Осъществяваните от правителството ключови реформи в държавната администрация са подкрепени и от експертизата на ОИСР
Българското правителство ползва експертиза и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ при осъществяваната реформа на държавната администрация, стана ясно на конференция в Министерския съвет при представянето на проекта „Напредване на реформата в публичната администрация“. Проектът е координиран от администрацията на Министерския съвет, финансиран от Службата за подкрепа на структурни реформи на Европейската комисия, а изпълнител по една от дейностите е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Конференцията бе открита от вицепремиера по ефективно управление Калина Константинова, която оцени високо препоръките на експертите от ОИСР в 3 ключови области за административната реформа в България - ролята на центъра на управление в стратегическото планиране и координация, регулаторната политика и гарантирането на интегритет в държавната администрация.
Константинова подчерта, че подходът на правителството към необходимите реформи в публичната администрация напълно съвпада и се припокрива с препоръките на ОИСР и световната практика. „Отчитаме констатациите и оценките в доклада за центъра на управление, свързани с недоброто разпределение на функциите между администрацията на Министерския съвет и секторните министерства. Дублирането на функции между администрациите, липсата на ясно разграничение между отделните звена в администрацията на Министерския съвет /АМС/ са предизвикателства, с които сме решени да се справим. Структуриране на ново звено за стратегическо планиране в АМС, с функции по мониторинг и оценка, е препоръка, която ще приложим на практика. Това ще бъде видно за всички в проекта за нов Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, който съвсем скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане“, заяви вицепремиерът.
Калина Константинова отбеляза, че дълго време частичните, неустойчиви решения и липсата на последователност в реформите са съпътствали изпълнителната власт. „Нашата амбиция е да прекратим тази практика. Да подредим множеството на брой стратегии, които си противоречат, припокриват се, не са синхронизирани във времето и изпълнението им не се проследява ефективно. Ще модернизираме този процес като повишим прозрачността и приложим принципите на доброто управление“.
Правителството вече работи и за насърчаване на ефективното прилагане на оценката на въздействието на нормативните актове на практика, за да се гарантира, че създаването на нови регулации ще се основава на данни и ще се извършва в сътрудничество със заинтересованите страни, включително чрез т.нар. ранни консултации, стана ясно на конференцията.
„Специално внимание отделяме на отправените препоръки в доклада по отношение на интегритета в публичния сектор. Както знаете, правителството пое ангажимент за нулева толерантност към корупцията, който ние безусловно спазваме“, заяви Константинова и акцентира, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество до този момент не оправдава очакванията на обществото. „Тази институция има нужда от дълбока реформа, за която твърдо заявявам, че има политическа воля, защото това е задача, която обществото ни избра да изпълним“, каза вицепремиерът и информира, че се предвиждат конкретни механизми за гарантиране на почтеността на служителите в публичния сектор, а в Плана за възстановяване и устойчивост са заложени конкретни действия за изработване и приемане на система за проверка на интегритета на служителите в държавната администрация. Отчитаме препоръките, че България трябва да осигури всеобхватна правна рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на ЕС в съответствие с европейската директива, като това също е мярка в Плана за възстановяване и устойчивост, по която са заложени конкретни направление на действие.
ОИСР препоръчва още засилване на контрола върху качеството на нормативните актове, разработване на етичен кодекс за висшите държавни длъжности, подобряване на работата на Националния съвет по антикорупционни политики. Константинова напомни, че през пролетта на тази година Националният съвет по антикорупционни политики вече е председателстван от министър-председателя на България, което е свидетелство за политическия ангажимент на най-високо ниво.
България е създала добра нормативна и институционална рамка, като следващите предизвикателства пред реформата на държавната администрация са иновациите, дигитализацията, развитието на човешките ресурси и отвореното управление – това акцентира в обръщението си към участниците във форума Марио Нава, ръководител на генералната дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ в Европейската комисия. Водещи експерти от департаментите на дирекция „Публично управление“ на ОИСР представиха конкретните препоръки от доклада на организацията и се включиха в дискусиите.
На 25 януари т.г. Съветът на ОИСР взе решение сред поканените за членство държави да бъде и България. Така, заедно с Румъния, страната ни получи шанс, след като покрие всички критерии в хода на процеса на присъединяване, да стане част от групата на страните с най-развитите икономики и гарантиращи най-високите стандарти за демокрация и върховенство на закона. 38 държави членуват в световната организация, сред тях са и 22 страни членки на ЕС.
