Тричленен състав на Върховния административен съд отмени чл. 11 от Наредба № 2/19.03.2013г. за регулиране цените на природния газ, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране и в сила от 04.12.2015 г. Административното дело пред ВАС е образувано по жалба на „Овъргаз мрежи“ АД.
Върховните магистрати приемат, че оспорената разпоредба е приета в противоречие на текстове от Закона за енергетиката (чл. 14) и на разпоредби от Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация. Едновременно с това приемат, че оспорената норма на чл. 11 от Наредба № 2 не противоречи както на чл. 3, § 1 - 3 от Директива 2009/73/ЕО, така и на чл. 35 и чл. 36 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
В действащата редакция чл. 11 от наредбата гласи следното:
- ал.1. Признатите от комисията разходи на енергийните предприятия, произтичащи от наложени им задължения към обществото, се компенсират чрез цените, които заплащат всички клиенти, по недискриминационен и прозрачен начин;
- ал.2. Общият размер на признатите от комисията разходи, свързани със задължения към обществото, се включва в необходимите годишни приходи на преносното предприятие;
- ал.3. Разходите по ал. 2 се възстановяват като част от стойността на услугата от всички потребители на природен газ въз основа на тяхното измерено потребление и се определят като отделна компонента в утвърдената или определена съгласно методиката по чл. 2, т. 3 цена за пренос през газопреносната мрежа;
- ал.4. Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени задължения към обществото на съответните енергийни предприятия, и механизмът, по който тези разходи се възстановяват на енергийните предприятия, които са ги претърпели, се определят в приета от комисията методика.
Що се касае до довода на жалбоподателя за противоправност на въведения компонент в чл. 11 от Наредба № 2 „задължения към обществото“, то отговор дали такъв елемент влиза в противоречие с чл. 3, § 1 – 3 от Директива 2009/73/ЕО на ЕП и Комисията от 13 юли 2009 г. е дадено с решение от 30 април 2020 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-5/19 от 30.04.2020 г., постановено по дело С-5/19.
В него СЕС сочи, че горната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава-членка, съгласно което разходите, произтичащи от наложените на предприятията за природен газ задължения за съхранение на такъв, за да се гарантират сигурността и редовността на доставките на природен газ в тази държава-членка, да възложи тези разходи върху клиентите на тези предприятия, ако законодателството преследва цел от общ икономически интерес, в съответствие с принципа на пропорционалност и задълженията за обществена услуга, които то предвижда, са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за предприятия за природен газ от Съюза до националните потребители.
От друга страна в чл. 3, § 2 от Директива 2009/73/ЕО е закрепено правилото, че държавите-членки може да налагат на предприятията за природен газ, в общ икономически интерес, задължения, свързани с обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, вкл. сигурността на доставките, редовност, качество, цена на доставките и опазване на околната среда, вкл. енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Тази разпоредба е инкорпорирана в нормата на чл. 69 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чрез разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от ЗЕ е предвиден и механизъм за компенсиране на разходите свързани със задължения в обществен интерес.
С разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 2 се предвижда именно поемането на финансовата тежест, свързана с наложени допълнително задължения на енергийните предприятия от клиентите на природен газ, като изрично в подзаконовата норма е посочен начина на възстановяване на тези разходи, чрез издаване на нарочни методики.
Решението по административно дело № 2484/2022 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС. Това съобщиха от пресцентъра на Върховния административен съд.
