В нощта срещу Сурвака в поповското село Садина слагат под възглавницата орехи, за да узнаят късмета си. Празникът съвпада с началото на новата година, а вечерта срещу него е третата кадена вечеря, разказа за БТА Илка Дечева – дългогодишен самодеец, читалищен деец и директор на училището в Садина.
Населеното място е едно от големите на територията на община Попово, а жителите му са представители на капанската етнографска група. От десетилетия те съхраняват и пресъздават обичаи и традиции, характерни за региона и предците им.
Трапезата в празничната вечер срещу Сурвака
Дечева разказва още, че за вечеря цялото семейство се събира около трапезата. Най-възрастният мъж прекадява с емежа - желязната част на ралото, и прави трето кръстче на гредата на тавана. Свещта, която е горяла на Игнажден и Коледа, тази вечер се оставя да изгори.
Според традицията суровото жито, което присъства на трапезата през трите кадени вечери, сутринта на първи януари се сварява и изяжда от членовете на семейството. Вярва се, че е то лековито, защото три пъти е кадено, обяснява Дечева.
Освен традиционните постни капански ястия, на трапезата присъства карвавица, варена кокошка и баница с късмети. В баницата се слага една пара, която се нарича на Господ и късмети – дрянови клончета с различен брой пъпки. Според броя на пъпките късметите се наричат: за хората, за кокошкиге, за кравите, за прасето, за пчелите, за овцете и т.н.
Баницата се нарязва в тавата, после се завърта три пъти и всеки взема това парче, което е пред него. По намерената в парчето дрянова клонка се гадае кой какъв късмет ще има през годината. Най-честит е този, на когото се е паднала парата. Смята се, че Господ ще е с него и ще му помага през цялата година.
Орехите, които са присъствали на трапезата и през трите кадени вечери, се раздават на членовете на семейството. Всеки получава по два ореха, които поставя под възглавницата. На сутринта орехите се счупват и по съдържанието им се определя здравето, късметът и богатството, което всеки член от семейството ще има през годината.
Поверието гласи още, че първият, който кихне по време на вечерята или на другия ден, на него се „подарява” първото агне. Дряновите клончета от баницата на сутринта се дават на овцете или кравите – да са здрави и да се плодят.
Сурвакането и участниците в обичая
Сурвакането започва още преди разсъмване на първи януари. Всеки се е стремял да стане най-рано и първи да сурвака. Сурвачката се е приготвяла още от предния ден и се украсявала с нанизани пуканки - патлачки, сухи червени чушки, нанизан ошаф, клончетата са увити с червен вълнен конец. По-младите сурвакат по старите членове на семейството като ги удрят по гърба с дряновата пръчка и наричат:
„Сурва, сурва година,
голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
живо, здраво до година,
до година, до амина.”
А сурваканият отговарял: „Да си жив и здрав, и догодина по-рано да дойдеш.”
След като са сурвакали всички по-възрастни от тях членове на семейството, децата тръгват да сурвакат съседи и роднини, обяснява самодеецът. Събират се на групички от четири - пет момчета и момичета, и с чантички през рамо и със сурвачката в ръка тръгват по къщите. Стопаните посрещат сурвакарчетата и ги даряват с маджунени курабийки, ябълки, орехи, сушени плодове.
В миналото Сурвака се празнувала три дена. След като минат сурвакарите, около обяд се ходи на кръстник с кокошка, пита и вино. На другия ден, наречен Малка сурвака, се гостува на родителите на булката, като се носят същите гозби.
И днес децата на Садина украсяват сурвачки, наизустяват сурвакарски наричания и обикалят роднини и близки - благославят за здраве, берекет и спорна нова година. Възрастните предават обичаите на по-младите с идеята да остане съхранена материалната и духовната култура на капанската етнографска група.
