Сватовница на Апостола се обръща срещу него и го примамва с 3 мистериозни писма в Ловеч в разгара на турски арести
Залавянето на Левски е интрига, която и до днес не е разплетена напълно. Но 152 години по-късно, тръгвайки по следите на три мистериозни писма, проф. Добрин Денев в книгата си „Свобода и всекиму своето" прави пълна реконструкция на заговора. Анализирайки писмените свидетелства с достатъчно ниво на достоверност, той очертава кръга на предателите. И по всичко личи, че не става дума само за един човек. Напротив, на моменти фактите са такива, че наподобяват зловеща организация, в която всеки, опитвайки се да оцелее, насочва турските власти към Левски.
Мотивите на участниците в измяната трудно могат да бъдат разбрани, ако не се върнем към няколко ключови момента. Първият е, че в Ловеч така и не научават истината за убитото от Апостола момче Стоянчо (Стойко) и волно или неволно се настройват срещу Дякона. Поп Кръстю, опял момчето, до края на живота си не прощава на Левски за невинно пролятата кръв, въпреки че фактите сочат - той не е имал никакъв друг избор.
Тази история започва в средата на 1872 г., когато подготовката на бъдещото въстание върви на пълни обороти. Един от главните проблеми е липсата на пари за закупуване на оръжие. Затова и често се налага чорбаджиите да бъдат притискани.
„Не всички са били против, но някои от тях като Денчо Халача в отговор на молбата на Левски да помогне за народното дело, отговаря, че пари не може да даде, но посочва къде в къщата си ги държи и го подканил да отиде и да си ги вземе сам - казва проф. Денев. - Самият чорбаджи Денчо заминал със семейството си на някакъв панаир. Левски решава да се възползва, тръгва натам, но чиракът на Халача, без да знае нищо, видял, че има непознат човек на двора, а някой е проникнал в къщата. Апостола намерил някакви дребни суми и когато напускал дома, вижда как слугата Стоянчо крещи и се нахвърля върху непознатия. Левски се опитал да ги разтърве с добро, но младежът се обърнал към него и го хванал за гърлото.
По-късно в един манастир Левски се изповядва, че колкото и да се е мъчел, не успявал да се освободи от здравите ръце на слугата. Затова решил да бодне момчето с камата си, за да го пусне. То обаче не само че не спряло, а го стиснало за гърлото още по-силно. Тогава Левски, почти останал без дъх и сили, го „ударил силно".
Убийството разтърсило целия град. Поп Кръстьо, например, не знаел какво е станало и не могъл да забрави огорчението си."
Случката повлияла и на останалите уж верни съратници на Апостола в Ловеч и това проличало най-вече след прочутия обир в Арабаконак. Тогава Димитър Общи с няколко сподвижници нападат турската поща и задигат колосална сума - над 15 хил. гроша. Нападението било рисковано, но израз на желанието на Общи да изпъкне пред комитета в Букурещ и главно пред Каравелов. По това време той имал сериозни противоречия с Левски къде да се препращат и съхраняват парите за революцията. Апостола настоявал средствата да се използват единствено за закупуване на пушки и друго оръжие и бил категорично против правенето на други разходи, включително да се подпомага печатането на вестника, който се издавал от Каравелов в Букурещ. Според Левски парите трябвало да се съхраняват в Ловеч, а в Букурещ да се пази само архивът на комитета.
След обира започва разследване и турските власти накрая залавят Димитър Общи. Той познавал хората само от своя окръг, но и някои от членовете на революционния комитет в Ловеч. Причината е, че след пристигането си в Българско бил участвал на среща, където се видял с Димитър Пъшков, Марин поп Луканов (Кафеджията) и Иван Драсов. На разговора присъствал и поп Кръстю Никифоров.
След ареста Димитър Общи направил пълни самопризнания и съобщил, че съществува Ловчански комитет, споменавайки името на Луканов, Пъшков и на „попа". В Ловеч тях веднага ги задържат и ги изпращат в София. Оказва се обаче, че Общи не разпознава доведения поп Лукан – бащата на Марин. Веднага следва телеграма в Ловеч да арестуват другия поп - Кръстю („ниския поп").
И тук започват загадките.
Поп Кръстю е задържан за едно денонощие в ловчанския конак, но на другия ден е освободен. Така и не го изпращат в София, независимо от настояването на Мазхар паша.
В Ловеч настръхват, подозирайки, че има предателство, знае се и кой е предателят.
Арестите в града спират, но никой не допуска каква е била целта. Властите не са искали да се разбие организацията там, а да се привлече Левски, който бил на обиколка „някъде в Тракия".
„Междувременно старият поп Лукан разбира, че синът му е замесен в конспирация, но по-важното е, че преди да го освободят от ареста, Марин му доверил къде (в дома им) са скрити комитетските пари и му заръчал да ги премести – казва изследователят. - Видимо е, че Марин поп Луканов е съдействал на властите, без да им съобщава нищо за комитетските пари, а освободеният поп Лукан се връща в Ловеч и действително мести парите (няколко килограма златни и сребърни монети) в съседен двор, в някаква „съборетина", където изкопава яма и ги заравя. Дали всичките, или част от сумата, не е ясно. В един момент по-късно се разбира, че е имал достъп до пари, каквито той, бедният поп Лукан, поначало не би могъл да има. Съди се по това, че започнал да праща на сина си (вече заточен в Диарбекир) златни лири. Това е било абсолютно непонятно за другите там, тъй като всички добре знаели, че поп Лукан е бил беден свещеник."
След като поп Кръстю е освободен, всички в Ловеч започват да се притесняват, че той ги е предал или че ще ги предаде тепърва.
„Затова най-вероятно решават да информират властта, за да имат някакво алиби – отбелязва проф. Денев. - Поп Кръстю обаче не издал никого и по неговите по-късни думи не казал нищо особено, но явно е потвърдил за съществуването на Дякона Васил и вероятно е обещал да съдейства да го хванат. Това никак не е сигурно, тъй като в своя требник той пише, че „не е издал нищо"." Съмнението обаче остава.
За всички тези драматични сюжети Левски нямал и най-малка представа, защото по това време обикалял из Тракия – посещавал днешните Стара и Нова Загора, Сливен, Котел.
„До него не достига информацията за арестите, защото турците предвидливо засекретили всичко – посочва професорът. - Левски е имал някакъв достъп до информационния поток, циркулиращ през пощите, но в случая, за да разкрият бунтовниците, властите започват да кодират съобщенията си, свързани с темата, и с различни средства да опазват тайната за арестите."
Изследователят е убеден, че Марин поп Луканов и Пъшков са първите след Общи, обещали да съдействат за залавянето на Левски, защото несъмнено са споменали името му пред следствието.
„Тогава именно е решено арестите в Ловеч да спрат, никой повече да не бъде задържан, защото това със сигурност щяло да осуети идването на Апостола в града – отбелязва проф. Денев. - Междувременно с цел да организират залавянето на Апостола, до София пътува сестрата на Марин – Величка Хашнова. Дотогава тя е била укривателка на Левски, дори има версии, че искала да го ожени за сестра си, но Левски смятал, че на тези неща не им е дошло времето. След ареста на брат й и за Величка нещата отиват в съвсем друга посока. Трябвало е да го спаси. Колкото днес да е необяснимо, тя пътува чак до София, отива в кауша, за да занесе дрехи на Марин, дори й е уредена среща с него и тогава без съмнение е договорено как да привлекат Левски в Ловеч."
Няколко дни по-късно тя праща писмо на Дякона, в което съобщава, че е видяла поп Кръстю около тяхното лозе с някакви заптиета. Както и че под портата й били подхвърлени 2 писма, от които ставало ясно, че е заподозряна, щом брат й е арестуван. Целта била да се подскаже на Левски, че от организацията изтича ценна информация, че някой работи за пълния й провал и че е необходима спешната намеса на Апостола.
Левски получава писмото на Хашнова и решава да отиде на място, за да разбере какво се случва в действителност.
„Той вероятно е бил притеснен – казва ученият. – Но не за някакви подхвърлени писма и кой-как обикаля по ловчанските лозя, а защото там (в Ловеч, в дома на Луканови) са парите на организацията, които съвсем не са били малко. Вероятно се е тревожел, че ако в София започнат да измъчват Марин, той ще издаде и това, и останалите членове на комитета. Още повече, посланието на Величка в края на писмото е: „Да дойдеш да видим какво ще правим". Тя дори не е споменала нищо за парите, което предполага, че не е знаела за тях." В течение бил само поп Лукан.
Вероятно затова Левски отива в Ловеч. Идеята е оттам да вземе комитетските пари и да замине за Румъния, където вече бил посещавал търговци и избрал пушки – еднакви за всички въстаници.
Междувременно Каравелов отстоявал тезата си „парите за революцията" да се съхраняват при него, но Левски не бил съгласен. Той смятал, че в Румънско трябва да се намерят дарители и с логиката на честния човек казвал, че не е необходимо парите за оръжията на народа да се пазят и „държат под око".
Независимо от спора с Каравелов, който оставал нерешен, Левски научава чрез Матей Миткалото, че в Ловеч са в ход арести. Че Димитър Общи и цялата кохорта от около 100 души са арестувани. Както и че провалът в организацията е със застрашителни размери. Апостола очевидно нямал друг избор, освен спешно да стигне до Ловеч.
„Някои твърдят, че е поел риска само за да вземе архива на организацията, защото там пишело всичко. Едва ли е било точно така. Комитетите и комитетските дейци едни други не са се познавали – казва проф. Денев. – Примерно Димитър Общи изобщо не е познавал цялата организация. Когато „обикаляли", Левски го е държал настрана - „в хана", докато провеждал своите срещи. Апостола е бил изключителен конспиратор, истината за всички тайни имена и шифри („лозинки") е държал в главата си, нарочно не ги е записвал, нито споделял, докато в Букурещ са пазели само някои тескерета, прокламации и други програмни документи."
Как протича срещата на Левски с предателката Величка и каква е кошмарната истина за писмата, четете в следващ брой.
