Привидно изчезнал тайнствен остров в близост до устието на р. Камчия е най-новото откритие на учени от НИМ, научи "24 часа".
Островът представлява риф с издължена форма, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Водолазен екип, ръководен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. д-р Иван Христов, работили на два етапа - през месеците септември и ноември 2023 г.
Проучванията са част от проект „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)".
Учените предполагат, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал.
Този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава.
Специалистите от Института по океанология във Варна споделят, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Очевидно през този период бреговата линия е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори (места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и др.).
Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари „Камчийския камък".
Учените открили останките на потънал кораб от Османския период - от него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите изваждили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.
Друга находка на водолазния екип е оловен слитък, който достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, според ръководителя на проучванията.
Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка.
Друг изключително рядък предмет е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода.
Ритуалният съд е изработен от дялан камък и е първия подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата.
Дали каменният предмет попада в близост до устието на р. Камчия от потънал кораб или е бил на място в пределите на крайморско светилище остава загадка. Но не е случайно,че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци.
При подводните проучвания са открити амфори и железни котви от различни исторически периоди.
