Вътрешният министър говори пред студентите от академията на МВР как ролята на прокуратурата като посредник между тях и съда трябва да се премахне
Промените в НПК са предложени на депутатите, но още не били внесени в парламента
Двучасова лекция за разследващите органи и СРС-тата изнесе Бойко Рашков в Академията на МВР в деня, когато премиерът Кирил Петков депозира оставката на правителството в Народното събрание.
Стотина студенти и курсанти в униформи са препълнили залата минути преди вътрешният министър да пристигне, за да говори пред тях. Всички знаят, че освен отговорни постове в държавата и богат опит в разследването на престъпления Рашков е учил техни колеги в УНСС, а и говори увлекателно и достъпно на аудиторията. И логично го посрещат с бурни аплодисменти. Особено красивите бъдещи полицайки, строени в един ред в средата на аулата.
“...директор на Националната следствена служба, член на Висшия съдебен съвет, народен представител, заместник-министър на правосъдието за 2 г., два мандата председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, доц. д-р по наказателен процес и ръководител на катедра в УНСС”, изрежда факти от биографията му ректорът на академията доц. Иван Виделов.
“Специално проучване е направил”, казва Рашков, заемайки мястото си зад микрофона. Допълва, че е бил на курс в академията, след като е завършил право в Софийския университет. Това е било във времето, когато академията е носила абревиатурата ВИПОНД.
“Като ви гледам
сега - такива
млади и хубави...
аз останах само
млад
Имам много приятни спомени от времето, когато бях на вашата възраст. Млади хора, със самочувствие, че ще поемем отговорност като следователи в МВР, както беше тогава. Това беше длъжност, която се ползваше с уважение в обществото. Искам да имате нагласата за отговорно поведение, защото обществото ще разчита на вас и решенията ви”, мотивира студентите вътрешният министър в оставка. Около него ги няма директорите в МВР, с които обикновено дават информация за разследвания като прането на пари от магистрала “Хемус” или търговията с избиратели. На масата до катедрата са само зам.-министър Таня Райчева и ректорът на ъкадемията. Като дългогодишен преподавател Рашков владее аудиторията и знае как да привлече вниманието на студентите към иначе специфичната материя. Те поне знаят разликата между разузнавач, или т.нар. оперативен работник и разследващ полицай, което прави задачата по-лесна.
А Рашков е в аулата точно за ролята на тези служители на МВР, които събират доказателствата. Пътува във времето на държавните органи още от Освобождението, през тоталитарните служби, състоянието им днес и перспективите за бъдещето. Някои констатации са фрапиращи.
Разследващите днес са натоварени два пъти по-малко, научават студентите информация от кухнята. Преди години 1500 следователи (тогава част от МВР, сега от прокуратурата) са работили по 200 хиляди дела на година, а днес над 2500 юристи в МВР, митничари, военни и следователи работят по близо 400 000. През последните 15 г. рядко са случаите, когато разследванията приключват за срока, посочен в НПК, който е 2 месеца. Рашков говори за времето, когато е бил следовател. От хилядите разследвания, които е водил, е искал продължаване на срока само по 5, а това днес било практика. И отговаря защо е така - бавното и неефективно разследване е заради формалностите в НПК. Рашков запозна студентите с промените на кодекса, които МВР е подготвило. Те предвиждат повече самостоятелност на разследващия полицай от прокурора, без да се изземва ролята му да контролира делото.
Промените в НПК за по-бърз и ефективен процес са готови отдавна и с тях са запознати депутатите. Все още обаче никой от народните представители не ги е внесъл за разглеждане в парламента.
“Сега оперативната самостоятелност на разследващите органи е свита до степен да нямат никаква инициатива. Наблюдава се пасивност, която не е в полза на обществото.
Бави се
разследването,
робува се на
формализма Непрекъснато делата се изпращат на прокурора за указания, сякаш разследващият полицай, който води производството, не знае какво да прави”, говори в свой стил доскорошният шеф на МВР. Споделя със студентите си впечатленията, които е натрупал като председател на Бюрото за контрол на СРС. И там се сблъскал с безумия. “Членове на бюрото бяха лесничей и самбист. Какво разбират от материята, е отделен въпрос. И един психолог имаше, който напусна, като го обявиха в списъка “Магнитски”. Аз, юристът, се махнах и ме принудиха да стана вътрешен министър. Лесничеят и самбистът останаха”, разведри обстановката в аулата Бойко Рашков. Посочи, че масово специални разузнавателни средства се използвали за престъпления, за които това не е предвидено в законите.
Спря се и на случая с подслушването на протестиращи през 2020 и 2021 г. по разследване, че ще свалят държавната власт с въоръжено въстание. В измененията на НПК, които още не са внесени, се предвижда разследващият полицай да иска директно от съда прилагатне на СРС-та, а не както сега с посредничеството на прокурор. Това право сега имат оперативните работници например, министърът на вътрешните работи, председателят на ДАНС, главният прокурор, които не водят дела, но не и разследващите полицаи, които събират доказателствата в процеса на досъдебното производство.
Студентите търсеха и съвети - дали да станат оперативни работници, или разследващи полицаи. Доц. Рашков им отговори с пример от практиката - едното е свързано с повече срещи, включително агентура в престъпния свят, а другото с разпити в кабинета. И си спомни как с негови приятели, с които са работили в Трето районно, са водили същия дебат.
Рашков разказа на младежите и за Главното следствено управление преди години, когато разследващите са били в една структура, а не както сега в различни - в МВР, следователите, към различните прокуратури, в митниците. С новия законопроект за Антикорупционната комисия такива се възлагат и на нея. От “Продължаваме промяната” номинираха Рашков за председател на новата структура. Той обаче обяви, че разследващите функции на комисията могат да се възложат на други органи като МВР например, където се водят 97% от делата. Причината е, че за кратко време няма как да се намерят толкова разследващи за КПКОНПИ и единственият начин е да се вземат от други структури. Преди да напусне поста на председател на комисията, Сотир Цацаров предложи законопроект, с който разследващите ѝ функции да се извършват в ДАНС.
Разказа как поръчал на седем глухонеми да четат по устните на Петър Младенов за танковете
Жестоко убийство с разчленяване, разплетено на 10 ноември 1989 г. и репликата на Петър Младенов, че е по-добре да дойдат танковете. За тези две дела от практиката си разказа Рашков, попитан от студент кои са най-интересните случаи в кариерата му на следовател.
“Един петък вечерта бях в кабинета си, имах малко научна работа. Обадиха ми се и казаха да отида в централата на “Г.М. Димитров”. Отивам и ми дават два листа хартия. Единият - постановление на прокурор за образуване на досъдебно производство, а на другия - съобщение от БТА”, разказа Рашков за началото на делото с репликата за танковете, което от 2 листа набъбнало на 8 тома. Вече имал 10 г. стаж като следовател и поел задачата. Рашков често е атакуван от режисьора Евгений Михайлов, който по онова време снима протеста на площада и улавя репликата на президента Петър Младенов.
“Да, вярно е, този режисьор беше разпитан, както и много други хора. Някои колеги пътуваха в чужбина, защото имаше съмнения, че този запис е манипулиран зад граница”, спомни си Рашков. За да стигне до истината дали Младенов е казал, че е по-добре танковете да дойдат, Рашков призовал за експеримент 7 глухонеми. На всеки един поотделно е поставена задача да разчете по устните на Младенов какво изрича на прословутия запис. И 5-има от тях казват едно и също, което обаче не е, че танковете трябва да дойдат.
“Накрая призовах за разпит и Петър Младенов, който вече беше бивш президент. И той отговори, че не си спомня какво е казал. И така разследването приключи със заключение, че няма престъпление. Тогава бяха времена на политическа динамика, когато митингите не бяха като сега. Затова като министър вземам сериозни мерки. Помним, че тогава хората подпалиха сградата на бившия Партиен дом. Ограбиха го под претекст, че демонстрират. Взели са каквото са намерили по кабинетите. В такова едно време да поемеш ангажимент да разследваш действащия президент на републиката, никак не е лесна задача. Не ви пожелавам да имате такива трудни задачи във вашата работа. Но ако имате, трябва да се справяте с кураж”, обърна се Рашков към студентите и ги призова да му задават въпроси, защото скоро едва ли ще видят министър при тях.
Другият случай, за който разказа, е с убийство на мъж, който бил разчленен, а останките хвърлени в различни части на София. Тогава заподозрян е бил брат му, а мотивът - малък апартамент в жк “Дружба”. Датата отново е размирна - 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков се оттегля от поста. В този ден братът на жертвата сяда в кабинета на следователя Бойко Рашков и признава всичко, което преди това отричал.
