Само посветени се събират на Влахов дол последната неделя от май
Село Българи е единственото място у нас, където все още може да се види автентичният танц
Странджанското село Българи отново ще спази традицията и на 3 юни ще събере стотици зрители пред огнена жарава на площада срещу църквата. Точно в 21,30 ч. ще започнат нестинарските танци, в които ще се впуснат местни пазители на обичая. Селото е единственото място в страната, в което могат са се видят автентични нестинарски танци и всяка година там се събират стотици, дори хиляди зрители.
Денят ще започне с традиционния нестинарски обряд, в който са посветени малцина. След това ще има прожекция на българския 3D филм "Стъпки в огъня" и изложба.
Нестинарството или т.н. нестинарски панагир при Голямата аязма, е един от най-значимите и тачени празници в Странджа. Всяка година около 21 май, денят на Свети Константин и Елена, посветени в нестинарството местни жители се събират и извършват мистични ритуали във Влахов дол .
Мястото, познато още като Голямата аязма, се намира в сърцето на Странджа. То е трудно достъпно и малцина стават свидетели на този ритуал, част от който е измиване на иконата на Св.Константин и Елена, разказват посветени.
Според по-възрастни жители в последната неделя на месец май - неделята преди празника на св. св. Константин и Елена /3 юни по стар стил/, нестинари от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово, са ходели на място, наричано Влахов дол, или още Припор, Голямата аязма, Родината.
Според легендите, предавани в нестинарските родове, в Голямата аязма е съществувало селище, в което се е зародила вярата в светците Константин и Елена и огнената обредност в тяхна чест. Там са се родили и първите нестинари, след което са се разселили по другите села.
Според древни предания на това място светците Константин и Елена били намерени мъртви. Там св. Костадин (така в Странджа наричат св. Константин) се явил и проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му.
Всяка година жители от странджанските селища правели общ панагир, като всяко село имало своя олтар-одърче. Смята се, че през 1947 г. е последната среща на братята нестинари в Родината, после мястото е изоставено и забравено.
През 1986 г. все още е можело да се видят разрушените дървени конструкции на одърчетата на петте нестинарски села. През 2005 г. обаче мястото, помнено само от най-възрастните, е възстановено и на Голямата аязма отново започват да се събират посветени.
