- Всяко важно решение се взема от тях - от какви да са местните данъци и такси до имената на улици
- Един съветник в София се избираше с близо 6600 гласа преди 4 г., в Пловдив “тежи” 1907
6 048 000 - толкова са българите, които имат право да отидат до урните на 29 октомври и да гласуват на местния вот. Бюлетините им ще определят кои да са новите кметове на 265-те общини на страната.
Освен тях трябва да бъдат избрани 35 кметове на райони - 24 в София, 6 в Пловдив и 5 във Варна, 3042 кметове на кметства и 5053 общински съветници. Всички населени места, в които има над 100 души с постоянно местожителство, могат да избират кмет.
Кметът се избира мажоритарно и е най-важната фигура в очите на хората. Реално обаче той не може да работи самостоятелно, защото всички важни решения се вземат от общинския съвет.
Какво може да направи кметът?
Може да даде визията за развитието на населеното място. Работи заедно с назначената от него администрация и заместници, взима оперативните решения и осъществява управлението на общината, кметството, района. Той обаче подлежи на контрол от общинския съвет и на съда.
Какво може да направи общинският съвет?
Той приема решения, утвърждава правилници, наредби и инструкции. И по този начин може да блокира всяко решение на кмета или пък напълно да го промени.
Общинският съвет също може да определя политиката за изграждане и развитие на общината.
Приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол,
приема отчета за изпълнението му.
Освен това общинските съветници определят размера на местните такси. Приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Определят правомощията и на кмета на общината, и кметовете на райони и кметства. Приемат решения за именуване и преименуване на улици, площади, паркове и др.
През тази година например София остана без нов бюджет за чистене, защото опозицията, не подкрепиха план-сметката за чистотата за 2023 г. Кметът на Пловдив Здравко Димитров също бе блокиран на няколко пъти от общинския съвет.
Този толкова важен орган на местното самоуправление се състои от общински съветници, които се избират от населението на първия тур. Обикновено при гласуването за съветници по-силен е партийният вот, а не мажоритарният, въпреки че и при него има преференции.
Броят им се определя според населението. Най-малките ОС са съставени от 11 души - за община с население до 5000 жители, и стигат до 51 за тези с над 160 000. За Столична община броят е 61 души.
За общинския съвет има праг, но за разлика от парламента той не е фиксиран. Изчислява се според избирателната активност на вота, при това за всяка отделна община.
Пресмята се, като се раздели броят действителни бюлетини за общински съвет на броя на съветниците.
През 2019 г. в София са гласували 402 548 души, като “цената” на един общински съветник е бил 6599 гласа.
В Пловдив за съветническо кресло са били нужни 1907 бюлетини, във Варна -1867, а в Бургас - 1249.
Цената на вота е била най-ниска в Кюстендил,
където общински съветник се е ставало с 471 гласа. В Разград пък са били нужни 484 бюлетини, а в Ловеч - 503.
Средната цена за страната на съветника при общо 3 093 213 гласували на местния вот през 2019 г. е 619 гласа.
Коя формация колко мандата получава, се изчислява по втора формула - вече базата са само действителните гласове, получени от партиите и коалициите, прескочили общинската избирателна квота. На този етап гласовете, подадени за партии, които ще останат извън местния парламент, не играят никаква роля.
Ако вземем пак примера със София - тогава партиите над чертата са получили 289 582 гласа. Разделяме на 61 и получаваме числото 4826. Колкото пъти то се съдържа в изборния резултат на партията, толкова общински съветници има тя.
Партиите и коалициите в общинския съвет формират политически групи. За да мине едно решение, най-често е нужно обикновено мнозинство - 50% плюс 1.
Съветниците си избират председател. Това е човекът, който определя дневния ред на работа на местния парламент.
Правомощията на шефа на ОС са равни с тези на мажоритарно избрания кмет
В неделя в София, Пловдив и Варна ще се гласува мажоритарно и районни кметове. На тях се оплакват всички и за всичко - дупки по улиците, липса на канализация, неработещо улично осветление до стара дограма в училище. Той знае всички проблеми в квартала и търси решенията, но няма свой бюджет, за да ги реализира бързо и по начина, по който хората изискват.
Средствата на районната администрация са част от бюджета на централната община, който се гласува от общински съвет. 90% от тези пари са за заплати и за издръжка на детски градини, училища, администрация.
Районите събират пари от услугите, които предоставят, и от отдаването под наем на общинска собственост. Но тези приходи отиват в общия бюджет, после се преразпределят.
Местните данъци и такси пък се събират от данъчната администрация на голямата община. При липсата на собствен бюджет за инвестиции районните кметове не могат сами да решават дали и в каква инфраструктура в района да инвестират.
Задълженията на кмета на района са да изпълнява бюджета на общината, да организира “благоустройствени, комунални и други мероприятия”. Отговаря за общинската собственост на съответната територия, но не може да се разпорежда с нея.
