Подписка, с която се настоява медиите в парламента да получат по-добри условия за работа, внесоха в деловодството на Народното събрание представители на медиите. Тя е адресирана до председателя на Народното събрание Росен Желязков. Искането е подкрепено от 85 души, отразяващи работата на народните представители. Вече 3 месеца парламентът заседава в бившия Партиен дом с обяснението, че след реконструкцията той е по-модерен, а старата сграда на НС се нуждае от спешен (и дълготраен) ремонт.
Подобна подписка имаше и през 2020 г. до тогавашната шефка на парламента Цвета Караянчева, отново квота на ГЕРБ. Тогава над 60 журналисти поискаха отново да имат достъп до депутатите - в онзи период медиите бяха затворени в стаичка на приземния етаж и условията бяха изключително неблагоприятни за работа..
Журналистите обаче са недоволни от условията - липсват удобни обособени пространства за работа, а на места няма и добър интернет, което е сериозен проблем. Няма възможност и за неформални разговори с депутатите - медиите имат достъп само пред вратата за пленарната зала и в някои общи пространства, вторите обаче масово се избягват от депутатите. Проблем има и с някои битови условия - журналистите нямат достъп до коридори и етажи, което ги кара да обикалят дълго докато стигнат заседание на някоя парламентарна комисия например. Дори излизането във вътрешния двор на парламента е сложна мисия - през зимния сезон вратите се затварят, а се отварят само със служебна (депутатска) карта, което означава оператори и репортери да разчитат на благоволението на народните представители. Пътят през паркинга е най-краткият (и единствен за журналистите) път дори към кафенето.
"Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация", гласят част от мотивите към подписката.
Фоторепортери и оператори пък са принудени да правят сложни маневри и обиколки, въоръжени с тежка техника, за да получат достъп до местата за снимане в пленарната зала.
След лятната депутатска почивка медиите бяха посрещнати в Партийния дом с табелки "Контролиран достъп" - предупреждението важи за коридорите, които водят към кабинетите на групите и депутатите.
Пространството, определено за медиите е на етаж разстояние от залата и директен достъп до него няма - има стълби и асансьор. Два големи телевизора показват случващото се в пленарната зала, но акустиката се оказа проблем - ако се усилят - пречи на журналисти, а звукът достига дори до входа, където би трябвало да се дават пресконференции.
Ако във фоайето има концерт, музиката кънти в работното пространство, официално отделено за журналисти.
Ето и пълният текст към подписката:
Уважаеми г-н председател,
През изминалите близо три месеца откакто отразяваме заседанията на 49-ото Народно събрание при условията в бившия Партиен дом, установихме известни затруднения при изпълнение на задълженията си в няколко посоки. Обръщаме се към Вас с молба да ги обсъдим с надежда да предприемете мерки в полза както за журналистите, така и за народните представители и администрацията на Народното събрание.
Излагаме ги в няколко точки с мотиви към тях.
1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала;
2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона;
3. Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала;
4. Отваряне на кулоарите за достъп, без право на записване на видео и аудио съдържание и фотографско заснемане;
5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации;
Мотиви:
1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала
Практиката показва, че изявления се правят най-често "в движение" пред пленарната зала, а не от определената за целта трибунка, която се намира два етажа по-надолу. Въпреки направените подобрения, интернет покритието на това място е нестабилно и затруднява електронните медии заради невъзможността да излъчват на живо изявленията на депутатите и гостите на парламента, представляващи интерес. Затруднява и живите включвания за новинарските емисии, което принуждава екипите да търсят интернет по другите етажи с риск да пропуснат нещо важно, случващо се пред залата.
Наред с осигуряването на адекватна интернет връзка смятаме, че обособяване на трибунка на това място ще е за взаимно удобство и ще предотврати хаотичното струпване около обектите на интерес пред вратите на пленарната зала.
2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона
Проблемът има пряка връзка с т.1. Пространството пред пленарната зала, представено на медиите като място за отдих и разговори между депутати и журналисти, с практиката се наложи като работна зона. Тя обаче не е пригодена за целта - освен добър интернет, няма и достатъчно контакти, маси и места за сядане.
Журналистите стоят прави, а интензитетът и обемът на работата налагат представителите на медиите да прекарват по-голяма част от деня единствено пред пленарната зала. Наблизо няма бюфет, не е разрешена дори употребата на безалкохолни напитки. Има достъп (непряк) до бюфета три етажа по-надолу, вендинг машина под т.нар. галерия за журналисти, както и до кафенето в източното крило (макар затруднен и водещ до риска журналисти да останат заключени във вътрешния двор), но малко медии могат да си позволят да изпращат няколко екипа да следят работата на Народното събрание от всички контактни точки докато техен колега отсъства, за да си вземе кафе, например.
При работа в "Галерията за журналисти", често се изпускат събития от зоната пред пленарната зала. Медиите в галерията рядко биват уведомявани за предстоящи изявления пред залата. Ситуацията пред залата поражда и всекидневно напрежение между представителите на медиите и квесторите, което поставя и двете страни в неудобно положение предвид факта, че с годините са установени приятелски отношения между тях.
3. Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала
Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала се нуждае от обсъждане и промяна. Смятаме за необходимо "кошарите" за операторите и фоторепортерите да бъдат изнесени пред огромните колони, които закриват голяма част от залата и пречат на визията.
Новата пленарна зала е по-дълга от старата и оформянето на ивица за снимащи едва ли ще наруши комфорта на законотворците. А и параметрите на обичайните дългофокусни обективи в новата зала не достигат за приличен портрет до трибуната,така че лекото приближаване ще е с двоен ефект. Добро решение за снимане е и от страничните ложи. Така зрителите и читателите ще видят и лицата на избраниците си, а не само гърбовете им.
Преодоляването на четирите етажа без асансьор до "кошарите", които изминават ежедневно и многократно операторите, фотографите и репортерите с тежка техника на гръб, е равно на незаслужено наказание. Да не забравяме и липсата на пряк достъп до санитарен възел при посочените условия. Затова считаме за крайно необходимо журналистите да бъдат допускани в залата през централните врати. Така те ще могат да реагират и на случващите се паралелно събития пред залата и в останалите части на сградата.
4. Отваряне на т.нар. кулоари за достъп - без право на записване на видео и аудио съдържание, както и фотографско заснемане
По-голямата част от гореописаните проблеми може да намерят разрешение и чрез отваряне на кулоарите за достъп на журналисти.
Отделно, една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с пиар звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация. Считаме, че със затварянето на кулоарите не само се нарушава духът на установената от десетилетия в старата сграда демократична практика на неформално общуване, но и че то е неоснователно и необосновано. Ето защо:
Един от изтъкваните мотиви за преместването в сградата на Партийния дом бе липсата на достатъчно лично и работно пространство за народните представители. Сега този проблем вече не съществува - депутатите разполагат със стаи, кабинети, зали, коридори, кафене, маси, мека мебел и пр., разположени на няколко етажа, и отварянето на кулоарите и за представителите на медиите не би следвало да смущава личното им и работно пространство. Това води до т. 5.
5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации
Неофициално е известно, че една от причините за спрения журналистически достъп е злоупотреба от страна на представители на медии или т.нар. медии. Затова предлагаме няколко мерки:
При издаване на акредитация да се прави проверка в регистъра на Министерството на културата по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Т.е. да се проверява дали акредитираната организация отговаря на изискванията по закона според последните му изменения и допълнения от 2018 г., внесени от народния представител Делян Пеевски, както и да се проверява дали журналистът има валидна журналистическа карта, издадена от медия или съсловна организация.
Да се спазва забраната за заснемане и записване на видео и аудио съдържание, както и на снимков материал в т. нар. кулоари, както и в местата за отдих на народните представители, в т.ч. кафенето и бюфета, в стаите, кабинетите, залите, зоната около секретното деловодство, с изключение на заседанията на комисии, обявени събития или при покана от народен представител или парламентарна група.
Нарушенията на това правило да водят до кратковременно отнемане на акредитацията на медията, а при системно нарушаване - и на по-дългосрочно.
Предлагаме установяването на нарушенията да става не от народни представители или парламентарни групи, с оглед избягване на обвиненията в политически репресии спрямо журналисти, а от квесторите, администрацията или пресцентъра на Народното събрание.
Вярваме, че законодателният орган може да изготви детайлни правила в тази посока, така както с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са предвидени случаи, при които народен представител може да бъде наказан, в т.ч. с недопускане до пленарни заседания.
Тези правила следва да действат и за външни лица, които посещават парламента и по покана на народен представител или парламентарна група, които практиката е показала, че злоупотребяват с достъпа, извършвайки дейности по записване и заснемане на народни представители въпреки тяхното нежелание.
Предварително благодарим за съдействието. Вярваме, че тези искания ще бъдат удовлетворени.
