Изключителна находка дори за Византийския свят откриха търновски археолози при разкопки на Богородичния манастир в местността Френкхисар под Царевец. Това е сребърна лъжичка за причастие от V-VI век, която дава нови сведения за появата на този тип църковна утвар в ранното християнство. Тя е част от находките, намерени при последните разкопки в района, които за девета поредна година извършиха археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей в старата столица.
Според проф. Вачев, сребърната лъжичка за миро е изключително научно предизвикателство. Той припомни, че на Царевец, в подградията и на съседния хълм Момина крепост е съществувал ранновизантийски град, за който се предполага, че е носел името Зикидева. Откритото досега при археологическите разкопки на Царевец, където е имало 4 базилики, свидетелства, че градът е напуснат организирано заради варварските нашествия, като населението събира покъщнината си и се оттегля в Южна България. "Към днешна дата от намереното на територията на Зикидева и познатото от научната литература има съвсем малко и инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в V-VI век. В колекцията на Ермитажа в Русия присъстват няколко лъжички за причастия. При сребърната лъжичка от В. Търново любопитен факт е, че на гърба и са изобразени две риби, които са символ на ранните християни", посочи ученият. Базиликата в подножието на Царевец е функционирала от края на V до края на VI век, което е една доста прецизна допълнителна датировка за открития артефакт.
"За византийските лъжички за причастие се води огромен спор кога започват да придобиват съответната форма, като основно се застъпва тезата, че те се появяват в 9 век, но се оказва, че лъжички с такава форма и символи имат далеч по-ранен произход", поясни проф. Вачев.
Друга интересна находка от изминалия археологически сезон е тока от ранновизантийския период.
От средновековния период пък са фрагменти от костена свирка и костен гребен. "До този момент е известен само един фрагмент от музикален инструмент, открит при разкопки на средновековната столица Търново (пак от кост), въпреки че съдейки по стенописните изображения в Хрельовата кула в Рилския манастир (която е от 14 век), през този период музиката е била разпространена", посочи проф. Вачев и допълни, че датировката на откритата сега свирка е от края на 12-ти до около 13 век.
"Проучени са 213 гроба от различни периоди и благодарение на детайлен антропологичен анализ вече имаме наблюдения за здравния статус и начина на живот на погребаните. 8-те ранновизантийски скелета дават представа за по-грацилни хора, които не са участвали твърде активно в ежедневния живот, аристократи. Погребаните през средновековието издават по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна диета и много повече заболявания, свързани с тежката физическа работа", обясни Илиян Петракиев.
Проф. Вачев информира, че полевата консервация на Богородичния манастир в подножието на Царевец е завършена на 90 % и на обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му, като по този начин е подготвен за посещения от туристи. По инициатива на шефа на търновския музей д-р Иван Църов е направено трайно покритие на разкритите архитектурни останки.
