Парламентарната комисия по културата и медиите не прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. На заседанието на комисията днес „за“ гласуваха пет народни представители, шест – „против“, а един – „въздържал се“.
„Не бяха удовлетворени нашите желания. Ние бяхме описали доста подробно това, което искахме като бюджет и като финансови възможности на Министерство на културата (МК), за да може да се стабилизира и да направим опит за структуриране на някои неща в МК, дейности в сектори по направления и по позиции“, каза министърът на културата Кръстю Кръстев, цитиран от БТА.
За 2024 г. по проектобюджета на МК се предвиждат разходи в размер на 403 350 500 лева, като в тези средства не са включени капиталовите разходи за 2023 г., възлизащи на 21 867 500 лева., каза културният министър. Той посочи, че увеличението на бюджета на ведомството е около 19 процента спрямо 2023 г.
Част от допълнително предвидените средства в бюджета на Министерство на културата за 2024 г. са за осигуряване на увеличаване на приходите, с девет милиона лева, от продажба на билети в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, като срещу тях се осигуряват девет милиона за разходи, за персонал, каза Кръстю Кръстев. Друга част от тях - 9 322 000 лева, са за държавно подпомагане на филмовата индустрия по реда на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). 1 572 000 лева са за увеличение с осем процента на стандартите за финансиране на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и библиотечното дело, каза още министърът. За увеличаване на разходите на училища по изкуства и култура са предвидени 5 191 300 лева, а за ефекта от увеличението на минималната работна заплата, която предстои да влезе от 1 януари - 1 655 500 лева.
„Няма предвидени пари за никакви реформи. Факт е, че от такива има нужда, и то - от преосмисляне на цялостната философия на позиционирането на културата. Като казвам „културата“, включвам в нея и обществените медии, и частните медии. Ако щете и образованието“, каза председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков от ГЕРБ-СДС. Той посочи, че негова цел е да се започне постепенно свиваме на пазарния елемент в сферата на културата.
Според Иван Ченчев от „БСП за България“ това, което се случва с културата в България, не е прецедент. Той допълни, че това не е единственият сектор, който е „крещящо недофинансиран“.
Антоанета Цонева от „Продължаваме промяната – Демократична България“ каза, че около 15 милиона лева от бюджета биха могли да бъдат разходвани по списък, който предстои да бъде съставен по критерии, до 30 март. „Така културни институти от всякакъв ранг – национални, регионални, общински, звена, включително второстепенни разпределители на средства, да могат да направят заявки за своите нужди с оглед на културния продукт, който произвеждат“, посочи тя.
Тази свръхцентрализация в културния сектор не е полезна, каза Костадин Костадинов от „Възраждане“. Не е въпрос само на пари, казвам го като бивш директор на музей, допълни той.
Културата не е разход, а инвестиция, каза Фатме Рамадан от ДПС. „Читалищата имат нужда от допълнителна подкрепа, не само финансова, но и идейна, да усетят зад гърба си държавата“, посочи тя.
МЕДИИТЕ
„В БТА сме благодарни, че българската държава, олицетворявана от парламента, има разбирането за това, че в света на абсолютно свободната лъжа, която е безплатна в социалните медии и в интернет, истината също трябва да се стараем да бъде свободна“, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев.
Той посочи, че бюджетът, който е предвидено да получи БТА през 2024 г., е същият като предходната година. С него БТА ще може да продължи да осигурява безплатен достъп до информациите, както и да се опитва да осигурява допълнителни източници на информации чрез партньорства с агенции от чужди държави.
По думите на Кирил Вълчев има два проекта, които не се обезпечават от държавния бюджет. Един от тях е свързан с архивите на БТА. Това е най-големият архив на снимки в България и на текстови новини, включително писаните на ръка преди 125 години, от 1898 г. насам, каза генералният директор на БТА. Той посочи, че благодарение на партньорството с Министерството на културата, средствата по този проект се осигуряват от Плана за възстановяване и устойчивост. „Ние в момента сканираме с тези средства всички тези архиви“, каза Вълчев. Другият проект, който не е обезпечен, е необходимостта от модернизация на сградата на БТА. „За това ще търсим и търсим финансиране с европейски фондове. Разчитам, че час по-скоро ще бъдат дадени още повече възможности за цялостно обновление “, каза Кирил Вълчев.
Той предложи на народните представители да бъдат предвидени средства за развитието на кореспондентската мрежа. „Повечето време от тези 125 години БТА е имала кореспондентска мрежа, която по мое разбиране, не е достатъчно добре развита. България инвестира в национални пресклубове. На практика, през последните две години и половина ние ги утроихме“, каза Вълчев. Допълни, че БТА има пресклубове във всички областни градове в България, освен в Монтана, както и в четири големи града, които не са областни - Казанлък, Свищов, Самоков и Петрич. Пресклубове агенцията има още в Скопие, Анкара, Букурещ, Одеса, Босилеград и Тараклия.
„Недостатъкът, който аз виждам, е, че навсякъде на практика има по един кореспондент. Изключение правят Варна, Пловдив и Бургас“, отбеляза Кирил Вълчев. Той обясни, че заради почивни дни, болнични, годишни отпуски, национални празници кореспондентите работят не 365 дни в годината, а 200. „Националната агенция, която работи за всички медии, би трябвало да покрива 365 дни“, каза генералният директор на БТА. По думите му е логично навсякъде да работят по двама кореспонденти.
Без ръст на средствата за персонал, няма да можем да назначим още 30 кореспонденти, което ми се струва изключително практично, отбеляза Вълчев. Според него това е инвестиция не само за БТА, а е инвестиция във всички български медии.
„Благодарим за подкрепата относно заплащането на служителите в радиото, която получихме наскоро. Но действително тръгнахме от една много ниска база и в момента, след това увеличение, средната брутна заплата в БНР-София е с 600 лева по-ниска от средната брутна работна заплата за София“, каза Албена Миланова, член на управителния съвет на Българското национално радио (БНР). Според нея общественото радио среща проблем с капиталовите разходи, както и с разходите за издръжка.
Бюджетът на БНТ за тази година не е намален, но не е и увеличен, каза Маргарита Николова, директор на дирекция „Правна“ в Българската национална телевизия (БНТ). Реално, промяната, която има в час-програма е само 14 лева, което отразява промяната в минималната работна заплата и осигурителния доход, допълни тя.
Според председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова медийният регулатор е хронично недофинансиран. Пред народните представители тя посочи, че служителите в СЕМ са най-нископлатените служители в държавна институция. Хората напускат СЕМ и ние нямаме основание да ги задържаме, коментира Момчилова.
