България не трябва да бъде оставена сама да опазва външната граница на ЕС. Брюксел трябва да носи отговорността за това с неговите експерти, технически средства и финанси. България не може да е жертва на географското си положение. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите пред БНТ.
Тя е председател на групата за новото законодателство на ЕС в областта на убежището и миграцията. В нея се координира пакет от промени в различни сфери на тази политика, който трябва да бъде приет от Европейския парламент (ЕП). Сред тях са и текстове, позволяващи България да не поема цялата тежест на мигрантския натиск по границата.
Елена Йончева настоява да отпадне задължението мигрантите да остават в първата държава от ЕС, до която са достигнали. За да бъдат одобрени тези текстове обаче, държавите членки трябва да бъдат убедени за необходимостта от този механизъм. Против са най-вече страните, които се намират във вътрешността на ЕС. България може да намери разбиране в други държави по границите на съюза като Малта, Гърция, Италия.
"Ние не искаме Брюксел да ни дава финансови средства, срещу които изцяло да поемаме ангажимента за опазване на границите на ЕС. Бихме искали цялата тази отговорност да бъде разпределена, да има механизъм за релокация“, коментира Елена Йончева.
Начинът, по който Европа прие бежанците от Украйна, показа какви са недостатъците на сегашната система по убежище. ЕС се справи с вълната от бягащи от войната, защото активира за първи път директивата за временна закрила, приета преди 20 години. Тя позволява на мигрантите да изберат в коя държава членка да останат.
Елена Йончева беше лектор за миграцията и политиката в тази област на ЕС като част от дискусиите на ежегодното издание на Форума за глобално гражданство в Обединените арабски емирства (16-18 ноември). В конференцията участваха политици, спортисти, държавни лидери, президенти на международни организации, знаменитости.
Перспективите пред световното развитие се разглеждат през няколко призми, една от които задължително е мобилността.
„Миграцията трябва да бъде управлявана по организиран начин. Ние трябва да детоксикираме дебатите около миграцията. Ако не го направим, популистите и екстремистите ще спечелят обществения дебат, а някъде и изборите“, каза вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също участва във форума.
Първият пробив в европейската политика по убежището и миграцията беше направен в края на миналата година, когато Европейският парламент прие доклада на Елена Йончева за регламента на Агенцията за убежището. Преди няколко месеца благодарение на усилията й докладчиците по различните аспекти на законодателството за миграцията и държавите, които ще председателстват Съвета до 2024 г., се споразумяха за пътна карта, която предвижда до края на мандата на ЕП реформата да е факт.
Помолена да коментира темата със състоянието на оградата по българо-турската граница, за която тя направи документален филм, Елена Йончева заяви, че каквито и огради да се строят, те не могат да спрат бежанския поток, ако има чужда злонамерена воля този бежански поток да влезе в България. Затова трябва да бъдат осигурени други механизми, защото този проблем ще възникне и в бъдеще.
Тя даде пример и с бежанците от Украйна. Бежанците от Украйна, но не само - да си спомним събитията в Сирия, Ирак - са следствие на грешни политически решения, които доведоха до конфликти, коментира Елена Йончева. Тя добави, че днес вече светът е изправен пред опасността от глобална война. Трябва да насочим усилията си не просто към овладяване на бъдещи бежански вълни, а към причините, които ги пораждат. За това трябва силно европейско лидерство. Смели политици, които да могат да защитят интересите на Европа.
