Днес Русия отбелязва 79 години от края на Втората световна война. След идването на власт на Владимир Путин през 2000 г., руското правителство започна да насърчава честванията. Това е един от най-важните празници в страната, а на военния парад се гледа като на възстановяване на престижа на Москва.
Мерките за сигурност в Москва са затегнати, а около Червения площад патрулират войници с техника за заглушаване на дронове.
На парада говори президентът Владимир Путин само два дни, след като положи клетва за пети мандат на поста. За 21-ви път Путин приема парада в ролята си на върховен главнокомандващ. За първи път той изпълни тази функция през 2000 година.
След началото на войната на Русия срещу Украйна, военният парад измени своята форма. През 2022 година над Червения площад не летяха самолети. През 2023 година по него пък не преминаха танкове и бронирани машини. Пред Кремъл бяха показани единствено ракетите "Искандер-М" и "Ярс", способни да носят ядрени бойни глави.
В първата година от войната на трибуните на Червения площад не присъстваха чуждестранни лидери. Това се промени през 2023 година, когато там бяха президентите на Беларус, Узбекистан, Киргизстан, Казахстан, както и премиерът на Армения.
Този път гостите са малко повече, което сигнализира трудността Русия да бъде изолирана дипломатически. Освен това тази година парадът има въздушна част и е започнал бавно да се връща в своята по-мащабна форма. В началото на май бе организиран и "парад" на унищожената и пленена техника от НАТО.
Тази гадина на трибуните са всички петима президенти на страните от Централна Азия, президентът на Беларус и още трима чуждестранни лидери.
На 7 май Юрий Ушаков, помощник на руския президент Владимир Путин, заяви, че президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон, президентът на Киргизстан Садир Джапаров и президентът на Туркменистан Сердар Бердимухамедов ще присъстват на събитието в руската столица.
Ушаков добави, че ще присъстват и президентът на Куба Мигел Диас-Канел, президентът на Лаос Тонглун Сисулит и президентът на Гвинея-Бисау Умаро Сисоко Ембало.
Президентът на Армения Никол Пашинян, който присъства на тържествата миналата година, каза по-рано, че няма да участва в събитието тази година. Това показва все по-охладнелите отношения между Армения и Русия. Тази година Ереван спря вноските си във военния съюз на Русия - ОДКС. Армения бойкотира и срещи на високо ниво и военни учения в организацията. Освен това тя призна Международния наказателен съд и е поела ангажимент да арестува Владимир Путин, ако той някога стъпи на нейна територия. Западните лидери продължават с бойкота над честванията в Москва.
Китайският президент Си Дзинпин също няма да посети Москва. В момента той е в Будапеща - последната спирка от европейската му обиколка. Очаква се Владимир Путин да го посети в Пекин скоро след завръщането му там. Визитата е насрочена за този месец.
Любопитен факт е, че до 2013 година Украйна също чества 9 май и той е официален почивен ден. След Майдана от края на 2013 година и последвалата анексия на Крим през 2014 г. празникът губи своя статут и в последствие дори е преместен на 8 май.
През 2023 година празникът губи официалния си статут и в Молдова.
Беларус е единствената бивша република от СССР, освен Русия, която продължава да организира мащабни военни чествания на днешната дата.
