- Някои султани били толкова влюбени в робите еничари, които ги обслужвали в банята, че ги издигнали за велики везири.
- Жените се притеснявали от влиянието им и разпореждали убийството им
В историите с красиви роби ибрикчии, издигнали се благодарение на любовта на султана, има от всичко – подмиване на нечистотии в банята, любов, силни емоции, високи постове, неимоверна власт, несметни богатства, а понякога и неочаквано убийство за финал.
Темата с еничарите ибрикчии изскочи шумно от дълбоката история, след като съпругата на президента Десислава Радева се ядоса на записа на заседанието на „Продължаваме промяната”, когато се обсъждаше общо правителство с ГЕРБ. Известно е, че лидерите на партията попаднаха в политиката благодарение на държавния глава Румен Радев, след което яростно започнаха да го атакуват, а на въпросното събрание бе обявено, че първата им задача е да отстранят неговите хора от службите.
Затова първата дама реагира в социалните мрежи по характерния за нея начин: „Знаете ли, че в Османската империя за главни ибрикчии са избирали главно еничари. Сигурно и любов е пламвала.“ Интересното е, че постът й бе придружен от песента на Таркан Kuzu Kuzu (“Агне, агне” - бел. авт.).
Ако човек се разрови в историята, ще открие, че лицето, което се е грижело за измиването на владетеля, включително слабините и задните части, често по-късно е стигало до най-висшите постове в Османската империя. Както и че султаните съвсем не са първите, които са се сетили за предимствата на тази професия. За нея може би пръв споменава в трудовете си индийският философ Каутиля, творил през 300 г. преди Христа. В своя трактат „Артхашастра“ той споменава, че се назначавали специални служители, отговорни за личната хигиена на монарха, които точно спазвали ритуалите за къпането му.
Практиката се запазва и през Средновековието, като на хората от това обкръжение се поверявали все по-важни постове. Вероятно защото повечето били любимци на владетеля и след това били избирани за негови лични помощници в банята, като преди това преминавали сериозно обучение. Така в приятна атмосфера те могли да прокарват свои тези и мисли и достигали до позиции, за които други можели само да мечтаят.
