Повече от 100 години след абдикацията и 76 години след смъртта на цар Фердинанд, тленните му останки бяха пренесени в София. В сряда следобед се проведе траурната церемония в царския дворец „Врана", където те ще останат. Така беше изпълнено желанието му да бъде погребан на българска земя.
„Макар и закъсняло с много време, това събитие ни нареди в дългия списък на държавите, които се примириха по един успешен начин със собственото си монархическо минало, защото ние действително сме последни на самия финал – дори Албания прибра тленните останки на своите бивши монарси още 1989 г.", заяви историкът доц. Тодор Чобанов пред NOVA.
По думите му и особата на Фердинанд, и нашият народ сме жертва на берлинския диктат. „На разпокъсването на българското етническо землище, без значение как щеше да се казва монархът и от коя династия е. Дори да бяхме република, дневният ред на онази наша любима следосвобожденска България щеше да бъде един и същ – обединяване на българските земи", обясни той.
„Всеки един държавен глава, който е управлявал, принадлежи на българската история. Тя не е бар, от който да си избираме какво ни е вкусно, историята се възприема в цялост. С един обективен прочит и спокойствие, ние се примиряваме сами със себе си като общество. Донякъде проблемът на България и до днес е да се примирим със собственото си минало", допълни историкът.
Според доц. Чобанов решението за прибирането на тленните останки на цар Фердинанд е било очаквано отдавна. „Колко пъти бяха правени комитети по този въпрос? Той беше непогребан, седеше в криптата на династията Кобург в града, в специален временен саркофаг. Именно защото последната му воля е била да бъде положен на родна земя, независимо, че не е роден тук. Желанието му е било да почива в страната, която той е приел за своя", посочи доцентът.
