Краят на "ерата Драги", сценарии за състава на следващия италиански парламент, политически реакции на решението за предсрочни избори в Италия, реакции на чужди лидери за кризата в Италия и наченки на вътрешнопартийни кризи в самата страна - всичко това е сред водещите теми днес за електронните издания на италианските медии, предава БТА.
Ден след като получи много крехка подкрепа в Сената - от общо 316 сенатори само 95 гласуваха доверие на правителството на Марио Драги, а три водещи партии в него отказаха да участват във вота и де факто управляваща коалиция се разпадна - вчера италианският премиер обяви в долната камара на парламента, че подава окончателно оставка. Така де факто бе прекратено предвиденото там пленарно заседание за потвърждаване на доверието в правителството. Драги бе бурно аплодиран дори от парламентаристи от партиите, които предния ден бойкотираха вота на доверие в Сената. Той се развълнува, благодари на депутатите за изразената подкрепа и каза, че дори и централните банкери имат сърце. После той отиде при президента, връчи оставката си и бе натоварен със задачата да изпълнява длъжността си до предсрочните избори. Президентът Серджо Матарела разпусна двете парламентарни камари и насрочи изборите за 25 септември, припомня АНСА. До средата на август партиите ще представят изборните си листи и логото на кампаниите си. Общата предизборна кампания ще започне на 26 август.
Правителството на Драги остана на власт 523 дни, през които прие 125 закона, като 55 от тях бяха обвързани и с вот на доверие, които то спечели. Това означава средно по 7,4 закона на месец, отбелязва агенцията. През февруари миналата година правителството на Драги бе подкрепено с 262 гласа в Сената срещу 40 "против", а двама сенатори се въздържаха. Тогава то получи в Камарата на депутатите 535 гласа "за" и "56 против", а 5 депутати се въздържаха, припомня още агенцията. До миналата седмица въпреки че антисистемното "Движение 5 звезди" отказа да подкрепи ключов законопроект в двете камари на парламента, Драги запази абсолютното си мнозинство в тях. Движението между впрочем не изтегли министрите си от правителството и предложи списък с идеи, по които да се преговаря. Преговорите обаче явно не доведоха до нищо и то бойкотира вота на доверие в Сената във вторник. Крайнодясната "Лига" и дясната "Форца Италия" пък поискаха Драги да създаде нов кабинет без Движението и когато Драги поиска да запази досегашната широка управляваща коалиция, те също бойкотираха вота на доверие и така се стигна до разпада на правителството.
Случилото се не изненада италианците, свикнали и на много краткотрайни правителства през Втората република. След последните избори през 2018 г. в Италия се смениха три правителства - две на Джузепе Конте и това на Драги. Двете правителства на Конте просъществуваха съответно 461 и 527 дни, припомня телевизия Ти Джи Ком 24. В историята на Втората република най-продължителни са били правителствата на най-полемичните премиери - Силвио Берлускони и Матео Ренци. Четвъртото правителство на Берлускони от 2008 г. до 2011 г. изкара на власт 1287 дни, а второто му правителство - от 2001 г. до 2005 г. се задържа на управление дори по-дълго - 1412 дни. Правителството на Матео Ренци пък остана на власт от 2014 г. до 2016 г. за 1024 дни. Най-малко на власт е било второто правителство на Масимо Д'Алема от края на 1999 г. до 2000 г. само за 126 дни, следвано от първото правителство на Берлускони през 1994 г. - 251 дни, и от това на Енрико Лета от 2013 г. до 2014 г. - само 300 дни.
Първи реакции на кризата в Италия дойдоха и от чужди лидери, посочват АНСА и телевизия РАИ нюз. Френският президент Еманюел Макрон нарече Драги "голям държавник, партньор, на който може да се има доверие и приятел на Франция". Той отдаде почит на неуморния ангажимент на Драги да реформира Италия. "Италия на Драги беше един неумолим поддръжник на европейските отговори на нашите общи предизвикателства, по-специално срещу агресията от страна на Русия срещу Украйна", каза Макрон.
Украинският президент Володимир Зеленски пък благодари на Драги за оказаната подкрепа и изрази увереност, че подкрепата на Италия за Украйна ще продължи. Той подчерта, че Украйна ще продължи да работи за развитие на сътрудничеството с Италия.
Дали това ще е така ще зависи от мнозинството в Камарата на депутатите и в Сената на италианския парламент след изборите, отбелязват италиански медии. Три са сценариите, които се очертават сега. Трите обаче сочат победа на десноцентристите, обединяващи патриотичната партия "Италиански братя" на бившата министърка в четвъртото на правителство на Берлускони Джорджа Мелони, "Лига" на бившия вътрешен министър в първото правителство на Конте - Матео Салвини и "Форца Италия" на Берлускони. Според първия сценарий тази коалиция ще има 221 места в Камарата от общо 400 и 108 места в Сената от общо 200. В този случай се предвижда на изборите "Движение 5 звезди" и Демократическата партия на бившия премиер Енрико Лета да сформират нова левоцентристка коалиция, а партиите от центъра, сред които и "Италия Вива" на бившия премиер Матео Ренци, да се явят отделно. При втория сценарий десноцентристите ще получат 240 места в Камарата и 122 в Сената. При него се предвижда "Движение 5 звезди" да се яви на изборите само, а Демократическата партия да се обедини с центъра. При третия сценарий десницата ще има 201 депутати и 99 сенатори, като тук се предвижда левицата и центърът да се явят коалирани на изборите. И трите сценария отчитат факта, че в Камарата вече ще има 400 места вместо 630, а в Сената - 200 вместо 316. Намаляването на местата стана благодарение на конституционна реформа, приета преди броени години. Това ще бъде и първият парламент в намален състав, посочва сайтът Скай Ти Джи 24.
Реакциите на кризата са разнородни в Италия. Лидерът на "Движение 5 звезди" Дузепе Конте снощи в телевизионно интервю заяви, че то ще се яви на изборите, за да реализира онези мерки, които дори не са били дискутирани в досегашното правителство, а трябва да бъдат приети. Той разказа, че откакто Движението е предизвикало кризата, то е започнало да получава заплахи. Конте подчерта, че Движението е действало последователно, когато не е подкрепило ключовия законопроект "Помощи" в двете камари на парламента, което отключи кризата.
Лидерът на Демократическата партия Енрико Лета, заяви, че случилото се с Драги е срам и Италия е била предадена от някои партии заради техните егоистични интереси, предаде РАИ Нюз.
Лидерът на "Италия Вива" Матео Ренци припомни, че до последно се е надявал на второ правителство на Драги. Той постави условия за коалиране с Демократическата партия, едно от които е, че тя не трябва да се коалира за изборите с "Движение 5 звезди", което заедно с "Лига" и "Форца Италия" причини, според него, кризата сега.
Матео Салвини, лидерът на "Лига", допреди броени дни също искаше второ правителство на Драги, но вчера не скри задоволството си, че ще се отива на избори и подчерта, че неговата партия ще се яви на вота като победител, пише в. "Фато куотидиано". Салвини припомни, че коалиционното правителство на Драги, в което влизаше и "Лига", е свършило добри реформи, но обеща, че при бъдещо управление на десницата, Италия ще си върне контрола върху границите, което предвещава затягане на миграционната политика.
Лидерката на "Италиански братя" Джорджа Мелони каза, че нейната партия е готова за вота и че тя знае как се управлява страната и би могла да остане на кормилото на управлението 20 години, пише в. "Република".
Лидерът на "Форца Италия" Силвио Берлускони пък каза, че не е искал да се стига до свалянето на Драги, но упрекна Драги, че не е поискал да състави нов кабинет без ""Движение 5 звезди" в него. Той определи собствената си партия като отговорна сила. Берлускони подчерта, че ще участва активно в предизборната кампания, за да защитава предизборната програма на партията си и че чувства, че има отговорност да работи за страната си.
Проблемите за Берлускони в тази кампания обаче едва започват. Трима негови приближени - Ренато Брунета, Мария Стела Джелмини и Мара Карфаня обявиха, че се оттеглят от редиците на "Форца Италия", което е удар за него. Тримата бяха министри в кабинета на Драги и отговаряха за регионалните и автономните въпроси, за Юга и териториалната интеграция и за държавната администрация. Джелмини и Карфаня бяха и министърки в четвъртото правителство на Берлускони заедно с Джорджа Мелони. А за Карфаня дори Берлускони заяви едно време, че ако не е бил женен за втората си съпруга, е щял да се ожени за нея.
По повод кризата пък досегашният външен министър Луиджи Ди Майо, който се отцепи от "Движение 5 звезди" през юни заради разногласия с Конте, пък заяви, че тя е била предивикана от парти, които "намигват на Русия", визирайки, че петзвездните и "Лига" на Салвини бяха обвинявани в миналото в симпатии и близки връзки с Русия на Путин.
