Великобритания продължава да плаща на ЕС и все още не може да усети ползите от раздялата
Обединеното кралство отново е на кръстопът. Пет години след като напусна ЕС, Великобритания е пред пореден труден избор - на кого да заложи в тихата война, която се очертава да водят Европа и САЩ след преизбирането на Доналд Тръмп.
Британският премиер Киър Стармър се опитва да договори по-тесни отношения с Брюксел, а също и търговско споразумение с Вашингтон, преди напрежението помежду им да вземе връх. Но на този етап, изглежда, шансовете му не са големи. И САЩ, и ЕС имат редица по-големи проблеми, за да превърнат отношенията си с Великобритания в приоритет. А и самото британско общество е разделено по отношение на това коя е правилната стратегия.
Проучване преди дни показа, че
броят на подкрепящите напускането на ЕС е най-ниският от референдума
за Брекзит през 2016 г.
Само трима от всеки десет души продължават да смятат, че това е било правилно решение. Повечето мислят, че страната трябва да се върне в еврозоната, от която бе част в продължение на 47 г. Но и управляващи, и опозиция твърдят, че това никога няма да се случи.
“Необходимо е Обединеното кралство да напрегне всяко свое сухожилие, за да сключи търговска сделка с процъфтяващите САЩ, вместо да се примирява с разтърсващия се ЕС, пише тиражният таблоид “Сън”. Според “Телеграф” пък, ако Стармър успее да се възползва от привързаността на Доналд Тръмп към Великобритания и използва свободата за маневриране, дадена му от Брекзит, за да постигне сделка с Америка, може страната дори да дръпне, както се очакваше да стане след късането с Брюксел.
Към момента нито едно от големите обещания, свързани с излизането ѝ от ЕС, не е изпълнено. Очакваното положително въздейстие върху британската търговия не се случва. Икономисти и анализатори оценяват последиците от напускането на единния европейски пазар и митнически съюз като отрицателни, въпреки че Обединеното кралство договори споразумение за свободна търговия с ЕС и избегна налагане на мита и данъци върху вноса и износа на стоки. Отнемащият време граничен контрол и сложна нова документация, която фирмите трябва да попълнят обаче, е отказала много от тях да работят с европейски партньори.
Най-тежко пострадал е малкият бизнес
Проучване на Лондонското училище по икономика е показало, че 16 400 фирми са спрели износа си за ЕС заради новата гранична бюрокрация. Политиците се опитват да обяснят, че има и други фактори като пандемията, войната в Украйна и последвалата икономическа криза, които са допринесли за това негативно въздействие. Но други изследвания са установили, че износът на стоки от Обединеното кралство е от 6 до 30% по-нисък, отколкото би бил, ако страната не бе напуснала единния европейски пазар. В резултат на това той се представя по-слабо от други богати страни, като нараства само с 0,3% годишно в сравнение с 4,2 процента, които те имат.
Според Службата за бюджетна отговорност на британското правителство отрицателното икономическо въздействие от Брекзит може да намалее, ако Великобритания продължи да сключва търговски споразумения с други държави, каквито вече постигна с Австралия и Нова Зеландия. Към момента те обаче успяват да осигурят едва 14% от сумата, изгубена заради напускането на ЕС.
За изпълнението на друго ключово обещание – ограничаване на имиграцията, нещата изглеждат още по-сложни. По време на референдума за Брекзит през 2016 г. защитниците му твърдяха, че пристигащите в страната чужденци ще намалеят, след като тя спре да спазва европейското правило за свободно движение на хора. Тогава българите и румънците бяха сочени като най-голямата опасност, тъй като най-късно от гражданите на ЕС получиха свободен достъп до трудовия пазар на Великобритания. В момента европейците наистина са по-малко на Острова, но за сметка на това са дошли многократно повече други чужденци. Нетната имиграция в страната през 2023 г., или разликата в броя на пристигналите и тръгналите си от нея хора, е 900 хиляди души. Това е абсолютен рекорд в нейната история и четири пъти повече спрямо времето, в което се проведе референдумът за Брекзит.
Отказвайки се от свободното движение на хора в Европа, Великобритания въведе собствена точкова визова система. Обещанието бе, че тя ще гарантира идването само на търсени и висококвалифицирани специалисти, но се оказа, че трудовият пазар има нужда и от редица други чужденци. Например
британското здравеопазване NHS е сериозно засегнато от липсата на европейски медици
Марк Даян, политически анализатор в мозъчния тръст Nuffield Trust, коментира, че визовите ограничения са довели до радикално прекрояване на работната сила в английските болници. Между 2016 и 2023 г. броят на лекарите от други части на света е нараснал почти 8 пъти в сравнение с европейските. Причината е рязко увеличение на идващи от Индия, Пакистан, Египет, Нигерия и Филипините медици, на които им трябва по-дълго време да се интегрират в болничните заведения. “Пристигането на толкова голям брой нови служители, много от които са в началото на кариерата си и са свикнали с различна система на работа, изисква допълнително обучение и да бъдат запознати как се правят нещата в NHS”, обяснява Даян пред “Файненшъл таймс”. Това е една от причините, поради които увеличаването на медиците в английските болници не е довело до нарастване на производителността и хиляди хора чакат с месеци за лечение.
Парите, които Обединеното кралство внасяше в бюджета на ЕС, бяха друга спорна тема по време на референдума за Брекзит. Защитниците му посочваха, че Лондон дава по 350 млн. паунда всяка седмица на Брюксел, а получава значително по-малко под формата на земеделски субсидии и фондове за научни изследвания. Твърдяха, че ако тези пари остават в страната, тя ще процъфтява, а британското безплатно здравеопазване ще стане едно от най-добрите в света.
Към момента обаче Великобритания все още плаща на Евросъюза като част от официалното споразумение за оттегляне от него. По данни на британското финансово министерство то е превело на Брюксел 14,9 млрд. паунда между 2021 и 2023 г. и остават още 6,4 млрд. паунда, които ще дава през следващите години.
Друго твърдение - че Великобритания ще премахне ДДС върху сметките за енергия на домакинствата, когато напусне ЕС, спестявайки по 64 паунда за всяко домакинство годишно, също не се случи. Заради войната в Украйна и последвалата енергийна криза данъкът се запази, а битовите сметки за ток и газ на домакинствата скочиха многократно. Страната се сблъска
с рекордна за последните 45 години инфлация,
което доведе до рязко обедняване на населението. И макар Брекзит да не е виновен за всичко това, 58% от населението на Острова смятат, че той е бил грешка, и че в момента живеят по-лошо.
