За „Хемус“ имаше много говорене и малко асфалт
Наложи се служебният кабинет да направи промени в наредби и закони, защото липсата на политика те кара да правиш политики. Нямаше никаква политика за ремонтите на пътища, а всичко беше сведено на ниво текущи ремонти. Така правим добро за строителния бранш, защото, когато всичко е законно и те ще работят по-спокойно, иначе стават заложник на държавата в тези сложни политически времена. Ако сложим ясен механизъм фирмите няма да страдат от политическата турбуленция. Това каза пред телевизия „Евронюз България“ министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Той обясни, че основният проблем на българските магистрали е, че са правени на парче.
„Ние нямаме цялостно планиране на всички магистрали, нямаме планирана цяла магистрала, нямаме планирани връзки между тях и това е изключителен проблем. Когато нямаме цялостно планиране, няма да имаме цялостни инвестиции. Започваме да строим нещо от някъде до някъде, което става никъде и това трябва да се промени“, подчерта арх. Шишков.
Той напомни, че още предишният служебен кабинет е разкрил строителната илюзия „Хемус“.
„Намерихме три лота в строеж, в три лота имаше незаконно строителство, а три от лотовете нямаха проект. МВР продължава да търси има ли виновни или не, дали има пране на пари или кражби. А работата на МРРБ е да направи анализ и да набележи мерки как може да форсира строителството на магистрала „Хемус“, за която имаше много говорене, но малко асфалт“, каза още регионалният министър.
И допълни че, служебното правителство вече е предприело постъпки аутобанът да може да се завърши по-бързо. Според министър Шишков парите за строежа не са проблем, още повече, че част от тях са дадени авансово.
„Ако има процедурна готовност, като проектиране и фронт за законно строителство, пари за това към този момент има, защото трябва да се потърси начин раздадените аванси да се вложат в строеж“, категоричен бе арх. Шишков.
Според него няма как чисто технологично сроковете за стоеж да се съкратят, но ако се завършат всички необходими проекти, подробни устройствени планове, отчуждения и други процедури, може да започне успоредно строителство на всички лотове и така магистралата да се построи за 4 години след последното разрешение за строеж.
„Проблемът е, че когато АМ „Хемус“ е обявена за приоритет, е започнато строителство само на 3 участъка, а не на цялото трасе. Но, разбира се, не е имало проект за цялата магистрала. Ние сега сме готови и скоро ще проектираме трасето на последните 3 участъка“, обясни още арх. Шишков.
Той допълни, че докато построим магистралите, даже докато ги проектираме, започваме да ремонтираме тези, които са направени преди 10 години. „Това започва да става икономически проблем, защото ние не само не сме построили, не само не сме проектирали, ами и започваме вече да даваме пари за ремонт на магистрали. Това ни излиза не само скъпо като пари, а и става кошмар в придвижването по пътищата на България. Пътищата ги няма, те са лоши“, категоричен бе регионалният министър.
Арх. Иван Шишков съобщи, че и предишни проби за строителство на лот 2 и 3 на АМ „Тракия“, които в момента са обект на проверка от МВР, са показали по-малко и некачествени материали, вложени в строежа. „Тогава обаче нищо не е последвало и МВР сега прави проверка“, коментира той.
Министърът информира също, че са прекратени обществените поръчки за поддръжка на републиканската пътна мрежа, възложени от предишното ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“ в деня, когато е поел поста.
„Целта беше да се запази статуквото и да има отново само текущи ремонти. Сега ще стартираме нови поръчки – отделни за текущ и основен ремонт. Така повече няма да има нарушения“, изрази очакване министърът.
По темата той посочи, че е решен проблемът със зимното поддържане на републиканската пътна мрежа и почти за всички области вече има сключени договори с фирмите.
„Софиянци страдаме от некачествени ремонти, защото няма добри проекти“. Така министър Шишков коментира проблема с ремонта на жълтите павета в столицата. Той припомни, че от вчера ДНСК проверява процедурите по разрешенията за строеж и преработките към тях.
„Това, което ни направи впечатление, е, че към едни разрешителни от 2015 г. Столична община като инвеститор многократно е променяла самите виждания по проекта и е правила преработки по него. Това показва, че на практика Столична община не е имала ясна визия какво иска да ремонтира, как да го направи. За мен основният проблем е начинът, по който е направено възлагането и проектирането – променяни във времето, и строителят, каквото и да направи, единствено обира негатива, защото не съм видял общината да си признае, че има лош проект. В проекта има проблеми и колкото и пъти да се нареждат паветата, те ще изглеждат по този начин, затова трябва да има промени“, каза арх. Шишков.
