Настояват за вдигане на минималната заплата и осигуровките, но и въвеждане на механизми срещу укриването им
10 спешни мерки, които да се въведат от юли в борбата с кризата ще обсъжда днес тристранката. Още четири пък ще останат за другата година.
В становище КТ "Подкрепа" предупреждава, че предложените мерки ще доведат до намаление на приходите и увеличение на разходите на държавния бюджет, но няма да успеят да предпазят българските граждани от допълнително обедняване.
Подчертават, че основната криза е енергийната, заради високите цени и несигурни доставки. Синдикатът настоява за допълнителни мерки, финансиране и укрепване на българската енергетика, която разчита на национални ресурси, каквато е въглищната индустрия. „Мини Марица-изток“ ЕАД е единствената компания, която има потенциал да поддържа независимостта на сектора от външни влияния. В същото време там все още има недостиг на средства за извършване на капиталови разходи и закупуване на резервни части, пишат в становището си от синдиката.
Настояват за развиване на ядрените мощности в страната, които бяха признати за зелени от ЕС. Освен ТЕЦ-овете на въглища, АЕЦ „Козлодуй“ е другият базов производител на електричество в България, който дава сигурност на енергийната ни система. "Не на последно място подчертаваме, че ценовият натиск върху централното отопление и стойността на въглищата ще
доведе до ръст на цените и на алтернативните горива като дървата
"При тази ситуация очакваме през следващия отоплителен период гражданите да се пренасочат към отопление с електричество, което ще постави под риск устойчивостта на мрежата за доставка и разпределение на ел. енергия. Последното предполага ускореното ѝ подновяване, за да не се допускат прекъсвания през критичните студени месеци", предупреждават от "Подкрепа".
Те подкрепят усилията за намаление на ДДС и акцизи, които целят намаляване на крайните цени. Настовяват, че въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба трябва да бъде съчетано с допълнителни контролни и регулативни мерки, така че намалението да се отрази в крайната цена на продукта. "Тук съществуват редица натрупани изкривявания – по данни на хлебопроизводителите,
50% от крайната цена на хляба всъщност представляват търговски надценки и ДДС
"В тази ситуация премахването на ДДС не може да се очаква, че автоматично ще се отрази в крайната цена, по-скоро ще спомогне за увеличаване на печалбите на търговците. Ключова тук е ролята на Комисията за защита на конкуренцията, която от години не успява да намери данни и доказателства за непазарното поведение в този сегмент", пише още в становището.
Обръщат внимание, че мярката за отстъпката от 25 ст. на горивата ще се отнася само за бензин А-95 и дизел, но няма да може да се ползва от потребителите на метан и пропан-бутан.
Те са категорични, че най-ниските пенсии в ЕС имат нужда от актуализация. "Безспорно е и че има очакване ковид добавката да стане част от пенсията. В същото време трябва да подчертаем, че НОИ ще бъде подложен на финансов натиск, ако допълнителните средства не бъдат предоставени от държавния бюджет", казават още те. Обръщат внимание, че вече пенсионната система ще разчита основно на доплащане от държавния бюджет, а не на приходи от осигурителни вноски. С допълнителен трансфер за изпълнение на заложените пенсионни мерки от 1,467 млрд. лв., държавният бюджет ще покрива почти 50% от средствата, нужни за изплащане на пенсии.
За да не се стигне до такива тежки дисбаланси, успоредно с увеличението на пенсиите е необходимо:
- да се увеличат минималните осигурителни доходи, които са замразени от години
- да се увеличи значително максималният осигурителен доход, който изкривява системата
- да се въведат реални мерки за контрол, откриване и разследване на случаите на укриване на осигуровки – масово явление в България, което препятства адекватното увеличение на пенсиите
- Настояваме категорично за увеличение на минималната работна заплата – нарастването от началото на април не можеше да покрие вече натрупаната инфлация, камо ли да спомогне за сближаване на възнагражденията в България със средноевропейските
- за доставка на възможно най-евтини горива с цел запазване конкурентоспособността на българската икономика – още преди повече от месец беше ясно, че това по никакъв начин не нарушава санкциите, наложени от ЕС;
- укрепване чрез допълнителни инвестиции на въглищната ни индустрия и ядрените ни мощности;
- стъпки към увеличаване на приходите от осигурителни вноски (посочени по-горе);
- увеличение на минималната работна заплата;
- абсолютно наложително е да бъде преразгледан цялостният данъчен модел в България, който амнистира високите доходи, като дава възможност огромни средства да „спят“ в банкови депозити, докато значителна част от населението трудно успява да покрива базовите си нужди;
- правителството е длъжно да осигури също възможност за провеждане на реален социален диалог в предприятията, за да могат работниците да договарят трудовите си възнаграждения. КТ „Подкрепа“ алармира многократно как се пренебрегват трудовите права дори в предприятия-чуждестранни инвеститори, които са определени като инвеститор клас „А“.
"Ако всичко това не бъде направено, българските граждани ще поемат тежестта на взетите без обществено обсъждане геополитически решения, които ще се отразят пагубно върху стандарта им на живот. А никой не ги е питал дали искат и дали могат да плащат чужди сметки", пише още в становището им. Те обръщат внимание и, че икономическите санкции по същество са война, която често взима повече жертви и действието ѝ е далеч по-дългосрочно, отколкото на водени реални военни действия.
"Заявяваме категорично, че каквито и мерки да бъдат предприети, те имат по-скоро хомеопатичен характер. КТ „Подкрепа“ изразява съжалението си, че водим разговор за мерките едва сега, когато на национално ниво вече бяха взети решения, които водят до увеличаване на икономическия натиск върху гражданите. Въпреки това държим да подчертаем, че икономическата литература изобилства от изследвания, които сочат негативите от налагането на икономически санкции", пишат още те.
Напомнят, че САЩ се отказа да наложи ембарго върху вноса на уран от Русия, тъй като (заедно с партньорските на Русия държави – Казахстан и Узбекистан) той представлява около 50% от целия импорт на уран в страната. "Докато се опитваше да принуди Индия да преустанови търговските си взаимоотношения с Русия, САЩ изключи от списъка със санкциите вноса на руски торове. В същото време ЕС забрани вноса на торове от Руската федерация, без да се съобразява с факта, че производството на торове в Съюза вече страда от въглеродните квоти, които трябва да заплаща съгласно провежданите зелени политики. Част от производствените мощности и в България вече не работят, а това неизменно ще доведе до ръст на цената на торовете и съответно на храните. Благодарение на Германия, забраната за внос на руски въглища в ЕС беше отложена за август 2022 г., тъй като именно Германия се готви да ползва активно ТЕЦ-овете си на въглища през следващия отоплителен сезон", пишат още те.
Обръщаме внимание, че където социалната цена би била най-висока, западните държави се въздържат да налагат забрани за внос. "Именно това, според нас, трябваше да направи и България, за да се намали ударът върху гражданите, които сега ще платят цената за всички геополитически решения, без значение дали ще получат 25 ст. отстъпка за бензин или не", пишат още те.
