- Анкета на “24 часа” събра профила на едно правителство, което би свършило работа
- 22 000 гласуват за министри, които помнят, за експерти, които уважават
- За субективния списък от 150 имена, имаше вълни и от масов субективен вот на сайта: най-активни бяха видимо привърженици на ГЕРБ и ПП, най-яростни за Бойко Борисов и Кирил Петков
- Служебните министри на Гълъб Донев събраха внушително количество подкрепа - все пак управляват по-дълго от екипа на Кирил Петков
Премиери, вицепремиери и министри, които българите помнят, както и експерти, които уважават, се оказаха като необходим профил за работещо в тази институционална криза правителство.
Това в едно изречение е резултатът от анкетата на “24 часа”, която преди 10 дни публикувахме в хартиения вестник и бе отворена за гласуване на сайта. “24 часа” подреди субективен списък от 150 имена за допитването до читателите. Идеята и мотивите да се огледаме за хора, които сме убедени, че ще свършат работа, бяха прочетени на сайта 24chasa.bg от над 150 хиляди души. Близо 22 000 гласуваха онлайн.
Както бе субективно подреден нашият списък, такъв беше и вотът. В определени дни привърженици на ГЕРБ или “Продължаваме промяната” динамично променяха резултата.
За всеки пост - премиерски или министерски,
можеше да се гласува за повече от едно име,
затова някъде сборът на процентите надвишава 100. Целта бе да потвърдим управленски капацитет за изпълнителната власт - нещо, което партиите не успяха да направят през последните 2 г.
В списъка са 150 българи. Повечето от тях са били в екипите на 22-те правителства, управлявали след 1990 г. Включихме и разпознаваеми експерти. (Кой колко гласа получи - виж по-долу.)
Целта беше да предизвикаме и размисъл за смяната на поколенията в българската политика. (Виж какво казаха политолог и социален психолог по този въпрос по-долу).
Активизирането на твърдите ядра пролича, когато в допитването за предпочитаните за премиер първо “дръпна” Бойко Борисов, после рязко набъбна онлайн вотът за Кирил Петков.
Последва нова вълна от гласуване
за лидера на ГЕРБ. Оспорвана надпревара с гласовете имаше и в предпочитанията за финансов министър между Владислав Горанов и Асен Василев, после вотът обаче за Горанов “дръпна”, което подсказва по-добра концентрация на привържениците на ГЕРБ.
Особено интересно бе гласуването за служебните министри. В хода на тази анкета говорихме с много представители на бизнеса, които повтаряха един много важен отличителен белег -
служебният кабинет на Гълъб Донев е може би най-отвореният към външния свят
от екипите, избрани от Румен Радев. Освен това той управлява по-дълго от редовното правителство на Кирил Петков, което направи разпознаваеми министрите.
По тази причина един Никола Стоянов е точно толкова разпознаваем като икономически министър, колкото Кирил Петков, който беше на този пост в първото служебно правителство на Румен Радев през 2021 г.
Трендът, че хората от служебното правителство “Донев” са разпознаваеми, личи по резултатите: самият Гълъб Донев е трети, макар и с доста по-малко проценти от Борисов и Петков в гласуванията за премиер. Вътрешният министър Иван Демерджиев води предпочитанията в сектора МВР. Вицепремиерът по управление на европейски средства Атанас Пеканов, правосъдният Крум Зарков и спортният министър Весела Лечева
са с втори резултат в своите министерски сектори
Повечето от останалите служебни министри от кабинета “Донев” също са с резултат, сравним с този на техни колеги от редовни правителства.
Любопитно е, че за трима министри в транспорта има почти еднакъв брой гласове. Въпреки преднината на Росен Желязков трима са с еднакъв резултат - милионерът Николай Събев, който пое министерството за кратко при “Промяната”, Христо Алексиев, който се връщаше на този пост на няколко пъти като служебен министър, и Петър Мутафчиев, който оглавяваше ведомството преди доста сериозен период.
Хората помнят и министъра на икономиката Николай Василев от времето на Сакскобургготски. Вероятно е така, защото наскоро той бе лансиран в неосъществен кабинет на Слави Трифонов, а и
се изявява сериозно като експерт
Подобна е ситуацията и с Меглена Плугчиева, която бе в земеделието и управлението на еврофондовете преди поне 15 г., а после имаше посланически мисии. Тя попадна като вицепремиер по еврофондовете и екологията в поредния неосъществен кабинет преди месец.
Друг интересен тренд са високите резултати на хора, които не са били министри: известният юрист, бивш шеф на парламента и ексслужебен премиер проф. Огнян Герджиков е с най-голям вот за министър на правосъдието.
В списъка има още хора, които никога не са влизали в изпълнителната власт, но са достатъчно разпознаваеми. Например Петър Кънев от БСП, който често е коментиран като добър вариант за икономически министър заради
сериозната му експертиза в парламента
Той има почти еднакви гласове с двама свои съпартийци, били министри на икономиката, като Драгомир Стойнев и Корнелия Нинова.
Още една фигура, която не е влизала като министър в ничий екип, е тази на зам.-кмета на София Мирослав Боршош. Очевидно нещата, които той направи като директор на НДК, и това, с което помага в сферата на културата и образованието в столицата, го правят разпознаваемо лице.
Умишлено “въвлякохме” в гласуването няколко известни кметове. Логично сред тях най-разпознаваеми са столичният кмет Йорданка Фандъкова, бургаският Димитър Николов и на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на Националното сдружение на общините.
Допитването на “24 часа” отваря темата за поколенията и доверието към личностите в българската политика. Потърсихме гледните точки на двама експерти.
Доц. Николай Димитров, социален психолог: Много спасители минаха – леко ни объркаха
Много условно може да се говори за поколения в българската политика. По-скоро трябва да говорим за модели. И се опасявам, че няма особена тенденция - сякаш повече наблюдаваме кратко смущение в това, което се случва в българския политически живот. Българинът винаги е търсил спасителя си и току да вземе да го припознае в някого. За съжаление, няма причина, заради която да смятаме, че ще спре да го прави.
Ако в момента има поглеждане назад, не ер защото искаме нещо “старо, но познато и сигурно”,
а просто защото този път за твърде кратко време много спасители минаха през ръцете ни. И това леко ни обърка. А когато човек е объркан, първата му реакция е да се обърне към нещо, което познава - към предишен период, предишни места и ако щете - предишни хора. Но и този период ще мине.
По отношение на участието на младите в политическия живот - за да може да промениш нещата, не може да го направиш от ниското положение, в което си. Трябва да стигнеш до определена висота и позиция. Въпросът е доколко човек знае да прави нещо с властта, която получи, и положението, до което стигне. И с какви намерения човек ще подходи към ресурсите, които ще получи.
Младите лица в политиката са формално и по неполитически причини млади - те просто физиологично са такива. И са в политиката от гледна точка на това, че се разпознават като поредните спасители. Но като спасител може да бъде разпознат и достатъчно възрастен човек, какъвто е примерът със Симеон Сакскобургготски в началото на века. Той е далеч от определението за млад, но беше нов. Затова т.нар. ново поколение е ново, доколкото е непознато.
Теодора Йовчева, политолог: Младите се дърпат от партиите: отваря се ниша за неясни политически предприемачи
Българската партийна система е от отворен тип. Това означава, че е сравнително лесно нови играчи да получат достъп до парламента и правителството, а кабинетите имат иновативни управленски формули за разлика от други европейски страни, чиито правителства често са копия на предишни. Проблемът в България е, че няма голям брой партии със стабилни корени в гражданското общество, които да изграждат кадри и по този начин да осигурят приемственост. Обратното,
тук партиите се появяват и изчезват,
а често ставаме свидетели на политическо номадство, което създава усещане за кариеризъм и властолюбие. Неслучайно партиите, парламентът и правителството са сред институциите с най-нисък рейтинг. Обезпокоително е, че особено сред младите популярността им е още по-малка.
Като цяло младите хора се оттеглят от политическо участие, включително и от политически партии. Това всъщност е големият проблем, защото
по този начин се създават трудности за рекрутиране на политически елит
и представителство на младите хора. Но и не се наблюдават целенасочени усилия от страна на партиите да привлекат млади хора - в програмите на повечето липсват идеи за младежки политики, а младежките организации не са достатъчно овластени в ръководните органи. По този начин се лишават от един стратегически ресурс - подготовка на кадри, осъществяване на връзки с гражданското общество и осигуряване на приемственост.
Без стратегия, която да инвестира във връзки с гражданите и отделяне на внимание на младите хора, партиите ще бъдат възприемани за все по-отдалечени, ще се появяват нови политически предприемачи с неясни идеи без ясен произход и цел.
