- Упойките дава 80-годишен анестезиолог, хирургът е на 75 г. в една от най-големите общински болници у нас
- Имат 6-ма специализанти, заедно с общината плащат семестриалните такси на 18-20 студенти срещу ангажимент да останат
- Профилът на пациента - беден, изтощен, децата му в чужбина
18 лекари са нужни на болницата в Горна Оряховица, за да не се наложи да затвори половината отделения.
Втората по големина общинска болница у нас - след тази в Казанлък, се крепи на пенсионери. Упойките дава 80-годишен анестезиолог, с около две години по-млад е инфекционистът, а хирургът е на 75 г. Лечебното заведение е натоварено, независимо че в близост има областна болница.
Обслужват около 70-хилядно население от няколко общини
- Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена.
“Проблемите ни с недостига на медицински персонал не са по-различни от тези на всички общински и областни болници в страната. В момента имаме 59 лекари и тяхната средна възраст е 57 г. Средната възраст на останалия медицински персонал - сестри, лаборанти, рехабилитатори, е 54 г.”, казва управителят д-р Иван Иванов.
Той признава, че с всяка следваща година все повече отделения са поставени под заплаха от закриване или сериозно намаляване на обема дейност и нивото на компетентност заради нарастващия недостиг на медици.
“Рискът е, че лекарите, които са на пенсионна възраст, във всеки един момент могат да решат да напуснат. Затова един от основните проблеми, с които се сблъскваме, е как да направим така графиците, за да може да подсигурим необходимото денонощно медицинско обслужване”, казва д-р Иванов.
Търсят се лекари от почти всички специалности - хирурзи, акушер-гинеколози, уши, нос, гърло, вътрешни болести, гастроентерология, пулмология, ендокринология, кардиология, неврология, както и специалисти за клинична лаборатория. Почти всеки ден имат обаждания за обявените позиции, но реален резултат все още няма. Заплатите също не са за пренебрегване -
2530 лв. е средната брутна работна заплата за лекарите със специалност,
специалистите по здравни грижи получават средно 1621 лв.
Всъщност ситуацията със средната възраст на лекарите в отделенията се подобрява от единиците “звезди” на болницата - обещаващият гастроентеролог д-р Илко Костурков, който е начело на отделението, а е само на 35 г. За 3 г. той успя да превърне в рутинни широк спектър ендоскопски дейности като отстраняване на тумори в дебелото черво, биопсии на черен дроб и други, за които пациентите досега бяха насочвани към София. (Виж интервюто с него долу - б.а.)
Повечето лекари са на по 70-72 г., но пък болните им имат доверие,
казват от екипа.
“Работя вече 47 г. като хирург. Помагам колкото мога на всички, които имат нужда от оперативни интервенции. Търсим млади лекари, за да им предадем нашите знания, но, за съжаление, всички бягат в чужбина. Не търсят работа у нас”, разказва 75-годишният хирург д-р Елиас Хаддад на вратата на операционната. Оперирал е с прочутия търновски специалист д-р Божидар Ангелов, също на пенсионна възраст.
“Всеки ден имаме по 2-3 операции, не спираме. Тъкмо излязох от една, почваме втора и след това ще имаме още една - лапароскопска. Към 4-5 ч следобед може да свършим”, обяснява д-р Хаддад. Хвали се, че и до днес оперира без очила. Казва, че Бог му е дал малко повече здраве.
“Така сме възпитани, откакто сме завършили медицина - това е нещо вътре в сърцата ни, трябва да работим и да помогнем на хората. Усещам, че все още имам сили и ще дам всичко от себе си да помогна на болните в региона да живеят по-добре”, допълва хирургът.
Питам го не му ли е писвало и не изпитва ли огорчение от отношението на пациентите. Болният не може да бъде виновен за нищо, казва той и рисува бърз профил: “Той е беден, изтощен, децата му са в чужбина, търсят начин за по-добър живот. Тези хора са изоставени. Има хора, които нямат възможност дори да се приберат обратно на село. Колко пъти сме им давали пари, за да се върнат на село. Не търсиш нищо, само да помогнеш”.
Спомня си случай с пациент с тежко измръзване , на когото се наложило да ампутират и двата крака.
“Има къща в село Поликраище, но е изоставен от дъщеря си, която е в Германия. И аз се обадих в Германия и казвам: “Баща ви е замръзнал вкъщи, налага се да отрежем и двата му крака. Да дойдете да го видите, да му помогнете нещо”. Тя си дойде само за един. Питам я какво ще правим с баща ѝ. “Нали за това ви се плаща”, ми отговори. Най-накрая говорихме с управителя и го настанихме в социален дом”, разказва д-р Хаддад.
Категоричен е, че болницата е добра, защото има добри специалисти и винаги, ако се наложи, ще се остави в ръцете на колегите си да го лекуват.
Управителят обаче не крие, че липсата на достатъчно персонал се отразява на пациентите.
“Много по-трудно е да мотивираш един лекар или медицинска сестра на пенсионна възраст, отколкото един млад специалист. Това се отразява на качеството на работа и на крайния продукт, който излиза от нашата болница. Това е
все едно в един футболен отбор титулярите да са едни и същи
Понеже са сигурни, че са титуляри, те губят мотивация и интерес да се развиват. Медицината е наука, която постоянно се развива. Ако някой замръзне на етапа, на който е завършил, той в момента е вече извън борда”, опасява се д-р Иванов.
От 5 години заедно с общината реализират програма за привличане на млади специалисти. В момента плащат семестриалните такси и осигуряват работа на 18-20 студенти срещу ангажимент да останат да работят в болницата в следващите няколко години. Имат и 6-има млади лекари специализанти.
25-годишният д-р Илия Тихов е постъпил в началото на октомври. Ще специализира пулмология и фтизиатрия. Казва, че никога не е мислил да напуска страната. “Много съм доволен, обстановката е спокойна, екипът е много сплотен. Не е натоварващо. Научавам много нови неща. Не можеш да опишеш чувството, когато видиш в по-добро здраве човека, на когото си искал да помогнеш”, казва той.
В общинската болница в Горна Оряховица се стремят да бъдат конкурентни на пазара, като осигуряват съвременна апаратура и въвеждат нови методи за диагностика и лечение.
“Ние предлагаме най-високо възнаграждение за специализанти от всички болници в региона - 2006 лв. е средната брутна заплата към момента. За един млад специалист, който иска да се развива, мястото в една общинска болница никак не е за подценяване. Тук имат доста по-голяма възможност за вземане на самостоятелни решения. Именно това изгражда един млад лекар”, посочва управителят.
Д-р Илко Костурков, началник на отделението по гастроентерология, на 35 г.: Никой млад лекар не си представя, че може да направи добра практика в провинцията
От 2 г. правим много нови процедури и хората вече не пътуват до София
- Д-р Костурков, вие сте една от надеждите на горнооряховската болница. Защо останахте?
- Аз съм трето поколение лекар в района, нашата фамилия е популярна в медицинските среди. Когато си взех специалността, се върнах да работя в моя роден край, за да мога да помагам на местното население и да развиваме гастроентерологичните дейности в болницата, което пък от своя страна доведе до много добри резултати.
През последните 2 г. имаме огромно нарастване на дейността и сме развили много нови за района процедури, които не са се изпълнявали досега. Това дава възможност на хората, вместо да пътуват до София и други университетски центрове, да се диагностицират и лекуват тук.
- Не сте ли мислили да останете в някои от университетските центрове и да правите кариера?
- Това винаги стои като възможност, но в големите университетски болници развитието на младите лекари е малко по-бавно, минава през доцентури, хабилитации и съответно отнема повече време. Там има и други лекари, които също се развиват, и не е толкова лесно на млади години да развиваш голяма дейност, за разлика от Горна Оряховица.
- Защо болницата в Горна Оряховица не е атрактивна за младите специалисти?
- Една от водещите причини е централизацията - всичко в момента е централизирано предимно в София и най-големите градове. Никой от младите лекари не си дава сметка, че може да направи добра практика в провинцията и да върши високоспециализирани дейности. Аз винаги съм смятал, че има ли желание, има и начин, и съм го показал. Успях да направя големи промени и реформи в работата и в структурата. Нито заплащането е по-добро в големите болници, нито възможностите. Тук също има добри възможности, въпрос на желание и постоянство. Много от младите лекари нямат това постоянство и това е водещата причина бързо да се отказват.
