Строителна фирма купи на търг част от нея, пак ще бъде за лечение на белодробни заболявания
Някогашната държавна белодробна болница в село Радунци, община Мъгиж, която изпадна във фалит и спря да съществува от лятото на 2015 г., когато здравното министерство я закри поради липса на дейност и сключени договори за финансиране, ще възкръсне отново като болница за лечение на белодробни заболявания благодарение на частни инвестиции. Мащабът обаче ще бъде по-малък от предишния, но засега не е ясно с колко точно легла ще разполага новото модерно здравно заведение. Вероятно тук ще могат да се възстановяват и пациенти след прекаран КОВИД. Това обявиха от старозагорската строителна фирма "Ворек" ЕООД, която е новият собственик на обекта.
Така бяха опровергани слуховете, че болницата, която се намира сред прекрасна природа в южните склонове на Стара планина на 670 метра надморска височина, ще се превърне в луксозен СПА хотел.
Всъщност, фирмата спечели търга за продажбата само на част от основния корпус с медико-диагностична част с легла и манипулационна за обявената цена от 480 хиляди лева. Наддаване нямаше, тъй като не се явиха други кандидати - нито физически, нито юридически лица. Търгът, проведен на 28 април т.г. от частен съдебен изпълнител, бе 19-и поред, като другите преди него все се проваляха. Първоначалната цена, на която беше обявена сградата за продажба, беше 1 милион и 667 хиляди лева, но в годините поради липсата на интерес към обекта ня е падала. Сагата по тази продажба продължи дълго. След като не се появиха никакви купувачи нито на първия, нито на следващите търгове, цената стигна дори до 360 000 лева.
Малко преди последния търг все пак бе направена нова оценка и продажната цена се вдигна на 480 хиляди лева.
Самата белодробна болница е много по-голяма от продадената част, представлява цял комплекс.
Проучванията за нея започват още от времето на цар Фердинанд, тъй като климатът тук се оказал най-благоприятен на Балканския полуостров за лечение на бронхиална асма и белодробна туберкулоза. Строителството реално започва по времето на сина на Фердинанд - цар Борис Трети. През 1937 г. е издадена Наредба-закон за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци. През същата година архитект Ангелова, немски възпитаник, печели обявения конкурс за идейна скица. През пролетта на 1939 г. е положен първият камък, но Втората световна война "замразява" строежа година по-късно до вече издигнатата четириетажна сграда.
След 9 септември 1944 г. работата продължава, без да има съмнение в целесъобразността на започнатото строителство заради високата заболеваемост и смъртност от туберкулоза сред българското население по това време.
Откриването на санаториума става на 1 ноември 1955 година, когато са приети първите 50 пациенти - мъже с костно-ставна туберкулоза. Базата постепенно се разраства, като от 1964 г. санаториумът е категоризиран като туберкулозна болница. Откриват се и отделения по костно-ставна и очна туберкулоза. През 1967 г. леглата са вече 645, за да паднат до 300 през 2000 година.
Любопитен факт е, че в модерно обзаведения рехабилитоционен комплекс пациентите не само се долекували, но и можели да усвояват нови професии в Школата за квалификация и преквалификация, в която били разкрити курсове по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.
Постепенно голямата болница става неефективна, дълговете й растат, като най-голям е този към ЕVN за използваното електричество. Дали за да я предпазят от фалит, като осигурят средства за съществуването й, или точно с обратната цел, постепенно започва поетапна разпродажба на базата и медицинското оборудване в нея. Най-напред са продадени четирите жилищни блока, изградени някога за персонала, разказват местните. Днес в апартаментите насред Балкана живеят новите им собственици, благодарение на които жителите на малкото село Радунци от 29 преди, вече надхвърлят 130 души. А през лятото с приходящите стават към 250.
Някогашната болница разполагала още с кино, спортен център, читалище, детска градина и столова, които засега са изоставени и тепърва ще търсят своя собственик.
Целият комплекс е изграден върху 58 декара, земята е собственост на община Мъглиж. Сградите тук са с отстъпено право на строеж.
"Това затруднява новите собственици да изпълнят намеренията си. Общината е готова да им продаде земята под закупената сграда на преференциални цени, няма да им пречим", каза пред "24 часа" кметът на Мъглиж Душо Гавазов. По професия той е лекар и по неговите сметки цялата инвестиция на фирмата-купувач в новата болница ще стигне 30 милиона лева.
Едновременно с това община Мъглиж очаква да й бъдат изплатени около 160 хиляди лева - дълг към нея, наследен от фалирата държавна болница.
Собственикът на фирмата-купувач Георги Керанов засега не се ангажира пред медиите с конкретна сума за бъдещото си вложение, но гарантира, че новата болница ще бъде изградена в партньорство с чуждестранна фирма, специализирана в областта на медицината. По информация на "24 часа" тя ще бъде от Германия.
Керанов признава, че нямат опит в областта на медицината. Строителната му фирма е създадена през 2000 година в Стара Загора. Тя има богат опит в строителството на компактни жилищни кооперации и на други сгради. Член е на Камарата на строителите в Стара Загора и има лиценз за строителство от първа до пета група.
Като добри строители, след като приведоха сумата от 480 хиляди лева, експертите на фирмата огледаха отново състоянието на закупената част от сградата. Макар и изоставена от години и в окаян външен вид, конструктивно тя е в добро състояние. Разгърната й площ е 16 хиляди квадратни метра. По думите на кмета Гавазов сградата е строена толкова солидно, че стените й били дебели по 80 сантиметра.
Като първа задача строителите си поставят да спрат течовете по покрива, да сменят дограмата и да оправят електрическата и водопроводната инсталация. След това ще я превърнат в модерна здравна сграда.
И не на последно място - фирмата иска да закупи и останалата част от основната сграда на някогашния болничен комплекс, която е държавна. Това се налага и защото сега подробният устройствен план е изработен така, че са обхванати всичките 37 декара земя под сградата, а за частта от нея, вече закупена от фирмата, се полагат едва 20,5 декара. Ако трябва да се прави нов план, това би отнело още 7-8 месеца, казва Душо Гавазов.
Община Мъглиж също е заинтересована от скорошната реализация на проекта, тъй като очакванията са тук да бъдат разкрити нови работни места. Със сигурност от общината ще осигурят обслужващия персонал, но за собственика ще остане предизвикателството да привлече на работа и осигури необходимите условия за бъдещите медицински специалисти.
