Министерският съвет прие План за 2023 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г. (План).
Планът е изготвен в тясна комуникация с всички членове на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (Съвета АФКОС) и с Прокуратурата на Република България и е одобрен с решение по т. 3 от Протокол от редовно заседание на Съвета АФКОС, проведено на 15 декември 2022 г.
Като инструмент за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г. (Стратегия), Планът поставя ясна годишна рамка за достигане на заложените в нея стратегически и оперативни цели и допринася за надграждане на постигнатите до момента резултати, осигурявайки необходимата приемственост с Плана за действие за 2022 г. за изпълнение на Стратегията, приет с Решение № 444 на Министерския съвет от 7 юли 2022 г.
Правителството одобри промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър
Правителството одобри промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър. Те отразяват необходимостта за осигуряване на допълнителен радиочестотен спектър за нуждите на националната сигурност.
Създават се условия Комисията за регулиране на съобщенията да предоставя за временно ползване, на вторична основа, радиочестоти за нуждите на националната сигурност извън населени места, с ограничена мощност на излъчване. По този начин се осигурява гъвкаво съвместно ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти на територията на страната, без да се заделя допълнителен радиочестотен спектър за ползвателите от национална сигурност.
Министерския съвет одобри проект на решение за определяне на председател и зам.- председател на Националното бюро за правна помощ
Министерския съвет одобри днес проект на решение, с който за председател на Националното бюро за правна помощ (НБПП) е определена г-жа Наталия Илиева, а за неин заместник - г-жа Лилия Георгиева.
Госпожа Наталия Илиева е завършила Университета за национално и световно стопанство, специалност „Право“ и е вписана като адвокат в Софийската адвокатска колегия през 1999 г. През 2017 г. е избрана за резервен член на Софийския адвокатски съвет, където активно се занимава с отчитането на правната помощ.
Считано от 9 април 2019 г. е определена за заместник-председател на НБПП, а въз основа на Решение на Министерски съвет № 690 от 30 септември 2020 г. г-жа Наталия Илиева заема длъжността председател на НБПП. Същата довършва мандата на г-жа Елена Чернева, който беше прекратен предсрочно, поради заемане на длъжността заместник омбудсман.
Госпожа Лилия Георгиева е завършила Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ и е вписана като адвокат в Адвокатска колегия - гр. Монтана през 1997 г. От 2007 г. до момента е член на Софийска адвокатска колегия. По време на работата на 47-мия парламент на Република България тя е била началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието.
Правителството прие доклада за преброяването на земеделските стопанства в България през 2020 г.
Правителството прие доклада за приключване на преброяването на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. В документа са представени основни резултати, изводи и наблюдавани тенденции за получените основни данни от преброяването на земеделските стопанства през 2020 г. в сравнение с 2010 г. В него се посочва, че е налице трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските стопанства в България и на средния брой отглеждани животни в тях. Средно използваната земеделска площ в едно стопанство е увеличена над три пъти, а над 3.5 пъти е нараснал средният размер на животинските единици.
Окончателните данни показват, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 г. е 132 742, като 70% от тях отговарят на посочените критерии за европейски физически праг в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1091. Данните от преброяването през 2020 г. потвърждават тенденцията за намаляване броя на земеделските стопанства (е 64% по-малко спрямо 2010 г.) и увеличаване на техния размер.
През 2020 г. използваната земеделска площ (вкл. общата земя, колективно използвана за паша на животните) е в размер на 4 564 152 ха и се увеличава с 2% спрямо 2010 г., а обработваемата земя (3 318 397 ха) - с 6%. Тези тенденции водят до увеличение на средната площ, използвана от едно земеделско стопанство, над три пъти - от 10.13 ха през 2010 г. на 35.9 ха през 2020 г., което свидетелства за засилване на процесите на уедряване на стопанствата.
Селскостопанското преброяване е основен източник на информация за състоянието и тенденциите в развитието на земеделието. Основната цел е да бъде осигурена интегрирана статистика за структурата на земеделските стопанства през 2020 г. в България, както и за производствените методи, за мерките за развитие на селските райони и за агроекологичните показатели, необходима за вземането на решения при провеждането на Общата селскостопанска политика.
Данните от преброяването на земеделските стопанства се използват като база за изготвяне на извадки при провеждане на годишните продуктови анкети, за анализи и разчети при разработване, провеждане на мониторинг и отчитане на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г., за определяне на полето на наблюдение за системата за земеделска счетоводна информация, както и за актуализиране на статистическия регистър на земеделските стопанства.
Правителството прие отчет на програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух за периода 2019 – 2022 г.
Правителството прие отчет за изпълнението на Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018-2024г.).
В отчета, който е за периода 2019 – 2022 г., е представен напредъкът по изпълнението на мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици (ФПЧ¹º) от основните източници на замърсяване - битовото отопление на твърди горива и транспортния сектор в по-големите градове.
Мониторингът за качеството на атмосферния въздух през 2021 г. показва, че тенденцията за постигане на съответствие с нормите за ФПЧ¹º от все повече общини се запазва. Във всички пунктове на Националната автоматизирана система за мониторинг са регистрирани нива под определената средногодишна норма за ФПЧ¹º. Нормата е постигната във всички общини в агломерациите Столична, Пловдив, Варна, както и в районите Северен (Дунавски), Югозападен и Югоизточен. Средноденонощната норма вече е постигната в по-голямата част от общините, в които има разположени пунктове за мониторинг от Националната система.
Основната мярка в програмата за общините с нарушено качество на въздуха е задължително извеждане от употреба на отоплителни уреди, които не отговарят на изискванията за екодизайн, и подмяната име екологични алтернативи. Мярката се изпълнява в общините Столична, Пловдив, Монтана, Велико Търново, Бургас, Димитровград, Смолян, Горна Оряховица, Русе, Видин и Стара Загора. Изпълняват се проекти за подмяна на битово отопление по Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., както и чрез изпълнението на проекта „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух” по Програма LIFE на ЕС. Значителен финансов ресурс за подмяна на отоплителни уреди за общини с нарушено качество на атмосферния въздух се предвижда и по Програма „Околна среда“ 2021-2027г.
Независимо от вече намалените нива на замърсяване и предприетите досега мерки, България все още не е постигнала пълно съответствие с изискванията на европейското и националното законодателство по показател ФПЧ¹º. По тази причина е необходимо да продължи полагането на усилия за изпълнение на Националната програма и ускоряването на работата от страна на всички ангажирани с изпълнението на изискванията институции.
Одобрени са позиции на страната за неприсъствено гласуване в Съвета на МБИС
Министерският съвет прие протоколно решение за одобряване на позиции на Република България във връзка с неприсъствено гласуване в Съвета на Международната банка за икономическо сътрудничество.
До 40 млн. лв. ще е държавната гаранция за кредитиране на студенти и докторанти
Държавната гаранция за нови кредити за студенти и докторанти през 2023 г. ще бъде до 40 млн. лева, реши правителството.
Държавата оказва подкрепа, като гарантира главниците и лихвите по задълженията на младежи, които нямат възможност да покрият разходите си за обучение и издръжка. Договорените кредити са гарантирани до тяхното пълно погасяване.
За периода от 1 септември 2010 г. до 31 декември 2022 г. са сключени общо 22 088 кредита на студенти и докторанти в общ размер на 159 437 697.39 лв.
Държавата има сключени типови договори за кредитиране на студенти и докторанти с осем банки.
Над 10 млн. лева за строеж и ремонти на детски ясли, градини и училища
Правителството одобри допълнителни 10 658 443 лв. по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 - 2022 г. Със средствата ще бъдат разплатени дейности за изпълнение на 35 проекта.
Целта на програмата е да се подобри материалната база, която гарантира здравословните и качествени условия на обучение в системата на предучилищното и училищното образование. Тя е насочена също към изграждане на нови сгради, разширение и реконструкция на съществуващи детски ясли, градини и училища. По този начин ще бъде намален недостигът на свободни места в тях и ще има възможност за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст. Програмата ще помогне и за преминаване към едносменен режим на учебния ден.
С допълнителните средства ще продължат дейностите по одобрените проекти в 28 общини: Гоце Делчев, Гърмен, Сандански, Петрич, Айтос, Бургас, Аксаково, Варна, Велико Търново, Елена, Козлодуй, Крумовград, Ловеч, Вършец, Радомир, Асеновград, Пловдив, Родопи, Котел, Твърдица, Ботевград, Костинброд, Самоков, Казанлък, Стара Загора, Търговище, Свиленград и Ямбол. Средства получава и Професионалната гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня“ в Стара Загора.
Изменят се правителствени решения, регламентиращи размера на възнагражденията, изплащани на военнослужещи при участието им в операции и мисии под егидата на международни организации
Министерският съвет прие решение за изменение и допълнение на решенията, регламентиращи размера на възнагражденията, изплащани на военнослужещи при участието им в операции и мисии под егидата на международни организации.
С промените се унифицират категориите на военнослужещите, изпълняващи задачи в мисии и операции на ЕС и НАТО, и се увеличава размерът на командировъчните дневни пари в съответствие с присвоеното им военно звание.
Решението предвижда военнослужещите, които изпълняват задачи във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтея”, в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR), в Операцията на НАТО за морска сигурност „Sea Guardian” и в постоянните военноморски групи на НАТО, за срока на участие в операциите да получават командировъчни дневни пари в съответствие с присвоеното им военно звание – от 54 евро (за военнослужещи с войнишки/матроски звания) до 60 евро (за военнослужещи със старши офицерски звания).
Командировъчните дневни пари на военнослужещите с младши и старши офицерски звания, които участват във Военноморската операция на ЕС за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия, както и в операцията на ЕС в централната част на Средиземно море (EU NAVFOR MED), за срока на участие в операциите се увеличават на 75 евро.
На военнослужещите, които изпълняват задачи в мисията на НАТО в Ирак и в мисията на ЕС за обучение на силите за сигурност на Мали, ще се изплащат командировъчни дневни пари в зависимост от званията, които притежават – от 80 евро (за военнослужещи с войнишки/матроски звания) до 88 евро (за военнослужещи със старши офицерски звания).
Увеличаването на възнагражденията беше ангажимент на министъра на отбраната пред българските военнослужещи в операции и мисии зад граница.
Правителството се разпореди с имоти
С Решение на Министерския съвет се предоставя безвъзмездно управлението на имущество - публична и частна държавна собственост, на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за осигуряване на предмета му на дейност. Имотът с площ от 34 013 кв. м. се намира в гр. Видин, кв. Северна промишлена зона. Изградените съоръжения и съпътстваща инженерна инфраструктура, включително и движимите вещи - частна държавна собственост, не се използват и са с отпаднала необходимост за изпълнение на функциите и задълженията на Агенция „Митници“.
С друго решение правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на шест имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Рогош и с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив - Бургас“.
На община Белослав се предоставя безвъзмездно за управление имот - публична държавна собственост. Теренът, с площ 2741 кв. м, се намира в кв. „Акации“ на град Белослав. По този начин общината ще може да реализира инвестиционно намерение по проект „Извършване на благоустройствени дейности и обособяване на туристическа зона, чрез изграждане на архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма, с възможност за откриване на панорамна гледка към Варненско - Белославското езеро“.
За ратификация е предложено изменението на споразумението с Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси
Министерският съвет прие решение, с което предлага на 49-то Народното събрание да ратифицира подписаното на 3 януари 2023 г. в София и в Киев Допълнително споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за изменение на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г.
С този документ се регламентира предоставянето на последваща помощ на украинската страна да се извършва с последващи споразумения към Споразумението от 5 декември 2022 г., които ще подлежат на ратификация от Народното събрание на Република България.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България Министерският съвет внася в Народното събрание проект на Закон за ратифициране на Допълнителното споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси.
Одобрен е доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Правителството одобри доклада с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 14 февруари 2023 г. в Брюксел.
По време на заседанието министрите обмениха мнения относно прилагането и въздействието на санкциите, приети след агресията на Русия срещу Украйна и обсъдиха прегледа на икономическото управление въз основа на насоките, включени в съобщението на ЕК от 9 ноември 2022 г.
Съветът прие решение за изменение на плана за възстановяване и устойчивост на Германия и одобри мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20 на 24-25 февруари 2023 г.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” на 21 февруари 2023 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси” (СОВ), което се проведе на 21 февруари 2023 г. в Брюксел. България бе представена от постоянния представител на България към ЕС Румен Александров.
Съветът стартира подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 23-24 март 2023 г., като проведе дискусия по проект на анотиран дневен ред, включващ темите Украйна; Конкурентоспособност, Единен пазар и Икономика; Енергетика и т. Разни, в която ще бъде направен преглед на прилагането на заключенията на Европейския съвет от м. февруари 2023 г. в частта „Миграция”.
Под точка „Разни” Председателството се спря на инициативите в отговор на разрушителните земетресения в Турция и Сирия. ЕК представи Съобщение и Препоръка относно целите на Европейския съюз за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита.
В рамките на заседанието се проведе третата среща на Общоевропейската мрежа за прогнозиране (ОЕМП) на Министрите за бъдещето. Дискусията беше съсредоточена върху устойчивостта в основата на отворената стратегическа автономност на ЕС, като основна тема на Доклада за стратегическо прогнозиране за 2023 г., който се предвижда да бъде приет през м. юни т.г. Министрите обсъдиха какви стратегически решения следва да бъдат взети, за да се гарантира социално и икономически устойчива Европа с по-силна роля в света през следващите десетилетия.
С 15 години се удължава концесионният договор за находище „Селимица“, област София
С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Селимица“, разположено на територията на област София. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки промяната, поискана от концесионера - „МСЕ – 2001“ ООД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети.
Концесионният договор за находище „Селимица“ е сключен през 2004 г. за срок от 15 години. Договорът е в сила от 25 ноември 1999 г. От находището, разположено на територията на Столична община, се добиват строителни материали - пясъци и чакъли.
С днешното решение на МС се предвижда също да бъде отправено предложение до концесионера за промяна на някои от клаузите на концесионния договор. Става въпрос за отношенията, свързани с предоставянето на банкова гаранция за всяка година от срока на концесията. До момента исканата банкова гаранция покриваше 50% от паричните задължения на концесионера. След измененията тя ще се отнася 100% за всички (не само за паричните) задължения, свързани с изпълнението на концесионния договор. След въвеждането на по-широк обхват на банковата гаранция, вноските за рекултивация също ще бъдат финансово обезпечени с нея.
С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи с концесионера допълнително споразумение за удължаване на срока на предоставената концесия.
Одобрен е отчетът за дейността на Съвета за координация при управление на средствата от Европейския съюз през 2022 г.
Правителството одобри отчета за дейността на Съвета за координация при управление на средствата от Европейския съюз (СКУСЕС) за 2022 г.
В рамките на СКУСЕС през изминалата година са съгласувани 47 проекта на документи, сред които следва да бъдат отбелязани Споразумението за партньорство и програмите за програмен период 2021 – 2027 г., включително проектите на програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество, промени в нормативната уредба във връзка с индикативното финансово разпределение на средствата за настоящия период, а също така и Меморандуми за разбирателство относно подкрепа на проекти на ЕС между Правителството и Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
С оглед постигане на по-добра ефективност при усвояването на средствата от фондовете на ЕС своевременно са съгласувани изменения на оперативните програми за период 2014 – 2020 г.
Правителството предлага Илиана Раева да бъде удостоена с орден „Стара планина“ първа степен
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за награждаване на Илиана Раева с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите й заслуги към Република България в областта на спорта. Предложението за награждаване е на министъра на младежта и спорта.
Пътят на Илиана Раева е осеян с множество победи - като гимнастичка, като треньор, като създател на първия частен спортен клуб по художествена гимнастика и шампиони, като треньор и старши треньор в националния отбор по художествена гимнастика, а по-късно и като член на Управителния съвет, председател на треньорския съвет и председател на Управителния съвет на БФХГ.
Постиженията в състезателната й кариера са:
6-то място многобой на Световно първенство в Мадрид през 1978 г.;
4-то място многобой, 2-ро място финал топка, 1 -во място и световна титла на бухалки на Световно първенство в Лондон през 1979 г.;
1-во място многобой - абсолютен европейски шампион, 1-во място финали на въже, обръч, бухалки и 2-ро място финал лента на Европейско първенство в Амстердам през 1980 г.;
2-ро място многобой, 2-ро място финал обръч, 3-то място финал въже и 2-ро място финал лента на Световно първенство в Мюнхен през 1981 г.;
3-то място многобой, 3-то място финал въже, обръч, бухалки и лента на Европейско първенство в Ставангер през 1982 г.;
4-то място многобой, 2-ро място финал обръч и бухалки и трето място финал въже на Световна купа в Белград през 1983 г.
Треньорската си кариера Илиана Раева започва в „Клуб по художествена гимнастика „Левски“ гр. София, след което през 1993 г. основава „Клуб по художествена гимнастика „Илиана“, като състезателите на клуба до днес са многократни шампиони на България в различни възрасти и неизменно присъстват в съставите на националните ни отбори по художествена гимнастика.
Като старши треньор на националния отбор по художествена гимнастика ансамбъл жени печели бронзов медал от Олимпийските игри в Атина през 2004 г., Световна титла от Световното първенство в Монпелие през 2011 г., 5-то място на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.
През 2012 г. г-жа Раева е избрана за председател на БФХГ. Докато БФХГ е под нейно ръководство, българският национален отбор по художествена гимнастика завоюва многобройни медали от Световни, Европейски първенства и Световни купи, става многократен носител на световната купа, завоюва абсолютна европейска титла в отборното 2022 г., абсолютна световна титла на ансамбъл жени 2013 г. и 2022 г.
През 2016 г. националният отбор по художествена гимнастика печели бронзов медал на Олимпийските игри в Рио, а през 2021 г. завоюва историческия първи златен медал на Олимпийските игри в Токио. Ръководена от Илиана Раева, БФХГ е организирала 12 световни купи, 12 международни турнира, две световни първенства /през 2018 г. и 2022 г./ и едно европейско първенство /през 2021 г./ на територията на Република България.
Награждаването на Илиана Раева е огромно признание за приноса й за развитието на спорта художествена гимнастика в страната ни, както и за издигането на престижа на България сред международната общност.
Правителството одобри позиция на страната по дело „Ем акаунт БГ“ ЕООД пред Съда на ЕС
Министерският съвет прие днес протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да представи мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание и да участва по дело С-438/22, „Ем акаунт БГ“ ЕООД пред Съда на Европейския съюз.
Поставените от Софийски районен съд въпроси касаят тълкуването на чл. 101, пap. 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) във връзка с чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския Съюз (ДЕС), на чл. 101, пар. 2 ДФЕС и на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OB, L 1 от 4 януари 2003 г.).
В одобрената позиция се излагат съображения по допустимостта на преюдициалното запитване, а в съображенията по същество се излагат аргументи в защита на основните тези, съгласно които чл. 101, пар. 1 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която след надлежна преценка на легитимните цели и ефекта върху спорещите страни, установи наличието на ограничения на конкуренцията, произтичащи от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, може да остави неприложена националната правна уредба, която прави тази наредба задължителна за съда.
Член 101, пар. 1 ДФЕС не предвижда задължение целите на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, да бъдат определени в закон. Член 101, пар. 1 ДФЕС не поражда задължения за запитващата юрисдикция да остави неприложена национална правна уредба, която придава задължителен характер на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, единствено и само поради обстоятелството, че легитимните цели не са определени в закон.
С участието си по дело С-438/22 „Ем акаунт БГ“ ЕООД Република България има възможността, посредством поддържаните от нея тези, да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 16 март 2023 г. в Брюксел.
В дневния ред на заседанието е предвидено обсъждане на измененията в Директивата относно промишлените емисии. България отбелязва потенциала на законодателното предложение като част от мерките на Европейския съюз за минимизиране на въздействието върху околната среда от големи промишлени и агропромишлени инсталации. Подчертава значението на животновъдния сектор за продоволствената сигурност, особено в настоящата обстановка на политическа и икономическа криза.
Министрите ще обменят мнения по предложението за Регламент относно опаковките и отпадъците от опаковки. България подкрепя въвеждането на хармонизирани правила, като подчертава, че за страната ни основните подходи за предотвратяване на отпадъците от опаковки са стриктното спазване на принципите на кръговата икономика, използването на опаковки за многократна употреба, широкото възприемане на алтернативни на пластмасовите опаковки и осигуряването на финансови инструменти за насърчаване на иновациите.
Предвижда се провеждане на дискусия по предложението за Регламент за установяване на Европейска рамка за сертифициране на поглъщания на въглерод. България разглежда законодателното предложение като полезна стъпка, която да подкрепи постигането на целите на Съюза по Парижкото споразумение и по-специално целта за колективна неутралност по отношение на климата до 2050 г. Считаме, че при прилагане на дейностите по рамката за сертифициране на поглъщанията на въглерод е необходимо да се вземат предвид специфичните особености на всяка държава, свързани с разнообразието на земеделските системи, характеристиките на структурите на стопанствата, както и факта, че земеделските стопанства са най-често малки.
Министрите ще обсъдят и предложението за нова Директива относно пречистването на градските отпадъчни води. България оценява предложението като навременна и важна стъпка за намаляване на замърсяването и потреблението на енергия, подобряване качеството на водата чрез справяне с оставащото замърсяване на градските отпадъчни води, както и за подобряване на достъпа до канализация. За страната ни въвеждането на реалистични и изпълними цели и срокове е гаранция за устойчиви промени.
Министерски съвет прие ключови изменения в производството по несъстоятелност
Министерски съвет прие днес ключови изменения в производството по несъстоятелност. Промените идват след предложени от Министерство на правосъдието изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност и разширяване на неговото приложно поле. За целта бяха отчетени редица слабости в производствата по несъстоятелност - голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите. Промените са насочени към подобряване ефективността на правната рамка на несъстоятелността - постигане на бързина, намаляване на съдебните такси по отменителните искове, повишаване на ефективността при осребряване на имуществото, ограничаване на недобросъвестното поведение на страните, подобряване на дейността на синдиците и други.
Внасят се изменения в производството по стабилизация съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността. Производството по стабилизация създава възможност за предотвратяване на несъстоятелността на търговец, който е в риск от неплатежоспособност, чрез преструктуриране на неговото предприятие и продължаване на дейността по одобрен от кредиторите и съда план за стабилизация. Измененията въвеждат ясни правила за запазване на самостоятелната дейност, за изготвяне и одобряване на плана, гаранции за изпълнението и за получаване на необходимото финансиране.
Съществена новост е въвеждането на производство по несъстоятелност и стабилизация и за предприемачите - физическите лица, които упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия, чиято дейност не се води по търговски начин. Поради сходствата в дейността на предприемачите и едноличните търговци, законът предвижда вече утвърдените правни институти на несъстоятелността и стабилизацията за търговците да се прилагат и към предприемачите. За първи път се урежда възможността за опрощаване на задълженията на физическо лице - едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Т. нар. „погасяване на задължения“ води до отпадане на ограниченията и забраните за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия занапред.
Оферти за участие в търгове и конкурси по Закона за подземните богатства ще могат да се подават и електронно
Участниците в търгове и конкурси по Закона за подземните богатства (ЗПБ) ще могат да попълват, подписват и подават заявленията и офертите си и по електронен път. Това е регламентирано в Наредбата за провеждане на конкурси и търгове по Закона за подземните богатства, одобрена от Министерския съвет на днешното му заседание. С нормативния акт се уреждат изчерпателно условията и реда за провеждане на конкурс и търг за предоставяне на права за подземни богатства; регламентирани са подготовката и откриването на производството за предоставяне на права за подземни богатства, както правилата за провеждане на конкурсни и тръжни процедури и други.
С одобрената днес наредба изрично са предвидени документи, чрез които кандидатите следва да докажат своите финансови, технически и професионални възможности.
Наредбата запазва изискванията за определени финансови и технически възможности към кандидатите за предоставяне на права за нефт и природен газ в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Чрез тези текстове в националното законодателство са транспонирани разпоредби на Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води.
До момента редът за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на права за подземни богатства бе регламентиран с Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, приета от Министерския съвет през 2010 г. Тази наредба не бе съобразена с измененията на ЗПБ, влезли в сила през м. септември 2020 г. С приетата днес наредба подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие с тези промени.
Променят се Устройственият правилник на Агенцията по обществени поръчки и ПМС №167/22.04.2021 г.
Министерският съвет направи структурни промени в Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки (АОП). Те са свързани с определяне на длъжностни лица - служител по мрежовата и информационна сигурност и финансов контрольор, които ще бъдат пряко подчинени на изпълнителния директор на агенцията. Предлаганото изменение се извършва в рамките на утвърдената щатна численост на АОП.
По този начин ще се изпълнят ангажиментите по администриране на националната електронна платформа и в изпълнение на разпоредбите на Наредбата за минималните изисквания за мрежова информационна сигурност.
С приетото постановление се прави промяна и в ПМС № 167 от 22 април 2021 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Предоставя се допълнителен преходен период - до 25.10.2023 г., в който публичните възложители, в т.ч. Централният орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, могат да допускат представянето на оферти за една или повече от номенклатурите в обособените позиции, включени в предмета на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина или на медицински изделия по Закона за медицинските изделия.
Посоченият преходен период е определен с оглед въвеждането от посочената дата на новите формуляри на европейски образци при възлагане на обществени поръчки и необходимостта да се намери друго по-ефективно решение за удовлетворяване на потребностите на лечебните заведения от лекарствени продукти и медицински изделия.
Министерският съвет включи представител на адвокатурата в Съвета за върховенство на правото
Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 240 от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане. Допълнението е, че занапред в състава на Гражданския съвет ще бъде включен представител на професионалната организация на адвокатите - Висшият адвокатски съвет (ВАдС).
Съветът за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото осъществява вътрешен мониторинг по изпълнението на всички мерки и дейности по общоевропейския хоризонтален Механизъм за върховенство на правото: правосъдна система, рамка за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите, и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Негови съпредседатели са министърът на правосъдието и представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС).
Членове на Съвета са представители на върховните съдилища и на главния прокурор, на КПКОНПИ, министрите на вътрешните работи, на финансите, на културата, главният секретар на МС. В Гражданския съвет участват представители на всички съсловни организации на съдиите, прокурорите и следователите, както и неправителствени организации.
Въпросът за участието на представител на ВАдС е повдигнат още на първото заседание на Съвета за върховенство на правото през септември 2022 г., а на 5 декември 2022 г. членовете на Съвета единодушно взеха решение за предприемане на съответните мерки за изменение на ПМС № 240/2019 г. в тази насока.
Изменя се Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на Министерството на отбраната
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на Министерството на отбраната, приета с ПМС № 132 от 06.06.2008 г.
Изменението и допълнението на Наредбата касае начина на обновяване на съхраняваните във Въоръжените сили ведомствени военновременни запаси, представляващи въоръжение и боеприпаси. Освен чрез закупуване на въоръжение и боеприпаси при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му обновяването на запасите от тях да може да се извършва и чрез замяна на наличните с новопроизведени такива.
Обновяването чрез замяна да се извършва от държавни публични предприятия след възлагане от Министерския съвет по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните предприятия.
Министерството на правосъдието предлага отлагане на преминаването на Централния регистър на особените залози към Агенция по вписванията с 1 година
Министерството на правосъдието предлага отлагане на преминаването на Централния регистър на особените залози към Агенция по вписванията с 1 година. Отлагането е продиктувано от необходимостта да бъде изграден модерен, изцяло съобразен с европейското право регистър, който да отговаря на нуждите на потребителите. Отлагането ще се осъществи с изменение на преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
Част от причините за забавянето са свързани с необходимостта от прецизно разрешаване на въпросите, които възникват по отношение на миграцията на данните от действащата система в новата информационна система, както и необходимостта от нова организация и нова технологичната реализация на Централния регистър на особените залози с цел същият да бъде организиран като самостоятелен регистър към Агенцията по вписванията.
Правителството даде съгласие за апортиране на недвижим имот - частна държавна собственост в капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница”
Министерският съвет прие Решение за даване на съгласие за апортиране на недвижим имот - частна държавна собственост в капитала на „Здравна инвестиционна компания за детска болница” /ЗИКДБ/ ЕАД, гр. София.
Имотът представлява поземлен имот, находящ се в област София, Столична община, гр. София, район „Овча купел”, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № 11576/31.10.2022 г., утвърден от областния управител на област София. Апортирането на имота в капитала на ЗИКДБ ЕАД ще осигури възможност дружеството да осъществява предмета си на дейност, а именно извършване на всички разрешени от закона дейности, свързани с организацията и контрола по изграждането и пускането в експлоатация на обект с национално значение: „Изграждане на Национална многопрофилна детска болница”, както и всякаква друга, незабранена от закона дейност, както и да стартира организационни дейности по реализация на посочения обект.
Одобрени са допълнителни трансфери
по общински бюджети
Правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общини в размер на 671 476 лв.
С предоставянето на допълнителните средства ще се осигури компенсиране на разходите за месец януари 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини.
Допълнителните трансфери по бюджетите на общините ще се осигурят за сметка на централния бюджет.
България ще подкрепи Европейската комисия по дело Т-625/22 Австрия срещу ЕК пред Общия съд на ЕС
България ще подкрепи ответника - Европейската комисия, по дело Т-625/22, образувано пред Общия съд на ЕС, в частта, касаеща ядрената енергия. Това гласи протоколно решение на Министерския съвет, прието на днешното му заседание.
На 9 март 2022 г. ЕК прие делегиран регламент, с който включи дейностите, свързани с ядрена енергия и природен газ сред екологично устойчивите икономически дейности, допринасящи съществено за постигане на екологичните цели на ЕК. На 7 октомври 2022 г. Република Австрия обжалва въпросния регламент пред Общия съд на ЕС, изтъквайки общо 16 довода за това - 8 от тях, касаещи ядрената енергия.
България, както и други държави от ЕС, използват ядрената енергия като част от своя национален енергиен микс. Тя е доказан безвъглероден ресурс и ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната ни за гарантиране на сигурни и надеждни енергийни доставки, ефективна борба с климатичните промени и достъпна енергия за гражданите и бизнеса.
В свои документи ЕК също отчита ядрената енергетика като ключов елемент на европейската енергийна система без въглеродни емисии със сериозен принос за постигане на целите за декарбонизация.
Продължаването на експлоатацията на ядрените мощности в България, както и изграждането на нови, е от стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност, намаляване на емисиите парникови газове и зависимостта от внос на енергийни ресурси в страната.
Частичното встъпване на България в дело Т-625/22 ще затвърди значимостта на страната като надежден и предвидим партньор в ЕС. Евентуалното произнасяне на съда на ЕС в полза на Комисията ще бъде от ключово значение за стимулиране на развитието на ядрената енергетика в страната и в Европейския съюз като цяло.
Одобрена е позицията на България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Правителството одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство. То ще се проведе на 20 март 2023 г. в Брюксел.
Основна тема в дневния ред на събитието е състоянието на селскостопанските пазари, в резултат от нашествието в Украйна. В българската позиция се посочва, че както и досега страната ни е солидарна с Украйна и счита, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители. В същото време се изтъкват сериозните предизвикателства пред производителите на фона на предстоящото удължаване на либерализирането на търговията с Украйна до юни 2024 г. В тази връзка България предлага отново да бъдат предприети временни мерки и да се предостави помощ на производителите в селскостопанските сектори в Съюза, които са засегнати от смущенията на пазара.
Европейските аграрни министри ще обсъдят и свързани с търговията в селското стопанство въпроси. В позицията на България се казва, че следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания.
В рамките на заседанието Комисията ще представи на Съвета пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор рибарство и аквакултури в ЕС. Основните приоритети на Република България за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни, повишаване на нивото на научното познание, по-голяма тежест върху социалния аспект, съхранение на местните традиции и възстановяване на сектора от последиците, произтичащи от продължаващите кризи.
По време на заседанието земеделските министри ще обсъдят критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. В позицията ни по тази тема се посочва, че България подкрепя искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. В допълнение се уточнява, че интервенционните цени за масло и обезмаслено мляко на прах следва да се актуализират.
Прието е протоколно решение за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Министерският съвет с протоколно решение одобри параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 година.
С протоколното решение се цели предприемането на действия, съгласно рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, за поддържане на бюджетен дефицит до 3 на сто от БВП при подготовката на проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., като мотиви към него, на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г., както и на проекта на Конвергентна програма на Република България 2023-2026 година.
Правителството задължи министрите в хода на бюджетната процедура да представят в Министерството на финансите разчети, които да съответстват на одобрените мерки и насоки.
Отчуждава се част от имот за изграждането на
междусистемната газова връзка България - Сърбия
По решение на правителството се отчуждава част от имот - частна собственост, необходим за изграждането на площадката на пусково-приемна станция и газоизмервателна станция „Калотина“ и автомобилен път към тях от обект „Междусистемна газова връзка България - Сърбия. Имотът се намира в землището на село Калотина, община Драгоман, Софийска област. Средствата за обезщетяване на правоимащите лица са за сметка на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Одобрен е текстът на Съвместна политическа декларация за стратегическо партньорство между България и Румъния
Министерският съвет на Република България одобри текста на Съвместна политическа декларация за стратегическо партньорство между Република България и Румъния.
Декларацията ще бъде подписана от президентите на Румъния и България на 15 март 2023 г., в рамките на официалното посещение на Президента на Румъния Клаус Йоханис в София.
Декларацията е потвърждение на политическата воля на двете страни за укрепване на двустранните връзки и партньорските отношения в рамките на ЕС, НАТО, регионални и многостранни формати, в контекста на съвременните сложни предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът.
Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет ,,Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 21 март 2023 г. в Брюксел.
СОВ ще подготви заседанието на редовния Европейски съвет на 23-24 март2023 г., като обсъди проекта на заключения на лидерите, в който на този етап са включени темите: Украйна; Конкурентоспособност, Единен пазар и Икономика; Енергетика. Под т. ,,Други въпроси“ Председателството и ЕК ще информират за напредъка по изпълнението на заключенията от 9 февруари 2023 г. в частта „Миграция“, както и ще бъдат обсъдени Международната донорска конференция за пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия, и отношенията с Обединеното кралство.
ЕК ще информира за постигнатите на 27 февруари т.г. договорености с Обединеното кралство относно прилагането на Протокола за Ирландия/Северна Ирландия (т.нар. „Уиндзорска рамка“), като Съветът ще приеме първите актове, необходими за прилагането на Уиндзорската рамка.
СОВ ще обмени мнения по обобщения доклад за приноса на Съвета към Европейския семестър за 2023 г. и ще предаде на Европейския съвет проекта на препоръка относно икономическата политика на еврозоната. Председателството също така ще представи актуализирана пътна карта за Европейския семестър 2023.
В рамките на заседанието ще се проведе дискусия по страни (съгласно установения протоколен ред) за Словакия, Финландия, Белгия, България и Чехия, на основата на доклада на ЕК по върховенството на правото в ЕС от 13 юли 2022 г.
Изменя се Актуализираният план за действие при временна закрила в Република България
Министерският съвет прие Решение за изменение на Актуализирания план за действие при временна закрила в Република България, приет с Решение № 510 на Министерския съвет от 21 юли 2022 г., с което се създава своевременна и оптимална организация по предприемане на действия за регулиране и осигуряване на изхранването на лицата, търсещи и получили временна закрила в Република България.
