„Настоящата среща на върха на двете Америки може да се окаже сигнал за отслабване на лидерството на САЩ в Латинска Америка“, се казва в коментар на мексиканска медия за 9-ата среща на двете Америки, която се проведе на 6 юни в Лос Анджелис.
Критиките или бойкота на ръководителите на редица американски страни преди срещата, както и окончателното решение на Вашингтон да не покани Куба, Венецуела и Никарагуа, показват, че този регионален форум под ръководството на САЩ се е превърнал в „неангажираща беседа“.
Срещата на двете Америки се провежда от 1994 г. и настоящата е втората, чиито домакини са САЩ. През април Държавният департамент обяви, че няма да покани на нея лидерите на Куба, Венецуела и Никарагуа, заради „проблеми с демокрацията“ в тези страни. Подобен мотив е много характерен за сегашната администрация в САЩ – под знамето на „демокрацията“ и „ценностите“ те използват уловки, за да формират фракции и изключват несъгласни с тяхната политика. Това, естествено предизвика силни негативни реакции в Латинска Америка.
Президентите на Мексико и Боливия отдавна заявиха, че ако САЩ не поканят всички страни, те няма да участват в срещата. Неотдавна междуправителствената организация „Боливариански съюз на хората от нашата Америка“ излезе с декларация, в която се отправят остри критики към САЩ, че провежда дискриминационна политика към някои латиноамерикански държави.
За близо стоте години след обявяването през 1823 г. на доктрината „Монро“, всички страни в Латинска Америка са били обект на военна намеса, политически интриги и злоупотреба със санкции от страна на САЩ.
През 2013 г. американският държавен секретар Джон Кери обяви, че ерата на доктрината „Монро“ е приключила и САЩ ще разглеждат страните от Латинска Америка като равнопоставени партньори. Фактите обаче показват, че десет години по-късно нищо не се е променило.
