На 20 януари (2 февруари по нов стил) преди 170 години във възрожденска Елена се ражда Стефан Бобчев – виден български обществен деец, политик и държавник от края на XIX и началото на ХХ век. Той оставя следи в българската история и като много добър юрист, фолклорист, публицист и журналист.
Произлиза от будно семейство - баща му е Сава х. Стефанов Бобчев, а майка му е Койка Йорданова Момчилова, една от малкото грамотни по онова време жени, от Момчиловия род.
Първоначалното си образование Стефан получава в родния си град в прочутата „Даскалоливница“ при учителите Никифор Попконстантинов и Стоян Робовски, на които е помощник-учител, припомнят местните летописци.
Едва 15-годишен заминава за Цариград (1868г.), където постъпва в гимназиалните класове на Императорската Отоманска медицинска школа, а след това и във Военномедицинското училище. Включва се бързо в българското движение в Цариград и установява връзки с видни български общественици и дейци като П. Р. Славейков, Иларион Макариополски, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Тодор Икономов, Стефан Стамболов, Стоян Чомаков и други. Занимава се с журналистическа и обществена дейност – става секретар на Българското просветно дружество „Промишление“, председател на „Македонска дружина“ и участва в дейността на „Благотворително братство”.
Като председател на „Македонската дружина“ Бобчев прави обиколка на училищата в Македония – Солун, Битоля, Велес, Кюстендил, като впечатленията си от споменатите градове описва в няколко дописки до вестник „Право“ през 1873 г., озаглавени „Из пътните ми впечатления“.
Още като студент в Цариград той сътрудничи на издаваните там български вестници: „Право“, „Напред“, „Век“, „Македония“. Съредактор е на вестник „Читалище“, както на „Ден“. Бобчев съставя „Съкратена османска история, превежда на български език повести, разкази и учебни помагала. Принуден е да напусне Цариград заради острите нападки по отношение на османските власти. Още недовършил медицинското училище, той заминава за Одеса през 1876 г. През същата година, по настояване на Одеското българско настоятелство, заминава за Сърбия като официален негов представител в лагера на генерал Михаил Черняев.
По-късно се установява в Букурещ и заедно с Иван Вазов, Константин Величков и Григор Начович издава вестник „Стара планина“.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Бобчев е чиновник за особени поръчения при канцеларията на княз Черкаски. Като такъв той съставя „Материальi для изучение Болгарии“ и пише труда си „Руско-турската война от 1877 година“.
В периода 1877-1880 г. видният еленчанин следва право в Московския университет, където се сближава с руските славянофилски среди. В резултат на това до края на живота си остава привърженик на идеята за културно, икономическо и политическо сътрудничество между славянските държави.
По време на следването му в Москва у него се оформят интересите към фолклора. Най-пълно те са представени в 4-томния „Сборник на българските юридически обичаи“, съставен и издаден от самия него.
След като завършва университетското си образование в 1880 г. Бобчев се завръща веднага в България, където развива необикновено плодовита, широка и богата дейност като съдебен деятел, публицист и книжовник, събирач и изследовател на българското обичайно право.
Първоначално се установява в главния град на автономната област Източна Румелия – Пловдив, където заема поста на председател на тамошния Окръжен съд. В 1881 г. се задомява, като се оженва за своята съгражданка Екатерина Ив. Тодорова, сестра на Теодор Теодоров, по-късно министър-председател на България.
През 1883 г. Бобчев е избран за председател на Върховния административен съд в автономната област. В периода 1884-1885 г. е директор (министър) на правосъдието в Източна Румелия. Избиран е за депутат в Областното събрание.
По време на събитията, свързани с детронирането на княз Александър Батенберг и контрапреврата на Стамболов срещу офицерите русофили, Бобчев емигрира първо в Цариград, а след това в Одеса, откъдето се завръща през 1894 г. след падането на Стамболовия режим от власт. През 1899 г. се установява в София и продължава своята активна обществена, книжовна и главно научна дейност.
Виден представител е на консервативната Народна партия - последователно е избиран за депутат в периода 1894-1898 г., 1901-1908 г. и 1911-1923 г. съответно в 8, 9, 11-13, 15-20 Обикновено Народно събрание и в 5 Велико Народно Събрание.
Докато се намира в Източна Румелия, Бобчев сътрудничи активно на вестник „Марица“ и участва дейно в редактирането на списание „Наука“ и вестник „Новини“. Впоследствие в Княжество България той е един от основателите на списанията „Юридически преглед“ и „Българска сбирка“.
Будният еленчанин взема участие в учредяването на Юридическото дружество и на Дружеството на българските писатели и публицисти. Избран е за частен хоноруван доцент по българско и славянско право и по история на каноничното право в Юридическия факултет на Софийския университет.
Той е основател, директор и преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки - днешния Университет за национално и световно стопанство.
Като изявен представител на Народната партия, е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Иван Гешов в периода 1911-1912 г. Като министър на народното просвещение (1911-1912 г.) прокарва първия закон за Българската академия на научките (дотогава съществува като Българско книжовно дружество) – 1 февруари 1912 година. След това от 1912 до 1913 г. е изпратен за пълномощен министър на България в Санкт Петербург.
Нашият именит съгражданин е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), на Югославската академия на науките и изкуствата, на Чешката академия на науките и изкуствата, на Полското научно дружество, както и почетен доктор на Братиславски унивеситет.
Стефан Бобчев в продължение на десет години е председател на еленското просветително-благотворително дружество в София, създадено през 1924 година. С негово активно участие са подготвени и издадени двата Еленски сборника – през 1931 и 1938 година.
Умира в София на 8 септември 1940 г., оставяйки ни огромно по обем и твърде разнообразно по съдържание книжовно наследство. През 1926 г. проф. Бобчев е удостоен със званието Почетен гражданин на Елена, а на 21 май 2007 г. в София, пред Университета за национално и световно стопанство, е открит негов паметник.
