Сред местното население проучваната крепост е известна като „Ая Яни калеси" или „Чаталташ калеси"
През 2017 г. археолозите бяха шокирани от новината за голямо нещастие. Колегата проф. Валентин Плетньов претърпя тежък инцидент и след няколко месеца в кома почина в болницата. Той така и не можа да види завършено делото на своя живот – уникалната крепост Кастрици.
Всеки знае за резиденцията Евксиноград до Варна. За повечето българи това е мястото, където т. нар. политически елит почива след парламентарни битки и медийни престрелки. Може би мнозина вече са я посещавали, след като тя стана достъпна след 1989 г. Идвалите са видели прекрасния дворец в западноевропейски стил, в който през 1890 г. на части е донесен дори оригиналният фронтон от известния френски замък „Сен Клу". Евксиноградската резиденция е разположена сред красив парк, чието създаване започва също в 1890 г. За него княз Фердинанд І подбира лично повече от 200 растителни вида от Средиземноморието, Азия и Южна Америка. Там върху специално пренесена от устието на р. Камчия почва растат палми и хималайски кедри. Малко са обаче хората, които подозират, че след 2005 г. паркът се е обогатил с още една забележителност.
Още през 1899 г. големият български археолог от чешки произход Карел Шкорпил прониква в резиденцията с важна задача. Той трябва да проучи уникална крепост, чиито високо запазени руини са останали в заграденото за двореца пространство. Ученият прави частични разкопки и окомерен план на укреплението. Чак през 80-те години на ХХ в. археолозите отново опитват да надникнат зад високите стени на правителствената резиденция. Ангажирана е даже дъщерята на Първия, Людмила Живкова, но неясно защо разкопките се провалят. В 1994 г. до тайнствената крепост се добира археологът Валентин Плетньов. Благодарение на управителя Стефан Капитанов през 2005 г. проучванията най-сетне започват.
До началото на разкопките Плетньов вече знае много за забравената твърдина. Сред местното население тя е известна като „Ая Яни калеси" или „Чаталташ калеси". Всъщност името на крепостта на гръцки е било Кастрици, а на български вероятно Кастрич. Крепостта е отбелязана в десетки западноевропейски морски карти и портулани от ХІІІ-ХVІІІ в. За читателите ще поясня, че портуланите са текстови описания на крайбрежието и наръчници за навигация, предшественици на днешните морски лоции. По-късно данните започват да се нанасят върху пергамент, изработен от овча или телешка кожа и се превръщат в карти. Те били твърде големи и неудобни за работа на капитанския мостик и затова от ХІV в. вече ги правят на множество сегменти. После ги подвързват и получават атласи (кодекси).
Според тези документи крепостта Кастрици е пазела северния край на огромния Варненски залив, както крепостта Галата е охранявала неговия южен участък. Древното название чудесно се е съхранило в старото име на близкото село и днес квартал на Варна, Виница, наричало се някога Кестрич. А предвожданите от полския крал Владислав Ягело през 1444 г. кръстоносци я назовават с още едно име – Макрополис. Въпреки че градът Кастрици е престанал да съществува отдавна, портуланите продължават да го повтарят механично чак до ХVІІІ в.
И днес на места крепостната стена е запазена до 3 м височина. Тя има дължина повече от 200 м и прегражда напълно вдадения в морето нос „Св. Яни". Зидът е широк до 2 м и е граден от добре обработени каменни блокчета, споявани със здрав хоросан. Оформени са две лица, а вътрешността е запълнена с пълнеж и хоросан. Личат разновременни поправки, като камъните са подравнявани с парчета счупени тухли и керемиди. Строителите са издигнали по външната част на стената множество кули с кръгли, четириъгълни и триъгълни очертания. Мощно е укрепен източният ъгъл, където се е намирал вътрешният замък или цитаделата. В Кастрици се е влизало през широка кула-порта, разположена по средата на крепостната стена. Изглежда, че крепостни зидове са се издигали и по скалите край морето, но сега от тях личат само купища камъни. От северозапад е имало укрепено пристанище, пазено от две мощни кули. Днес обаче то е напълно изчезнало под широк пясъчен плаж, натрупал се след изграждането на яхтен вълнолом през 70-те години на ХХ в.
Освен по фортификационните съоръжения, Валентин Плетньов се насочва и към вътрешността на крепостта. Там съществува плътно застрояване, характерно за развит средновековен град. Разкрити са жилищни и стопански постройки от камък, запазени понякога до 2 м височина. В тях археолозите намират десетки кухненски и трапезни керамични съдове. Особено разнообразни са луксозните кани, блюда и купи с т.нар. сграфито-украса. Това са врязани декоративни орнаменти, човешки и животински фигури, покрити с глазура и многоцветни бои. Част от сервизите са местно производство, а други са внос от Византийската империя.
На бял свят излиза огромно количество монети. Те са от ХІІІ-ХІV в. и са изключително разнообразни – български, византийски, венециански, татарски, влашки, молдовски и турски. Върхът е съкровището от златни перпери на византийския император Йоан ІІІ Дука Ватаци. Многобройните монети добре илюстрират значението на градовете Варна и Кастрици в средновековната черноморска търговия. Не случайно в днешната морска столица на България тогава е имало консулство на Венеция. Известно е името на Марко Леонарди - един от търговските представители на италианската република в тези далечни времена.
Нумизматичните находки ясно показват, че крепостта Кастрици загива при опустошително нашествие в края на ХІV или самото начало на ХV в. Твърде вероятно това да е отбелязаното в Месемврийската хроника нападение на татарите в 1399 г. Нещастието сполетява жителите неочаквано, поради което те изоставят в пожарищата цялото си имущество. Превръщането на Евксиноград в резиденция преди 125 г. пък спасява находките от иманярите и днес те могат да заемат мястото си в Историческия музей на Варна.
Днес колегите от Варненския исторически музей продължават проучванията на древния град Кастрици. Той се очертава като една от културно-историческите забележителности, които многобройните гости на черноморската ни столица ще могат да разгледат. И като един спомен за археолога Валентин Плетньов, човекът, започнал разкриването на уникалния паметник.
