-Г-жо Борин, вие сте автор на историята на църквата в Монтана „Св. св. Кирил и Методий „ в Монтана? Кое е интересното в нея, имала е превратна съдба?
Наистина всичко е интересно. Досега няма обща написана история,а само епизодични статии, затова ползвах богатството на Държавния архив,за да събера и обобща данните.
-Как от турско минаре става православен храм, това е нечувано за онези времена?
Да, много бързо, когато времемнното руско управление напуска. Идеята е на един турчин, който е бил общински съветник. Мястото , където се намирал конакът е било сакралният център на града по това време. Имало е еврейска синагога, две джамии . Можем само да гадаем по какви подбуди патриотични или други е дал идея да се даде за православна църква. Християните си нямали божи дом . Имало е на мястото на парк „Монтанензиум“ църковна градина със стар параклис „Свети Георги“ и оброк. Там се събирали хората на празници,а един от кметовете е взел решение да се изгради черква, но това така и не се случило. Църквата е била стара, ниска, мрачна, влажна, паянтова, но свещениците, които са служили са давали всичко от себе си за възстановяване и възраждане на храма.
Кои са първите основоположници?
Това са свещеници от селата и най-вече Михаил Вариклечков от Видин. Дали му къщата точно пред храма , а той е баща на известните партийни функционери Христо и Иван Михайлови. На Христо Михайлов бил кръстен и град Михайловград. Къщата им сега е превърната в музей. По- късно идва Поп Никола Горанов и той си купува място близо до черквата и отдава целия си живот на храма, след него служи отец Георги, а понастоящем знаете, председател е ставрофорен иконом Емил Ангелов.
Какво е най-ценното в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Монтана? Имало ли е старинни ръкописи и богослужебни книги?
Имало е, но е имало и кражби . Най-ценни са иконите на Христо Енчев от Копривщица. Той дошъл в града в Северозападна България по линия на познанство с фамилия Душкови, негови земляци. Христо Енчев е учил във Флоренция и в Цариград и става добър живописец. Правил е икони в Чипровския манастир и по селата. Подписвал се е Негро Антонио. Стенописите в църквата са от 60-те години на проф. Илия Петев.
Най-ценен е иконостасът. Според някои изследователи като проф. Асен Василев е дело на Стойчо Фандъков, според местни източници е на Георги Писецо от село Сумер. Работил е по планинските села Дълги дел, Дива слатина различни икони и е оставил много красота след себе си.
