Не е постигнато съгласие за мандатността на кметовете, отбеляза Екатерина Захариева
"Има нагласа в мнозинството и на тази комисия, и на парламента, в следващите дни да бъде внесен общ проект за изменение и допълнение на конституцията".
Това заяви председателят на комисията по конституционни въпроси в Народното събрание Радомир Чолаков от ГЕРБ.
Комисията се събра днес и се зае да обсъди проекта за промени в основния закон на "Продължаваме промяната" - "Демократична България", който бе представен в неделя.
Трите формации, които работят по конституционната реформа - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС обявиха, че ще изготвят свои проекти, но ще внесат общ. Първи ДПС представиха своя - още миналата година. В неделя ПП-ДБ също представиха своя. Формацията на Бойко Борисов все още не показала своите текстове.
"Тези идеи са част от усилието на общия ни път да внесем общ законопроект", каза бившата правосъдна министърка от ДБ Надежда Йорданова.
Проектът на ПП-ДБ предвижда разделянето на Висшия съдебен съвет, като от него прокурорите се отделят в Прокурорски съвет, намаляването на правомощията на главния прокурор, въвеждане на мандатност на кметовете, както и смяна на националния празник от 3 март на 24 май. Друго предложение е президентът вече да не може да назначава свои хора за служебни министри, а тази функция да извършва редовното правителство в оставка. В тези случаи изборите ще се провеждат до 1 месец от разпускането на НС.
"Има и по-балансирани варианти от това, което предлагате. Няколко са - от една страна съгласуване с партиите, представени в парламента преди назначаване и посочване на няколко изрично посочени позиции, които стават служебни министри и министър-председател - т.нар. гръцки вариант", коментира Екатерина Захариева от ГЕРБ. Тя обясни още, че не е постигнато съгласие за мандатността на кметовете. В проекта на ПП-ДБ се предлага да имат право да бъдат преизбирани само веднъж.
"Аз няма да навлизам в съществени подробности на нашия проект. Всички мисля, че имаме съгласие, че трябва да изпълним стандартите по отношение на съдийския и прокурорския съвет, така че съдиите да имат самостоятелност и независимост, а по отношение на наказателното правосъдие прокуратурата да има повече обществен контрол", каза бившата правосъдна министърка, но призова да не се изпада в "абсолютна липса на отговорност", когато партиите пишат общия си проект.
В неделя ПП-ДБ обясниха, че промените в инспектората ще бъдат изготвени от ГЕРБ.
"Ние трябва да засилим независимостта на инспектората от една страна, като не го казвам с лошо. Има една приказка - гарван гаравану око не вади, т.е. считаме, че инспекторите трябва да имат правото, но и задължението, тъй като те са и двете, да не се връщат, след като изтече техния мандат в органите на съдебната власт", обясни Захариева. Тя припомни, че през годините е имало критики за вземането инспектората от Министерството на правосъдието и преместването му към ВСС.
"Ние не предлагаме това, подчертавам, но искам да върна малко назад историята, така че ние считаме, че инспекторите не трябва да се връщат в органите на съдебната власт след изтичането на техния мандат", каза тя.
Друго предложение на ГЕРБ е да се въведе непрекъсваемост на работата на парламента.
"Ние считаме, че трябва да има непрекъсваемост в работата на парламента. Така, както когато има редовни избори, парламентът излиза един месец във ваканция преди провеждането им, така считаме, че би трябвало да се случи, когато новоизбраният парламент не може да излъчи правителство", каза Захариева. Това е застъпено и в проекта на ПП-ДБ.
"Ние от "Възраждане" ще отхвърлим категорично всички предложения за конституционни промени, внесени на този етап от представителите на "сглобката", заяви депутатът от "Възраждане" Златан Златанов. Той се съгласи, че основният закон има нужда от промени, но добави: "Във времето на геополитически турбуленции, при които се променят геополитическите полюси в целия свят, е абсолютно нездравословно да се правят резки завои".
БСП отказаха да коментират идеите на ПП-ДБ. Представителят им в комисията Мая Димитрова обясни, че някои от темите не са в дневния ред на обществото, но левицата ще изрази становището си след като бъде представен общия законопроект. ДПС също не изразиха становище.
Аз съм склонен да приема известно разместване в така съществуващите колегии на ВСС, но не мога да приема, че обикновено Народно събрание може да направи отделни Прокурорски съвет и отделен Съдийски съвет, каза бившият конституционен съдия Румен Ненков. Според него това няма да отговаря на изискванията на Съвета на Европа.
Ние трябва да проявим уважение, след като членуваме в най-старата и най-масовата организация, ние трябва да се съобразим със стандартите за независимост на съдиите, коментира той.
"Ние не отговаряме единствено на препоръката, че в кадровия орган на съдиите най-минималният стандарт е да има равен брой представители на съдии, избрани от съдии, и от външни фактори", каза Ненков.
Иначе той започна изказването си с предупреждението, че "няма да участва в нещо, което не му харесва".
Според него е "нецелесъобразно" да се дава голямо предимство на съдиите, защото съществува опасност да се създаде "съдебна аристокрация на съдиите".
"Става дума за двама председатели на съдилищата, пет избрани от парламента и седем, избрани само от съдиите. Те дори не са избрани от парламента, а от ВСС двамата председатели. Това за мен е един разумен подход, всичко останало ще бъде пресилено", коментира той.
Ненков предупреди внимателно да се обсъди въвеждането на индивидуална конституционна жалба. За това трите формации са постигнали съгласие. Тя е застъпена в проекта и на ПП-ДБ. Съдията обаче попита дали това няма да превърне Конституционния съд в пета инстанция след останалите съдилища у нас.
Конституционалистът проф. Екатерина Михайлова одобри идеята за разделяне на ВСС, както и предложението парламентът да избира за Прокурорския съвет да не избира действащи магистрати. Според нея обаче трябва да се премисли премахването на Пленума на ВСС, тъй като има теми, които се отнасят и до съдии, и до прокурори, и до следователи.
Проф. Пламен Киров коментира идеята да се премахне назначаването на шефовете на ВКС и ВАС и на главния прокурор с президентски указ.
"Мислите ли, че при назначаването на висшите магистрати на президента някой ще може да му затвори устата да коментира един или друг кадрови избор? Няма да може. Това е институция, която се ползва с непосредствена демократична легитимност, избрана е пряко от избирателите, така че президентът може да говори когато иска по отношение на трите власти, включително по отношение на подбора, избирането и назначаването на тримата висши магистрати, така че при отнемане на това правомощие какво се постига? Нищо", каза проф. Киров.
На заседанието на комисията пристигна бившите конституционни съдии Румен Ненков, проф. Пламен Киров и Благовест Пунев и преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова
Правосъдният министър Атанас Славов също дойде, за да се включи в обсъждането на промените в конституцията
