- Намеса имало и в отношенията ни със Северна Македония
- Все повече свободни места се отварят в армията, трудно командироват хора в ЕС и НАТО, защото не знаели езици
- Мигрантският натиск останал нетрадиционно силен и през зимата. Този проблем криел риск от хибридни операции против ЕС и инфилтриране на терористи
След старта на войната с Украйна Русия се е опитала да предизвика вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне в страните от ЕС, включително и в България, като е спряла доставките на газ с "цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения". Освен това Москва има и силна намеса в отношенията между страните от Западните Балкани, в това число между България и Северна Македония.
Това става ясно от заключения в доклада за състоянието на отбраната за 2022 г. Документът бе приет от Министерския съвет миналата сряда и предстои да се внесе в новия парламент. Днес той бе публикуван на сайта на правителството.
"В Западните Балкани процесите бяха доминирани от стремежа за укоряване на европейската интеграция на държавите от региона, както и от усилията на местните управляващи да обезпечат енергийната сигурност на страните и да смекчат негативното влияние на инфлационните процеси. Положително влияние оказаха стартиралите преговори за присъединяване на Албания към ЕС и полученият статут от Босна и Херцеговина на държава-кандидат за членство.
Деструктивна роля изиграха индиректните опити от руска страна да създаде втора зона на нестабилност,
възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия. В Република Северна Македония конституционните промени се забавят, включително поради неотшумяващи антибългарски обществено-политически стереотипи. Това влияе негативно върху стартирането на преговори за присъединяване на страната към ЕС. Потенциалът за дестабилизиране на Босна и Херцеговина се запазва в резултат на сепаратистките инициативи на босненските сръбски лидери, подкрепяни от Кремъл. Силното руско влияние се запази и в Сърбия. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово останаха основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с негативно влияние върху регионалната стабилност. Запази се значението на операциите на НАТО и ЕС", се казва в доклада.
"Руската военна агресия беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план", категорични са още военните.
"Войната на Руската федерация против Украйна беше основният фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност. Хибридните заплахи, тероризмът, авторитарните режими, миграционните вълни, организираната престъпност, кибер-престъпността и когнитивните въздействия бяха сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, а в глобален план и доставките на зърно", пише още в доклада.
"Започнатата в пълно нарушение на международното право неоправдана война в Украйна нанесе щети в особено големи размери върху всички сфери на социалния и икономическия живот. Руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления. Този пълномащабен въоръжен конфликт оказва значително отражение не само върху Украйна и региона, но и в глобален аспект. Развитието му и свързаните с това поуки от практиката наложиха редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия. Войната доведе до разширяване и интензифициране на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. Целта на тези действия е насочена основно към: създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне; възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал; намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки", посочват военните.
"Република България също беше обект на системни руски хибридни въздействия,
включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения", се отбелязва в доклада.
И още: "Нараснаха и рисковете за киберсигурността. В контекста на руската инвазия в Украйна държави от ЕС, включително и България, бяха подложени на многократни и продължителни офанзивни кибероперации. Очаква се да продължат кибератаките срещу критичната инфраструктура, в съчетание с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании и опити за провокиране на социално недоволство и миграционни процеси, диверсии и саботажи".
"Активно и агресивно бяха използвани енергийните доставки като елемент от цялостна военно-политическа кампания. Ограничени бяха руските енергийни доставки за така наречените „неприятелски“ държави, с цел предизвикване на икономическо, социално и политическо напрежение и предотвратяване на единна реакция на страните от ЕС срещу войната. Това мотивира спешното търсене на нови източници и маршрути за доставка на енергийни суровини. Очертава се трайна тенденция към прекъсване на енергийните връзки между Руската федерация и Европа и на преориентиране на страните, включително и нашата, към нови партньорства в енергетиката", допълват военните.
"Руските агресивни действия оказаха силно негативно въздействие върху стабилността в широкия Черноморски регион и Западните Балкани. Влоши се състоянието на сигурността в зоните на замразените конфликти. Главната заплаха за сигурността произтичаше от непровокираната война против Украйна, от нарастващото руско противопоставяне на Запада и стремежи чрез силови механизми, включително със заплахи за използване на ядрено оръжие, да промени, според разбиранията си, световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние", пише още във военния доклад.
Значителен ръст в миграционният натиск,
"като за разлика от предходни години не се наблюдаваше традиционен зимен спад в опитите за нелегално преминаване на границата", отбелязват още военните. Според тях се е повишило придвижването на мигранти през морските маршрути, а през 2023 г. се очаква и "интензивно експлоатиране на миграционните маршрути към Европа, включително през нашата страна".
"Запазва се рискът от използването на миграционните проблеми в хибридни операции против ЕС, както и за инфилтрирането на терористи в европейски държави", казват военните.
"Изостава процесът на превъоръжаване и модернизация, особено по отношение изграждането на тежка механизирана бригада. Независимо от мерките за повишаване на привлекателността на военната професия и създаване на условия за по-висока мотивация на личния състав, текущият некомплект от военнослужещи се увеличи", подчертават още в доклада.
"Констатирани бяха пропуски в езиковата подготовка и в покриването на специфичните изисквания за заемане на национални и международни длъжности в структурите на НАТО и ЕС, поради което военно-образователната система ще бъде адаптирана за преодоляване на дефицитите", отбелязват военните.
