- Идеята и средствата са на отличения от “24 часа” като достоен българин Кирил Маринов – дългогодишен политически емигрант в Германия, който почина на 94 г.
- Върху мраморните плочи във Винище са изписани 89 имена на загинали във войните - убити преди и след 9 .IХ. 1944 г. Кметът на селото предлага да станат част от 100-те национални туристически обекта
Паметник на помирението да бъде изграден във Велико Търново. Предложението е на общинския партиен съвет на БСП в старата столица и е входирано към кмета Даниел Панов. Желанието на социалистите е във връзка с намеренията на комитета "Сава Муткуро", който обяви, че желае да бъде издигнат монумент на жертвите на комунизма. Това съобщи неотдавна кореспондентът на "24 часа" в старата столица Дима Максимова.
Във Велико Търново вероятно не знаят, че паметник на помирението в България вече има. Преди 11 години - на 10 април 2012 г., в центъра на малкото село Винище в община Монтана е открит този уникален за българската действителност, но малко известен паметник - единственият у нас паметник на помирението. Някои го наричат и мемориал на толерантността, макар че официалното му наименование е “Мемориални плочи “Жертвите на Винище”.
Днес жителите на Винище са едва 303-ма, но някога селото е било голямо. Върху мраморните плочи на паметника са изписани 89 имена на хора от това село. Някои са на загиналите във войните, в които България е участвала - Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна.
Върху една и съща плоча личат имената на убитите
в политическите борби преди и след 9 септември 1944 г., на друга са изписани политзатворниците преди и след тази дата, на трета - на политическите емигранти.
При тези, които са убити по политически причини преди 9 септември, фигурира и името на една местна циганка - Седефка Алиева.
Плочите от цветен мрамор са подредени около скулптурна композиция, изградена навремето от 13 тона месинг, за да прослави участници в Септемврийското въстание през 1923 г. от това село, чиято стогодишнина е през тази година.
За хората от Винище казват, че са непокорни - те участвали още в Чипровското въстание срещу османлиите през 1688 г., след това и в Септемврийското от 1923 г., без да дадат жертви, имали дори и горянска група през 1950-а, която била против кооперирането на земята.
След промените на 10 ноември 1989 г. тук не съборили паметника на септемврийци, не се полакомили да го претопят, както направиха на много други места, а му вдъхнали нов живот. Оставили двете фигури на въстаници, а в основата на монумента под тях написали простички, неутрални, но силни думи: “Да тачим паметта на предците!”.
Идеята за паметника на помирението е на политическия емигрант Кирил Маринов, роден в това село, и на местния писател Станислав Станчев, а общинският съвет в Монтана я подкрепил със свое решение.
За този край Кирил Маринов е свят човек
Емигрирал през 1949 г. от България по политически причини, 70 години от живота му минават във Франкфурт, Германия, където дори е бил общински съветник от Християнската партия. Той почина на 94 години през април 2021 г. Но през дългия си живот мъжът нито за миг не забравя родината си и българския език.
Имал е възможност и е дарил над 1 млн. лева на своя край в Северозапада за различни благородни каузи. (Виж карето по-долу.)
По негова инициатива например в родното му село Винище е вдигната 11-метрова часовникова кула по повод присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Преди това дълго време издържал местната детска градина. Той спонсорирал и паметника на помирението. Разбира се, неговото име е изписано още приживе на плочата, както при политемигрантите след 1944 г., така и сред затворниците преди тази дата, когато получил задочна присъда.
През 2019 г. Кирил Маринов бе отличен от “24 часа” в кампанията “Достойните българи”.
Едно друго име също се повтаря върху една от плочите на този мемориал за времето отпреди и след датата 9.9.1944 г. - това
на родения тук земеделски лидер Милан Дренчев
Този човек, който почина на 90 години през ноември 2007 г. в София, е бил политически затворник и преди, и след септември 1944 г. Като земеделец по Закона за защита на държавата получил доживотна присъда, а при комунизма натрупал още 13 г. по затвори и лагери.
Биографията на Милан Дренчев е известна - след промените през 1989-а той бе сред тези, които възстановиха БЗНС “Никола Петков” и го оглави. Беше депутат от 7-ото Велико народно събрание, но отказа да подпише новата конституция.
Преди това участва в Кръглата маса за политически консултации, проведена в България от 3 януари до 14 май 1990-а.
Грижата да стопанисва и поддържа паметника се пада на кмета на Винище Алексей Александров. За себе си той казва, че е от СДС, баща му е бил по лагери след 1944 г., но всички имена от плочите са му еднакво скъпи.
Болно му е, че партиите все още не са припознали монумента,
не са дорасли да дойдат и да се поклонят едновременно пред паметта и на свои, и на чужди. Но всички те - българи от монтанското село Винище.
Монтана пази спомена за големия родолюбец и дарител
КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Площад в Монтана носи името на големия дарител Кирил Маринов. Мястото се намира в началото на ул. “Извора”.
Политическият емигрант издъхна в дома си във Франкфурт, където живя над 70 години, прокуден от родината си.
“Напусна ни изключителен родолюбец, съизмерим с великите личности от Възраждането. Кирил Маринов много обичаше България, Монтана и родното Винище. Дарил е 1,5 млн лева. Децата бяха огромната му слабост, имаше особена чувствителност към тях”, заяви кметът на Монтана Златко Живков.
За възпитаниците на Дневния център за деца и младежи с увреждания през годините Маринов направи десетки дарения. Закупи микробус, оборудване, изпращаше ги на екскурзии, поемаше разходите за тържествата им.
Няколко са детските площадки, изградени с негови средства. Той плащаше детската градина за малчуганите от Винище. С 250 хил. евро бе изграден помощният терен в спортния комплекс “Огоста”.
Маринов осигури микробуси за кукления театър, за дома за възрастни в Горна Вереница, за футболния отбор.
Кирил Маринов е почетен гражданин на Монтана. Високото отличие му бе връчено на 8 юни 2009 г., когато бе празникът на града.
