Икономическата дейност в еврозоната се е забавила спрямо 2022 година, но ще бъде "доста по-добра" тази година от първоначалните опасения въпреки инфлацията и енергийната криза. Това съобщи днес президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Франс прес.
"Новините са много по-положителни през последните седмици, което означава, че текущата година няма да е блестяща, но ще е доста по-добра, отколкото се опасявахме", заяви тя по време на икономическия форум в Давос, предаде БТА.
Трудовите пазари, най-вече в Европа, "никога не са били толкова динамични", а броят на безработните е "бил на най-ниско равнище от последните 20 години", подчерта Лагард.
Става дума най-вече за Германия, водещата европейска икономика, за която се очаква да избегне рецесия през 2023 година въпреки все още напрегнатата ситуация заради енергийната криза, както заяви канцлерът Олаф Шолц във вчерашното си интервю за Блумбърг.
Засегната от инфлацията, увеличаваща производствените разходи в промишления отрасъл, който е двигател на икономиката й, Германия изглежда устоява по-добре от предвиденото благодарение на значителното потребление и съществената държавна помощ.
Европейската комисия от своя страна предвижда свиване на брутния вътрешен продукт на еврозоната, както и на ЕС през последното тримесечие на 2022 година и първите три месеца на 2023 година, преди да се възстанови през останалата част от годината.
Междувременно Лагард поставя акцента върху данните за инфлацията, която продължава да е "доста висока", въпреки че повишението на цените се е забавило след пика от 10 на сто през октомври.
"Решени сме своевременно като централна банка да сведем инфлацията до 2 на сто, вземайки всички мерки, за да постигнем тази цел", подчерта тя.
ЕЦБ повиши лихвените проценти с 2,5 процентни пункта от юли, което е увеличение с безпрецедентна бързина, и предвижда да поддържа този ограничителен таван през идните месеци в опит да намали устойчиво инфлацията.
