отвъд това не се познавали и затова Бубнова дори не се е чула с Митрофанова по телефона след изгонването. “От друга страна, тя е жена на възраст, не е хубаво да ѝ се е случило нещо, тя все пак е дипломат. Хубаво би било такива прекрасни събития, каквото беше това вчера, да минават без протести и без агресия спрямо конкретни лица”, смята Ярослава Бубнова. Според нея причината, довела до демонстрацията в “Квадрат 500”, е общественополитическа и е ясна - Елеонора Митрофанова представя Русия, която започна войната с Украйна. Нещо повече, Националната галерия неведнъж е показвала своята позиция спрямо нея. Помагат със събирането на помощи за Украйна, а през 2022-а дори правят първата изложба у нас с картини на украински художници. Някои от тях са от първите бомбардирани градове. По този начин искат да им помогнат да не се чувстват изоставени и забравени в професионалната сфера. За някои от художниците това е първата музейна изложба.
Музейното пространство е доста изолирана и елитарна среда. Протестите, които се правят в нея, могат да произведат медийно събитие, но не могат да помогнат на обстоятелствата, срещу които са тези протести, казва Бубнова. Тя допълни, че е привърженик на свободното изразяване на мнение до момента, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора или състоянието на сградния фонд и други матерални ценности. Що се отнася до това кой може да бъде или не допуснат в публичното пространство, това било въпрос на консултация с юристи и с полицията. Ние се охраняваме от 5-то РПУ. Ако те смятат, че можем да не допускаме някого вътре, ние ще упражним тази възможност, категорична е Бубнова.
Феминистките “Герила Гърлс” пазят строго самоличността си
Изложбата показва за първи път у нас изкуството на едни от най-влиятелните артистки - активистки в световен мащаб “Герила Гърлс”. На 6 март две от основателките на групата, които строго пазят самоличността си, носейки маски на горили, откриха експозицията си в “Квадрат 500” с емблематични плакати, видеоклипове и инсталации от постоянните колекции на най-значимите музеи в света като Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, британската национална галерия за чуждестранно модерно изкуство и артформи в Лондон “Тейт Модърн” и центъра “Жорж Помпиду”. Включен е и легендарният плакат “Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея “Метрополитън”?”, който провокира публиката през 1989-а с пояснението, че по-малко от 5% от художниците в модерното изкуство са жени, но 85% от голите тела са женски. От 1980 г. и до днес “Герила Гърлс” продължават да поставят въпроси за равенството, справедливостта и прозрачността в изкуството и културата.
