Да повтарят или не класове в началния етап на образованието си неграмотните деца - тази тема успя да нажежи страстите в парламента. А освен обичайните обиди помежду си, някои от депутатите дори потърсиха вина в учителите.
Два бяха образователните проекти, които депутатите гледаха - на "Възраждане" с идеята неграмотните деца да повтарят в 3 и 4 клас, и на ГЕРБ, които дават едногодишна възможност на зрелостниците да се явят на втора "поправителна" матура. И ако първият проект премина с бурна дискусия, по другият видимо имаше консенсус.
Ирена Анастасова обяви, че БСП ще подкрепи и двата законопроекта. Този на ГЕРБ бил по-малко спорен, бил предложение на омбудсмана, което е припознато от партията. "Той дава възможност за единично повторно явяване за евентуално повишение на оценката от матура за кандидатстване. Не се издава нова диплома, а само ново удостоверение за кандидатстването", обясни тя подкрепата си.
Законът на ГЕРБ мина със 154 "за" и 35 въздържали се - всички от "Възраждане" и един от ПП-ДБ.
След близо 2-часова дискусия обаче идеята на "Възраждане" така и не мина, макар почти всички изказали се депутати да видяха и хубави текстове. Проектът получи 54 "за" (Освен от "Възраждане" имаше 12 от БСП и два от ГЕРБ), 51 против и 58 се въздържаха.
"Не бе одобрен от сглобката, но се получи нещо рядко - по предложение на опозицията да има реален дебат. Управляващите аргументирано да изложат защо няма да го подкрепят. Изказаха се хора, които са компетентни", доволен все пак бе Цончо Ганев. И се оплака, че обикновено само двама от управляващите ставали да говорят. Ако не се изкажел клоунът на НС, ставал братовчед на зам.-кмета на Горна Оряховица.
Андрей Чорбанов от ИТН започна с шега, че за разлика от следващата записана за изказване Елисавета Белобрадова той имал бяла брада и си спомнял как децата са обучавани в друга система, която допускала повтаряне в ранната училищна подготовка. Депутатът настоя, че повтарянето в ранна възраст би се отразило на децата, а никой не искал неграмотни ученици в горни класове. "Ако един начален учител не се е справил не бива да абдикира и да оставя на следващия", атакува той началните учители. И даде пример с университета - там ако един преподавател скъса студента, после пак той ще го изпитва, но в училище ако един учител остави детето, друг ще трябва да се занимава с него. По-полезни според ИТН ще са допълнителните часове с цел да няма неграмотни.
Даниел Ганев от "Възраждане" настоя, че предложението им за повтаряне е само като крайна мятка и трябва да е случва само 1 или 2 години. И посочи, че отношението било прекалено либерално, и правело така, че "до 11-годишна възраст може да се плъзгаш в системата без да придобиваш знания". Той настоя, че не бива етнически да е обосновано, но в цели райони няма сериозно отношение към образованието, а вината не е само в учителите.
Съпартиецът му Ивайло Папов подкрепя идеята за допълнителни часове. "Тези деца не са идвали в редовни часове, камо ли да г докараме в допълнителните", контрира обаче дългогодишният учител.
Елисавета Белобрадова от ДБ смята, че "Възраждане" наистина поставяли важен въпрос - тя не е съгласна с повтарянето, защото нямало доказателства, че това помага на децата да подобрят уменията си. Някои деца дори не разбирали какво се говори в училище, защото имали друг майчин език, имало и такива в изключителна бедност. Бедността означава по-ниско ниво на знания и умения, настоя тя. Но се съгласи, че изоставянето в тези класове води до тежки последици. Трябвало да се работи преди детето да влезе в началото образование. Някой не си бил свършил работата в предучилищния етап, и преди това. Основният проблем бил заучаването на български език. Затова и трябва да се наблегне на изучаването му в предучилищната.
От "Възраждане" пък заподозряха, че тя прокарва идеите на "абсурдни либерални НПО организации", които се опитват да ликвидират българските ясли. Белобрадова обаче увери, че яслената грижа щяла да се запази, дори да се разшири.
Изключително остър бе и бившият образователен министър Красимир Вълчев, който се включи в темата с обвързаността на бедността и образованието. Той обаче натърти, че често бедността е резултат от нежеланието на родителите да работят. Било стимулирано и с "пари под формата на обща подоходна подкрепа", която родителите използват за алкохол и цигари. Давал се шанс за възпроизводството на тази социална система.
Белобрадова видя логика в тезите на "Възраждане", че има родители, които не спомагат да се учи български. "Прави сте, че няма контрол, но не решавате този проблем. Предлагате безконтролността на един първокласник, който не е научил езика, да го прави 2 години", посече тя Костадин Костадинов. И го обвини , че не санкционира родителите, които са виновни, а самото дете.
В защита на повтарянето в начален курс излезе бившата училищна директорка Ирена Анастасова от БСП. Според нея "90 и кусур, сигурно 100% от учителите и директорите в страната" подкрепят повтарянето на класове, в целия начален етап. Тя обаче призна, че в първи клас е твърде наказателно детето да повтаря.
Имаме какво да изчистваме в механизма на взаимодействие между институциите, но жертвите са децата, заяви депутатката.
И Анастасова отчете като проблем непознаването на български от децата, дори и след свалянето на възрастта за детската градина и задължителният й и обхват нямали резултат. "Знаете ли в колко детски градини се говори не на български и с децата не се общува на български? Не е нужно да измисляме супер програми за обучение още в яслена възраст, достатъчно е хората, с които общуват с тези деца, да го правят само на български. Няма как да няма образование и обучителни дейности, достатъчно е да са на български", заяви бившата директорка. Според нея този проблем го има и в някои училища.
Белобрадова й отвърна, че нямало координирам механизъм за комуникация между институциите в проблемни случаи. И да имало, не се прилагал.
Чорбанов от ИТН обаче обяви, че се е притеснил от думите на Анастасова, че ако един преподавател не се е справил с един-двама ученика, друг можел да се прави. "Проблемът на началното образование би бил по-сериозен ако има такъв подход", настоя той. Един начален учител трябвало да се справя с всички ученици. Да разбере, че това образование е задължително и въпреки всичко, той трябва да полага специални грижи за тези, които имат нужда. Повтарянето според него било катастрофално. Анастасова посочи, че и средата може да не харесва на едно дете, в следващия клас то да се прави по-добре.
Ирена Анастасова съжали, че не е имало успех за годините, в които децата вече не повтарят началните класове. "Не виждам страхотни резултати за повишаване на резултатите, значи това не е мярката", настоя отново тя. И посочи, че учителите не са сатрапи, а обичат работата си и затова са там.
Красимир Вълчев от ГЕРБ посочи, че Анастасова е права, че повечето учители мсилят, че трябва да има повтаряне на класове. Имало и плюсове и минуси. Сред негативите е, че един ученик ако остане да повтаря, ставал още по-демотивиран, а ако се случи повече от веднъж, почти сигурно отпадал. Нашата система бе изключваща, може да е по-дисциплинирана, но ако имаме 20% преждувременно отпаднали от образователната система, ще имаме вероятно и толкова изключени от обществото, настоя той. Според Вълчев последните години системата се била променила, била "по-включваща, но и по-избутваща". По чисто количествени показатели пък имало подобрение - по-малко деца отпадали от училище.
Бившият министър обаче смята, че макар повтарянето в някои случаи да е полезно, преди него трябва да се изчерпят всички други възможности. Езиковата интеграция е решението според него. Затова ще се променя и законът за училищното и предучилищното образование. Част от идеите на "Възраждане" били добри, като да има представители на педагогическия колектив в комисиите за избор на директорите.
На въпроса му защо се предлага повтарянето да е след 3 клас да се повтаря, а не от първи Даниел Ганев му обясни, че в предното НС опитали то да важи от 1 до 4 клас, но сега решили да дадат по-консесусен вариант.
Радомир Чолаков от ГЕРБ пък направи доста изненадващо изказване като дори призова за връщане към стария модел, по който самият той е учил. "Имаше повтарящ се първи клас, децата, които повтаряха отиваха в друг първи клас, имаше занимални, задължение всяко дете, което напредва да поеме грижа за другарче. И аз съм се грижил за такова - ходехме да си пишем заедно домашните. Имаше плътна връзка със всички социални системи, имаше психолози", изреди той. "90-та г., като се освободихме, по общо признание българските деца като цяло бяха еднакво и много грамотни, с много висока култура и се признаваше от всички. Абстрахираме се от политизация. Майка ми бе учителка, непрекъснато се говори за реформи и става все по-лошо. Не може ли да се извадят старите методики, за да се види как е било постигано и да не се опитваме да правим иновации, а да кажем, че това е иновацията - връщаме се към онзи модел, който ни направи най-грамотните в Европа, и сигурно с света?", изненада той с изказването си.
Съпартиецът му Красимир Вълчев пък заяви, че децата от проблемни семейства в онези години били под 5%, сега са 25.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също заяви, че до 90-та г. всички са говорели български, независимо от майчиния си език. След това всичко започнало да запада, а през 2024 г. деца в 3 и 4 клас вече не знаели български. "Проблемът не е в училището, а в родителите, не на 100, на 1 млн. процента. Казва се майчин език, не училищен, езикът се учи в къщи. Твърдения, че учителите не си вършели работа нямат място в НС. И тук има депутати, чийто майчин език не е български, но го знаят перфектно. И точно от тях няма обструкции по предложението ни", заяви той.
И попита дали всичко след 89-та година не е имало за цел да опростачи българския народ и да разкъса нацията. Сега имало родители, които нарочно не искали децата им да знаят български. Той акцентира на затварянето на училища в страната
