Днес следим с ужас новините от прекрасния остров Санторини в Егейско море в очакване на по-голямо земетресение. Много хора обаче не знаят, че тази драма вече се е случвала в тази част на Средиземно море. И не само се е случвала, но е била причина за гибелта на една велика човешка култура. Ще разкажа за моя личен допир със Санторини и за краха на уникалната Минойска цивилизация.
През 2007 г. обикалях из островите на Източното Средиземноморие, за да се запознавая с уникалните антични паметници, които се намират на тях. В един прекрасен пролетен ден огромният кораб „Кристал", с който бях тръгнал преди седмици от атинското пристанище Пирея, акостира на остров Крит. Разбира се знаех, че тук се е намирал центърът на една от най-великите цивилизации в човешката история – Минойската култура. Името е дадено от прочутия британски археолог сър Артър Евънс. То идва от мита за легендарния цар Минос, построил дворец за кръвожадното чудовище Минотавър, на което критяните принасяли човешки жертви. Най-значими средища на острова били Кносос, Фестос, Малия и Закро.
Според данните от археологическите проучвания Минойската култура се зародила в ІІІ хил. пр. Хр. Най-големият разцвет бил през 1950-1550 г. пр. Хр., когато критяните построили множество великолепни каменни дворци. Тогава техните царе разпрострели властта си над много други острови. Превъзходни моряци и добри търговци, жителите на Крит кръстосвали Средиземно море между Египет, финикийските градове, Мала Азия и Балканския полуостров. Но в първата половина на ХV в. пр. Хр. Крит бил постигнат от страшно земетресение и цунами, а малко по-късно го превзели дошлите от Гърция микенци.
Древната столица Кносос се намира само на 6 км от днешния център на острова Ираклион. Дворецът там е открит през 1878 г. от критския търговец и антиквар Минос Калокеринос, който направил и първите разкопки. През 1900 г. археологическите проучвания са продължени от сър Артър Евънс и продължават до 1930 г., прекъснати само по време на европейските войни. Общата площ на разкрития дворец достига 20 000 кв. м. Днес за големия археолог напомня скромен паметник, издигнат сред руините.
Със значителна степен на условност Артър Евънс определя основните сгради във величествения ансамбъл. Това са т. нар. Дворец на Минос, намиращият западно от него Малък дворец, Царската вила, Къщата с фреските, „Неизвестната къща", Домът на главния жрец и др. Предполага се, че Големият дворец имал две фази на развитие. Първата сграда била построена около 2000 г. пр. Хр., три века по-късно бил разрушен, а издигнатият на нейно място нов комплекс просъществувал до първата половина на ХV в. пр. Хр., когато загинал при споменатите природни катаклизми.
Особено атрактивна е Тронната палата, в чиято централна част се намира царският трон. В същата зала има резервоар за вода, за който някои изследователи предполагат, че е аквариум. Впечатляващи са просторните апартаменти с течаща в глинени тръби вода. В Големия дворец и в други главни сгради са реставрирани стопанските помещения с подредени обемни керамични делви. Пак в Кносос се намират много олтари на божества с неизвестни имена, както и най-старият в света амфитеатър, предназначен за дворцови празненства и тържествени представления. Много от сградите са изписани с фреските, на които се виждат сцени с мъже и жени, събиращи цветя или ловящи риба, както и младежи, изпълняващи опасни акробатични упражнения върху гърбовете на разярени бикове.
Веднага след Крит, аз отпътувах за намиращия се на стотина километра остров Санторини, който именно бил причина за гибелта на Минойската цивилизация. Защото именно там станала гигантската експлозия, създала неочаквани природни катаклизми. Някога на това място се е намирал огромен остров, за който доста учени смятат, че бил споменатата от Платон Атлантида. На него имало мощен вулкан, който от време на време се пробуждал със страховити изригвания. Такова събитие се случило преди 80 000 години и вулканичната пепел се разнесла в целия район между Северна Африка и Европа. Другото ужасно изригване станало през първата половина на ХV в. пр. Хр., когато островът бил гъсто населен с хората от Минойската култура. Тогава след серия тежки земетресения морската вода нахлула във вътрешността на намиращия се под него вулкан и предизвикала космически взрив, причинил рухването в дълбините на по-голямата част от земната повърхност. Според съвременните учени тътенът се чул чак в днешна Норвегия, а вулканична пепел се открива във вечните снегове на Андите. Катастрофата създала три нови острова, очертаващи някогашната външна обиколка на сушата. Сега те носят имената Санторини, Тирасия и Аспрониси.
Преди 3500 години небето за минути се покрило от непрогледен черен облак, висок почти 40 км. Вулканичната експлозия изхвърлила 60 кубически километра магма от кратера. Смята се, че силата на взрива била равна на 200 000 атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Така била създадена една от най-големите вълни цунами в историята на Земята, която в района на изригването била висока до 250 м и се движела със скорост от 200 км в час. Смята се, че в една или друга степен били засегнати всички селища по бреговете на Източното Средиземноморие, включително и егейското крайбрежие в Бяло море.
Най-тежко пострадали Крит и останалите острови на минойците, които били достигнати от вълната цунами за по-малко от половин час. Техните градове били напълно унищожени, а малкото оцелели жители били покорени от дошли от Гърция завоеватели. Колкото и да е странно, именно Санторини днес е ключ за разгадаване на тайните на загиналата минойска цивилизация. От края на 60-те години на миналия век екип от археолози започва разкопки край съвременното селище Акротири. Постепенно пред смаяните погледи на учените се появява град с добре запазени жилищни сгради, павирани улици, храмове и сложна водоснабдително-канализационна система. Част от постройките са покрити със стенописи, запазени много по-добре, отколкото на Крит. Отличната съхраненост се дължи на дебелия слой пепел, с който вулканът е покрил този „егейски Помпей".
При разкопките на Акротири не са открити никакви погребения. Преди фаталното изригване е имало поредица от предупредителни трусове, дали възможност на доста от хората да напуснат острова с кораби и лодки. Възможно е част от тях да са се заселили по крайбрежието на Африка на 500 км от разигралата се драма. Напоследък в устието на Нил е открито древно селище със силно минойско влияние. Може би присъствието на бежанците се долавя и в Израел. Според някои учени това са „хората от морето" или филистимиляните, описани в Стария завет на Библията.
Находките от дългогодишните разкопки се пазят в специален музей, построен наскоро в административния център на Санторини, Фира. Напълно изумен, през 2007 г. стоях дълго пред невероятната минойска керамика, предмети от бронз и злато, различни произведения на изкуството. Разцветът започнал още в края на каменно-медната епоха, за да достигне апогей малко преди катастрофата. Особено впечатляващи са стенописите, изпълнени в червено, жълто, черно и синьо. Сюжетите са най-разнообразни – хора, животни, растения, сгради, кораби, орнаменти.
За мен тези находки се оказаха много важни, защото периодът на разцвет на Минойската цивилизация съвпада с първия „златен" век на проучваните от мен тракийски светилища Перперикон и Татул. Не случайно в свещения град е открита част от каменен надпис със знаци от линеарното писмо А, на което са пишели минойците. Очевидно между двете велики култури е имало контакти още преди 3200 години.
