Учителката бе отличена в инициативата на “24 часа” преди 6 години. Сега грижата на голямото семейство е, че зимната сметка за ток и вода ще мине 800 лв.
“В началото се чудех дали средата оказва голямо влияние, или по-скоро произходът или генът.
Установих, че средата формира. Ако е добра и сигурна, децата имат възможност да се развиват. Да мислят не само за оцеляване, а да искат да станат нещо повече, да имат стремежи, мечти. Аз просто съм им осигурила време това да се случи.”
Това е равносметката на търновската учителка Мариана Пенчева, която вече 8 години отглежда 9 деца от крайно бедни семейства в дома си.
Още 29-годишна Мариана се превърна във втора майка за част от бившите си ученици от основното училище с пансион в дряновското село Гостилица, което бе закрито през 2014 г. Младата учителка бе сред отличените в инициативата на “24 часа” за “Достойните българи” на 2015 г.
Поводът бе, че осигурява на децата семеен уют и им дава шанс да растат щастливи
и пълноценни хора. Тя ги възпитава, учи на добродетели и на приложни изкуства, развива тяхната артистичност и дарби.
Днес 5-има вече са студенти, но продължават да са част от голямото семейство.
“Нито аз, нито вече порасналите ми деца говорим за раздяла, явно не се е появила такава потребност. Сега сме малко повече, защото имаме нови двама - на 7 и 9 години”, смее се Мариана.
Всички са от Габровско и са в родствени връзки помежду си - братя, сестри, братовчеди. 7-годишният Мартин даже не иска да си ходи в бащината къща. Госпожо - така се обръщат към Мариана и малките, и големите. “Аз съм техен учител, нормално е”, казва тя.
Единствената разлика сега е, че в голямото домакинство от година имат куче порода кангал, разновидност на анадолската овчарка, разяснява Мариана. Новият член на семейството вече е 30 кг, има голямо легло, всички много го обичат.
“Общо взето кучето ни отвори сърцата към нова кауза - да помагаме на бездомни
животни. Реших, че децата имат нужда от това - сега са по-отговорни, помагат за отглеждането. Сякаш имаха нужда да се грижат за някого”, разказва учителката. Всъщност такъв е редът в многолюдната фамилия - големите се грижат за по-малките.
“Много съм горда от студентите, има желаещи да станат учители. Едно от момчетата учи география и информационни технологии. Сред момичетата е бъдещ начален учител и специален педагог. Другите момчета учат туризъм.
По-малките, които са гимназисти, учат кетъринг, готварство. Много обичаме да ходим по фестивали и да готвим”, изрежда Пенчева. Последно си донесли две награди от празника на баницата в Балван.
“Мирослав взе втора награда за солена баница, а Мартин - награда за най-млад участник. Той е на 7 г., но каките го учат как да прави баница”, хвали ги госпожата. Предстои да участват в празника на хляба в село Ресен.
Имат и фолклорна формация “Гостиловче”, която Мариана ръководи. Взели златен медал от тазгодишния празник на Павликени. Направили възстановка на пролетните празници от Лазарица до Гергьовден.
“Моите деца, моето семейство, привличат и други деца, които участват в нашите инициативи. Идват деца, на които съм била учителка, или са били в класовете на мои ученици”, реди благодетелката.
Сега тя е педагогически съветник в ОУ “Петко Славейков”. Вярва, че неслучайно е попаднала в този колектив, защото се чувства на мястото си с това, което прави. Причината е, че помага на деца.
“Мечтаем за училище, където да помагаме на деца, които нямат равни условия с останалите и равен шанс да учат”, казва учителката. Не мисли, че тази отдаденост я ограбва в личен план.
“Има малък процент личности, които намират смисъла не там, където го намират по-голямата част от хората. Моето призвание е да променям света към по-добро, да помагам.
Много хора намират смисъл да имат семейство, да имат собствени деца и да ги отгледат. Моят живот е с различен център. Виждам, че
моето нормално е по-различно от нормалното нормално,
но не мисля, че мога да живея по друг начин. Просто вярвам, че трябва да има и такива хора като мен, които искат да променят живота на хората”, казва Мариана Пенчева.
Непрекъснато организират различни социални каузи. Събират дрехи, които после раздават според нуждите и възрастта, за Коледа се включват в кампания за раздаване на подаръци, събират храни, в началото на учебната година помагат на ученици с учебници, раници.
“И ние имаме нужда от помощ, но не може само да вземаш, трябва и да даваш. Колкото повече даваш, толкова повече имаш”, е максимата в голямото семейство.
Има много хора, които ги подкрепят. Клуб за народни танци и хора “Витоша” в София е един от тях.
“Те са наши приятели и са част от нашето голямо семейство. Радослав Тодоров и всички танцьори са страхотни и много пъти ни помагат с различни инициативи. Няколко години подред посвещават годишния си концерт на нас”, допълва Мариана.
Ежедневието им обаче не е само празник. Срещат и трудности, като например преминаването през пандемията.
“Доста се пазихме, един път изкарахме COVID един след друг. Около 20 дни бяхме болни. Слава богу, имаше един-двама, които не се заразиха и те ни доставяха продукти”, допълва учителката. Изолацията обаче не им подействала демотивиращо.
Направили кулинарен курс, онлайн уроци по танци, куклен театър в мрежата, репетирали пиеси, които после представили пред публика.
Семейният бюджет на 12-членно семейство с куче е сериозен. Най-различни хора помагат с продукти, дрехи и др. Но зимната сметка за ток и вода ще надмине 800 лв., защото се топлят на ток.
“Аз се презареждам от децата
Работата с деца подмладява и зарежда, защото те са много добри учители и не ти остава време нито да скучаеш, нито да се депресираш, нито да се отчайваш”, признава Мариана.
Освен за собствено училище всички мечтаят за слънчева просторна къща, близо до Търново. Да има равен двор, в който да могат да градинарстват, защото децата искат да си отглеждат слънчеви домати.
Да има пространство за игра, работилница, в която да майсторят, общо помещение, където да се събират.
“Другото нещо, за което мечтаем, е малък семеен ресторант, в който децата да готвят, защото го правят прекрасно.
Аз по принцип съм много критична и следя всичко. Казвам им, че щом са се захванали с това, трябва да го правят най-добре, но те са на път да ми надминат очакванията”, хвали ги Мариана.
В кухнята всеки се е специализирал в нещо
“Успявам да видя начина, по който съм им повлияла във времето. Когато говорим за бъдещето, има едно сигурно нещо - всички искат да помагат на някого.
Избрали са си различни професии - учители, ветеринар, полицай, медицинска сестра, да помагат по един или друг начин”, завършва Мариана.
