В бюджета са заложени 7,4 млрд. от еврофондове и програми, включени са и втората и третата вноска от плана за възстановяване
Бюджет с 3% дефицит, но без парите от Европа е изготвил кабинетът, а разликата между приходи и разходи за тази година съответства на критерия за влизане в еврозоната.
Заедно със сметките за 2025-а финансовото министерство представи и прогноза до 2028 г. От нея става ясно, че салдото по консолидираната фискална програма, в която влиза не само държавният бюджет, а и парите на НЗОК и ДОО, всяка година ще бъде с дефицит. За 2025 г. той е 3% от БВП, а планът е през 2027 и 2028 г. да намалява съответно на 2,7 и 2,2%.
Новият финансов план на държавата е направен при допускане за инфлация от 2,6% за годината и икономически растеж от 2,8%. В тази макрорамка Министерството на финансите очаква общо
приходи в хазната в размер на 90,27 млрд. лв.,
което е с 20 млрд. повече от събраното през 2024 г.
Почти една четвърт - 24,8 млрд. лв., са планираните пари от ДДС и това е най-големият приход от данъци. Ръстът спрямо м.г. е 33%.
За да не се отвори с повече от 6 млрд. лева ножицата между приходи и разходи, т.е. дефицитът да скочи над 3%, финансите предлагат няколко мерки за събиране на повече пари. Това означава напрегната работа за двете приходни агенции - НАП и митниците.
Първата мярка залага на по-ефективен фискален контрол, което ще се случи чрез промени в анализа на риска и съответно надграждане на информационната система на двете приходни агенции. Планът е от това в хазната да влязат 500 млн. лв. Има затягане на данъчния контрол чрез въвеждане на стандартен одитен файл. Чрез него до средата на всеки месец бизнесът ще подава електронно в НАП информация за почти всичко, което прави. От тази мярка се очакват 500 млн. лв. допълнително приходи в бюджета тази година.
Данъчните и митническите проверки ще бъдат концентрирани към граждани и фирми, натрупали задължения в големи размери, и няма да се разпиляват в проверки и ревизии на дребни борчове.
Лансираната от шефа на бюджетната комисия Делян Добрев при подготовката на бюджета идея за пресичане на злоупотреби при горивата е залегнала като инструмент за повишаване на приходите от тях. Тя предвижда
да се елиминира възможността касови бележки при зареждане да се дават за фиктивни фактури на фирми,
които след това да приспадат неправомерно данъчен кредит. От тази мярка се очакват 200 млн. допълнително за хазната.
Повишение на ставки ще има при акцизите на всички изделия за пушене. Вместо 202 лв. на 1000 къса облагането при цигарите ще се вдигне на 210 лв. на 1000 къса, предвижда новият акцизен календар. По-голямо облагане е предвидено за всички изделия за пушене, от което в хазната се очаква да влязат 203 млн. лв. допълнително през 2025 г. от увеличения акциз и още 49 млн. лв. от ДДС.
Отпадането на намалената ставка от 9% на ДДС за ресторантьорите и на нулевата за хляба и брашното ще донесе в бюджета още 371 млн. лв. В тази сума влизат и постъпления от ДДС от туристически услуги и фитнеси, за които данъкът също остава 20%.
За да намали загубите за бюджета, финансовото министерство предлага
от 1 април прагът за регистрация по ДДС да се върне на нивото от 100 хил. лв.
вместо сегашните 166 хил. лв. Новият праг бе приет от миналия парламент и бе облекчение за малките и средните фирми.
До 2028 г. кабинетът ще продължи да прибира като дивидент цялата печалба на предприятия и търговски дружества с над 50% държавно участие в капитала, като за 2025 г. това ще донесе 1,127 млрд. лв.
За тази година държавата планира да похарчи 96,7 млрд. лв., което е с 23% повече в сравнение с миналата. Внушителните 14 млрд. лв. са капиталовите разходи. За 2024-а те бяха 10 млрд., а от тях бяха усвоени само 6,7 млрд. Допускането е, че все още не е ясно колко от неразплатените над 4 млрд. лв. трябва да бъдат дадени през тази година.
За спорното увеличение на заплати в “Сигурност и отбрана” са предвидени 2,148 млрд. лв., което е един от най-големите разходи в този сектор засега. В останалата бюджетна сфера е планирано увеличение на парите за персонал с 5%, включително за заплати и осигуровки, като това ще струва на хазната 283 млн. лв.
Общо текущите разходи на държавата, които включват издръжка на бюджетната сфера, заплати, субсидии и социалноосигурителни плащания, скачат от 69 млрд. на 80 млрд. лв.
Допълнителни 283 млн. лв. са планирани за увеличаване на минималната заплата на чиновниците от 933 лв. на 1077 лв., колкото вече е в частния сектор. За три години се замразяват социални плащания. Така например обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще бъде 780 лв. до 2028 г.
Държавата ще продължи да задлъжнява, става ясно от документите. През 2025 г. дългът ще стигне до 59,7 млрд. лв., което е 27,7% от БВП. Догодина ще е 70,5 млрд. лв., през 2027 г. - 79,5 млрд. лв., а през 2028 г. вече ще е 87 млрд. лв., което прави над 1/3 от БВП.
Няма промяна в минималния размер, под който не може да падат парите във фискалния резерв - в края на тази година в него трябва да има 4,5 млрд. лв., колкото бяха в края на 2024 г.
Очакваните помощи по европрограми и фондове са удвоени - при получени през миналата година 3,6 млрд. лв. очакванията за тази година са 7,4 млрд., тук са включени втората и третата вноска от плана за възстановяване.
В управленската програма на правителството е записано, че ще има предоговаряне на условията по плана с Европейската комисия. До този момент България е усвоила едва 1,3 млрд. евро, страната ни може да загуби над 2 млрд. лв. Правителството ще се опита да ускори изоставащите реформи.
