Преки ползи ще има и за бюджета от повишеното
облагане на стоки и услуги
На 12 декември се очаква България да получи официална покана да се присъедини и към сухопътния Шенген. Поздравления за гражданите на България и Румъния за присъединяването към Шенген. Чакахте твърде дълго. Решението на Комитета на постоянните представители на ЕС ще позволи това да се случи от 1 януари 2025 година, заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон още преди да е дошла поканата.
И освен ползите от по-свободното пътуване в ЕС страната ни ще има значителна икономическа изгода. Пет ползи за общо 1,63 млрд. лева годишно са изчислили икономистите от БАН от присъединяването ни към Шенгенското пространство по суша. Проучването е направено по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията.
Най-голям ефект ще има за автомобилния
транспорт,
както и за производителите и износителите. В момента те правят допълнителни разходи от 845 млн. лева, показва проучването. Пропуснатите ползи на транспорта отделно са 545 млн. лв. годишно. Така преките и потенциалните ползи за износители, вносители и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници са пресметнати на 1,39 млрд. лева годишно.
Втората полза отчита
елиминирането на преки и потенциални
за българите загуби при преминаване на
сухопътната граница
с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни. От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и румънци и гърци, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това ще се възползва българският туристически бизнес с около 71 млн. лв. допълнителни приходи, подчертават икономистите.
Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект заради спестеното време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни емисии вследствие на престоя на границите на България и Румъния възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша
ще намалеят чувствително и
въглеродните емисии
Преки пози ще има и за бюджета, в който се очаква годишно да влизат още 138 млн. лева от допълнително облагане на стоки и и услуги.
Според Камарата на автомобилните превозвачи България губи над 1 млрд. лева заради сухопътния Шенген. А преди да влезем по въздух и море, общите загуби са се оценявали на 8 млрд. лева заради това, че не сме част от свободното движение на стоки и хора.
“Приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство пряко касае не само българския и румънския бизнес, но също така и всички компании от цяла Европа, които оперират в региона ни. Частичното приемане на България в Шенген е причина за икономически загуби не само за българския бизнес и граждани, но и за всички държави от региона и от ЕС”, коментира икономическият министър Петко Николов.
Дългото чакане по границите с Гърция и Румъния натоварва разходите за командировъчни на шофьорите, води и до ускорена амортизация на камионите. Дългото изчакване оскъпява и превоза на стоките по суша.
