Служебният премиер Димитър Главчев за пореден пък успокои депутатите, че България няма да праща военни в Украйна. Той пристигна в парламента за изслушване относно позицията на България за Срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 9-11 юли.
Още в началото на заседанието лидерката в оставка на БСП Корнелия Нинова поиска документа с позицията да бъде разсекретен, за да може всички българи да са спокойни, че няма да пращаме жива сила на фронта. Главчев обаче обясни, че вътре има информация за договори на НАТО и това би нарушило закона за класифицираната информация.
"Не може да става и дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна. Нито е обсъждана такава тема, нито предстои да бъде обсъждана", каза Главчев, а по-късно добави, че няма "и мисъл дори за участие на български войски в Украйна".
Той увери, че в позицията са отразени българските интереси.
Основните теми от дневния ред там ще са свързани с подкрепата за Украйна, задълбочаване на партньорствата на НАТО с Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея. Позицията на България за подкрепа на Украйна остава постоянна. Тя е изработена от постоянната делегация на България в НАТО, МО и МВнР. Сред най-важните решения ще бъде това за създаване на механизъм за координиране на военната помощ и обучение на украински войски.
"Това решение категорично не въвлича НАТО и България като страна във войната, а води до устойчиво подпомагане на Украйна в изконното ѝ право на самозащита. България е за препотвърждаване на подкрепата на НАТО за Киев с военно-технически средства и обучение на личен състав извън територията на Украйна. България последователно отстоява и позицията, че финансовия ангажимент в подкрепа на механизма следва да бъде основан на справедливо разпределение не тежестта между съюзниците", каза Главчев.
