Образци на сецесиона, изящни орнаменти, бароков разкош - видни европейски архитекти оставят почерка си на софийски адреси. Общината стимулира собствениците да реставрират
Архитектурни бижута са разпръснати из целия център на столицата, придавайки на лицето му вид на един от забележителните градове на Европа, строен някога от прочути западни архитекти.
Години наред обаче те тънеха в забрава, а нехайството на стопаните им обрече голяма част на разруха. Природата взе надмощие над архитектурата със самородни израстъци.
Грозният тренд бе пречупен - през последните няколко години се забелязва истински ренесанс на великолепните сгради. Постепенно те започнаха да връщат блясъка си и отново да привличат погледите на столичаните и туристите.
Всеки софиянец помни каква разруха бе къщата на Димитър Яблански (след клуб “Ялта”, срещу Народното събрание). Сградата е построена през далечната 1907 г., а от 1955 г. е паметник на културата. Проектът е на известния по това време австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който е проектирал сградата на турското посолство, Централната минерална баня, софийската Синагога и много други емблематични за града. До 1991 г. в къщата се помещава посолството на Китай. Повече от век след построяването си сградата е реставрирана и превърната в частен клуб.
Къщата на проф. Райко Горанов на ул. “Дунав” 2 също върна блясъка си. Тя е дело на австрийския арх. Карл Хайнрих, който през 1912 г. буквално я обсипва с декоративни орнаменти, лица и лъвове. Преди няколко години бе реставрирана, като бяха запазени дори старата ограда и врати.
Прекрасна е и къщата на Киро Стефанов на ул. “Париж” 1. Сградата на няколко пъти бе реставрирана, като дори смени цвета си - от бордо до днешната изящна бежова гама.
Една от архитектурните перли на стара София - къщата на арх. Георги Фингов на ул. “Шипка” 38, също вече се ремонтира. Сградата е един от примерите за архитектура на сецесиона у нас и е паметник на културата от местно значение. Замислена е като дом на арх. Фингов, който е проектирал и вилата в двореца “Врана”. След смъртта на сина му продава 3-етажната сграда на Петко Теодоров - брат на тогавашния премиер Теодор Теодоров. По време на социализма е национализирана и дълго е действала като детска градина. След демократичните промени наследници си я връщат.
И къщите по улица “Свети свети Кирил и Методий” - една от най-дългите и най-старите в града, отново заблестяват. И разходката по нея си заслужава. Улицата успява да събере почти всички лица на София в своите около 5 км. Една от последните реставрирани къщи е на номер 53. Собственикът ѝ обясни, че дълго е търсил историята на сградата, а ремонтът ѝ бил сложен и изпълнен с много препятствия. Макар обявена още през 1978 г. за недвижима културна ценност от местно значение, десетилетия тънеше в разруха. Но винаги е личала някогашната богата пластична орнаментална украса. Рустикалната мазилка е с дълбоко профилирани рамки по прозорците, а над арковидните прозорци на втория етаж са оформени фронтони. Фасадата е симетрична, разчленена е вертикално от пиластрите на малки полета и хоризонтално от профилираните корнизи. Към улицата гледат два балкона, като допълнително обогатяват изявата на сградата в тясната уличка. Архитектът обаче е неизвестен, както и кога е построена.
Мащабен ремонт бе започнат от частно лице преди 2 години. Този август скелето отвън бе свалено, но вътре още кипи работа. Проектът бил за 6 апартамента и бистро, но заради архитектурни особености в сградата е възможно да се направят офиси вместо апартаменти.
През последните години Столична община потърси различен поглед към къщите-паметници на културата. Освен със санкции за недобросъвестните стопани, които оставят перлите на стара София да се рушат, тя подхожда и с подкрепа към тези, които искат да реновират. Една от стъпките е програмата на общината “Културно наследство”. Сред одобрените проекти през миналата година бе и общинската сграда на ресторант “Синият лъв” на ул. “Иван Вазов” №6. Преди време кметът на район “Средец” Трайчо Трайков изрази желание там да бъде създадена детска градина.
“Със собствениците на тези седем сгради сме в напреднала фаза по сключване на договори и възлагане на проектирането по програмата “Културно наследство”, обясни пък главният архитект на София Здравко Здравков при общественото обсъждане на бюджет 2023.
Програмата стартира през 2019 г. Основната ѝ цел е изготвянето на проекти за изпълнението на укрепителни, реставрационни, консервационни и ремонтни дейности на сгради-недвижимо културно наследство от категории “национално”, “местно”, и “ансамблово значение”, както и от категория “за сведение”. Одобрените проекти получават общинско финансиране за обследване, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционни проекти, за таксите по съгласуването и одобрението им, разрешителните за строеж и разходите по авторски надзор на проектантите по време на строителството.
Програмата не допуска директно финансиране за извършването на строителните дейности. Частните собственици, които получат съдействие от общината, но не успеят да ремонтират обекта си в рамките на 24 месеца, трябва да върнат получените пари.
А за красотата на архитектурата от миналия век и историята на строителството тогава разказват изкуствоведи и актьори от фондация “Български архитектурен модернизъм” в своите обиколки из София. Организацията се занимава с проучвателска дейност и популяризиране на архитектурата от периода между двете световни войни. Нейни създатели са изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев, които са изготвили таен маршрут с продължителност около два часа из старите софийски улички. Част от сградите по пътя не са в добро състояние, други обаче са пример за грижата на собствениците.
