- Последната екзекуция е изпълнена на 4 ноември 1989 г. - самоковец, обвинен в диверсия
- Днес е международният ден срещу най-тежкото наказание в света
Седем възрастни мъже са чули в съдебната зала най-страшната присъда - осъждане на смърт чрез разстрел. Толкова са затворниците у нас, които преди трийсетина години са получили най-тежкото наказание, отречено отдавна в Европейския съюз.
Техните смъртни присъди са заменени с доживотни без право на замяна. Двама са в софийския затвор, двама в плевенския и по един в бургаския, варненския и старозагорския.
Към днешна дата общо 57 са осъдените на до живот без право на замяна, а 180 на доживотна
Общо осъдените, които са в местата за лишаване от свобода са 5746, от тях 203 са жени. И макар смъртното наказанието отдавна да е отречено в България, то продължава да вълнува.
“За” или “против”, този въпрос поставиха ученици от Плевен на главния прокурор Иван Гешев при срещата си с него на 5 октомври.
Малцина обаче знаят, че 10 октомври е европейският и световен ден срещу смъртното наказание. То все още продължава да се изпълнява в 54 страни по света, включително и в една европейска - Беларус.
У нас две смъртни присъди са изпълнени през 1989-а, две са прочетени през 1990 г., три през 1995 г., когато вече има мораториум върху смъртната присъда. Най-младият осъден е бил само на 18-19 г., когато я получава, само година преди промените. Изпълнението се извършвало “по места”, а от началото на 80-те години само в софийския затвор в специално пригодено помещение, чийто вход се виждал откъм следствения отдел. След разстрела със затворническата линейка тялото било откарвано към крематориума.
Последната екзекуция у нас е извършена на 4 ноември 1989 г., едва шест дни преди смяната на режима. Самоковецът Георги Алински е разстрелян, след като бил признат за виновен по обвинение в диверсия. В период от десет години той повредил три пъти лифта на Боровец с цел саботаж.
Историята на Георги Алински, който решава да мъсти на народната власт, защото му пречели да развива дърводелската си работилница, е прелюбопитна. Той имал две присъди за кражби на дървесина и една за опит за непредумишлено убийство до 1974 г. След затвора отворил работилница, но не получил разрешение от Самоковския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност. Затова бил глобен. Това отключило гнева му срещу “народната власт” и решил да отмъсти. Макар и първото му отмъщение да било на пияна глава, все пак било подготвено. Той подсякъл бор в местността Малка Луковица и скрил брадва наблизо. Вечерта на 31 декември се черпил с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отишъл в гората, отсякъл дървото, което паднало върху жиците и ги скъсало. Токът в Боровец спрял навръх Нова година. Алински обаче не бил разкрит. Затова продължил да действа.
Набелязал си лифта на Боровец през лятото на 1975 г. С шмиргел и абразивна пила, скрити в чанта, потеглил с градския автобус към Боровец. Харесал един стълб на лифта. Качил се по стъпалата до върха му и половин час рязал въжето. Образувал се улей, достатъчен да спре седалковия лифт. После скрил шмиргела в гората и се върнал в Самоков. След няколко дни повредата била открита, а лифтът - спрян за 31 дни. При ремонта било вплетено ново въже, дълго 91 м, за ремонта били похарчени 5024 лв. Според експертите можело да се стигне и до късане на въжето и падане на седалките. Алински отново не бил разкрит, което му дало кураж да продължил да мъсти на народната власт.
През 1976 г. получил предупреждение от финансовата служба, че ще бъде обложен с данък за частната си дейност като дърводелец. Затова пак
отишъл в Боровец, извадил скрития шмиргел и прерязал въжето на лифта
За щастие, нямало жертви, но лифтът бил спрян за 21 дни, а щетите стрували на държавата 3840 лв. Алински не бил разкрит. Три години по-късно следвало ново отмъщение. То било, защото “Енергоснабдяване” прекъснало тока в работилницата му. Той пак отишъл в Боровец и отново повредил лифта. Ремонтът продължил 37 дни и струвал 32 007 лв.
Година по-късно - 1980 г., със свой познат подпалил горски пункт в местността Сефер чешма в Боровец. Пак не бил хванат.
Четири години след това през 1984 г. си поставил доста по-амбициозна цел - да провали състезание за европейската купа по ски, което се провеждало в Боровец. Планът му бил да взриви телефонните кабели и така журналистите да не успеят да предават кореспонденциите си, а България да се изложи пред света. Планът обаче не успял. Алински пропуснал да обозначи преди падането на снега къде се намира шахтата за телефонните кабели, а когато най-после я открил, край нея имало полицаи. Докато се организирал, състезанието свършило.
Самоковецът бил разкрит заради неблагоразумието си. От канцеларията на “Рилски спортист” изчезнали пари. Заподозрян бил негов приятел, но за да отклони вниманието от него, Алински предприел необмислен ход. Обадил се на председателя на дружеството и го заплашил, че след влизането в канцеларията ще започнат палежи.
После наистина влязъл в гаража на дружеството, напъхал капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалил фитила с цигара. Гаражът бил взривен. Милицията била вдигната на крак и дърводелецът бил задържан.
Алински признал всичко, но не и че стореното е диверсия. Обвинителният акт е внесен в Софийския окръжен съд на 10 юли 1984 г. Пет години по-късно е окончателно осъден на смърт за диверсия. Два месеца преди неговата смъртна присъда да бъде изпълнена, на 4 септември 1989 г., е екзекутиран и Лазар Челенков, осъден на смърт за убийството на две жени.
14 са изпълнените смъртни присъди само през 1989 г. Последната екзекутирана жена е през март 1988 г.
През лятото на 1990 г. върху смъртното наказание е наложен мораторуим, но въпреки това най-тежката присъда продължава да се произнася от съда. В онзи момент следващото по-тежест наказание било 30 години лишаване от свобода.
Доживотната присъда
без замяна, с която в момента са наказани 57 мъже, е въведена
в Наказателния кодекс на 10 декември 1998 г. от 38-ото народно събрание.
Тогава е и официалното премахване на мораториума, което посрещат в затвора 21 “смъртници”. Тяхната присъда е променена на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна с указ на вицепрезидента от 25 януари 1999 г. Това става само месец след премахването на смъртното наказание, което действа у нас от 1 февруари 1896 г.
