Обучението по математика и точни науки в училище и добрите резултати от него са ключови за създаване на възможности за реализация и подобряване на качеството на живот. Резултатите на българските ученици по математика в различните образователни степени и от различни форми на национални и международни оценявания показват, че все още има накъде да се подобрява качеството на обучението в тази област.
Последните национални оценявания и изпити показват, че десетокласниците и дванадесетокласниците подобряват с няколко точки своето представяне между 2021 и 2022 година, докато учениците в IV и VII клас леко го влошават.
Бележка: Резултатите не могат да се сравняват между различните класове поради различия в тестовете, целите им, провеждането и явилите се ученици.
Високите резултати по математика и точни науки се асоциират с по-добри възможности за реализация в живота и оттам – с по-добро бъдещо благосъстояние, както индивидуално, така и обществено[1]. Държавите с високи резултати в международните образователни проучвания като цяло са с по-добро икономическо и социално развитие. Математическите умения и по-доброто обучение в точните науки повишават нивата на завършване на средно образование и оттам влияят позитивно върху редица социално икономически показатели и показатели на пазара на труда[2].
Една от възможностите за подобряване на постиженията по математика и точни науки е инвестиции в STEM подхода[1], а такава възможност се открива в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
НПВУ включва два големи проекта в областта на развитие и модернизиране на образованието в България – проект 1 „STEM центрове и иновации в образованието“ и проект 2 „Модернизация на образователна инфраструктура“.
Инвестиционен проект 1 на НПВУ планира инвестиции на стойност 576 млн. лв., с които да се надгради стартиралата вече национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“. Мащабът на проект 1 е значително по-голям от този на националната програма и предвижда възможност за изграждане на STEM центрове, STEM кабинети, STEM среда и високоспециализирани класни стаи на практика във всички училища в България. Допълнителен плюс на проекта, че предвижда и тъй необходимото обучение на преподавателите за работа в STEM среда, тъй като наличието на кабинети е безпредметно без учител, който да ги използва.
Инвестиционен проект 2 от своя страна предвижда инвестиции в училища, детски градини и университетски сгради и съоръжения, които имат нужда от обновяване. Цели се създаване на благоприятна образователната среда с цел подобряване на образователните резултати и мотивацията за учене. Основните дейности са свързани с ремонт на сгради, проектиране и изграждане на нови училища, ремонт на общежития и други. Предвидените инвестиции по този проект са в размер на близо 680 млн. лв.
НПВУ си поставя амбициозната цел да реформира предучилищното и училищното образование, като засили фокуса върху изграждане на умения и ключови компетентности от ранна възраст. Обучението по STEM предполага подход, който изгражда умения за критично мислене, анализ, изследване и проследяване на взаимовръзки между отделни дисциплини и сфери на познание. Тези умения са от много важно значение за българските ученици, които традиционно изостават в резултатите по математика и точни науки – на последното изследване PISA 2018 например българските ученици заемат 50 място от 77 държави със скромния резултат от 426,7 точки – след Румъния и преди Молдова.[2]
Що се отнася до инвестициите в базова физическа инфраструктура на образованието, може да се каже, че НПВУ дава голяма възможност все повече български училища да придобият по-добър облик, така че ученето все пак да е приятно занимание за децата.
Дотук добре. Остава да видим как ще се реализират двата проекта по отношение на изпълнението на целите на реформата и дали ще помогнат на българското образование да излезе най-накрая от капана на посредствеността и ниското качество.
*(1) STEM е абревиатура за Science, Technology, Engineering, Mathematics – Наука, Технологии, Инженерство, Математика. Това е направление в образованието, което разглежда отделните дисциплини като обвързани в един общ контекст с различни препратки и връзки помежду си.
