Новата френска премиерка – работохоличка, все с електронната цигара

Елизабет Борн губи баща си като дете, става инженер и стига до върха на големи компании,а после и на държавата

“Tя е забележителна, компетентна и опитна.” Това заяви Едит Кресон след новината, че 61-годишната Елизабет Борн е изборът на френския президент Еманюел Макрон за негов премиер по време на втория му мандат. Кресон е единствената французойка, която преди Борн е заемала поста на френски първи министър преди 30 години.

Известно е, че Макрон е способен на всякакви изненади, но този път решението му бе до голяма степен предизвестено. Досегашната министърка на труда бе споменавана като фаворитка за поста още веднага след преизбирането на президента и особено след като стана ясно, че той много държи начело на кабинета този път да застане жена.

Борн отговаряше най-точно и на портрета робот,

който държавният глава очерта след победата си - “някой, който е привързан към социалната тема, към проблемите на околната среда и на производителността”. А преди да бъде социален министър, Борн бе министър на екологичния преход и на транспорта.

Още едно много важно условие, което Макрон не споменава, но се подразбира заради необходимостта да бъдат ухажвани левите избиратели преди парламентарния вот в средата на юни – новата премиерка е била привърженик на Социалистическата партия, преди да се присъедини към президентското движение “Република, напред”.

Самата тя определя себе си като “жена от левицата”,

макар през последните години да бе изключително лоялна на лидера центрист. По време на кампанията му тя неуморно се срещаше с журналисти, за да обяснява смисъла на непопулярната и болезнена трудова реформа, по силата на която французите след време ще трябва да се пенсионират на 65 г. Твърда и спокойна, Борн си извоюва славата на човек, който умее да преговаря със синдикатите, без да се поддава на натиска им.

Според депутата комунист Фабиен Русел с нея

“Макрон намери своята госпожа Тачър”

Френският президент (вляво) и Елизабет Борн - тогава министър на екологичния преход, посетиха ледника Мер дьо Глас в началото на 2020 г. Снимка: РОЙТЕРС

По време на предаването на властта с досегашния шеф на правителството Жан Кастекс, Борн заяви, че ще е привързана към диалога, обществения интерес, единството на страната и равенството на шансовете. Назначението си тя посвети на всички малки момичета и ги призова да следват докрай мечтите си. “Нищо не трябва да спира борбата за мястото на жените в нашето общество”, добави новоизбраната шефка на правителството.

Хората, работили с нея, са респектирани от неизтощимия ѝ работохолизъм. Преди 3 г. един от съветниците ѝ разкри пред в. “Паризиен”, че се случвало

с есемес в 2 ч през нощта да поиска да ѝ се представи в 7 ч сутринта доклад

по определен проблем. Заради интензивния ѝ ритъм на работа част от подчинените ѝ я наричали Borne-out (игра на думи с английския израз Burnout - прегряване от работа). Твърди се, че когато е била шеф на френските железници (SNCF), много от колегите ѝ излизали от кабинета ѝ разплакани. През годините медиите пък няколко пъти я хващаха да пуши на забранени места електронна цигара (включително в залата на Националното събрание), с която новата премиерка рядко се разделяла.

Елизабет Борн е родена на 18 април 1961 г. в Париж. Корените ѝ са от Нормандия по линия на майка ѝ, а по линия на баща си има еврейска кръв. Той е от руско семейство, емигрирало през 1939 г. По време на войната е изпратен в лагерите на смъртта, където оцелява и през 1950 г. е натурализиран във Франция. Заедно със съпругата си ръководи фармацевтична лаборатория, преди да почине през 1972 г., когато Елизабет е едва на 11 г. Останала вдовица с две деца и със скромни приходи, майката успява да даде на дъщеря си възможното най-добро образование благодарение на

статута на момичето като дете на жертва на войната

Така Елизабет успява да завърши престижното висше училище за строителство на пътища и мостове и се дипломира като инженер.

Още през 80-те години на миналия век обаче се приближава до политическите среди и малко по-късно вече е политически съветник на двама поредни министри на образованието в правителства на социалистите. Между 2008 и 2013 г. е директор на градоустройството на столицата Париж, а впоследствие става първата жена префект на областта Поату-Шарант и Виен.

По същото време областта се ръководи от Сеголен Роаял, която я взема за шеф на кабинета си, когато става министър на екологията. Поредната ѝ престижна длъжност е на ръководител на обществения транспорт на Париж и столичния регион.

По време на първия си мандат Макрон търси за правителството си технократи, които умеят да придвижват напред трудни досиета, и погледът му се спира на Борн. Така през 2017 г. тя се озовава начело на министерството на транспорта, като е натоварена

да доведе докрай реформата на френските железници

и да ги отвори за конкуренцията. През 2019 г. поема друг тежък ресор – екологичния преход, в момент, когато Франция си е поставила за цел да стане климатично неутрална до 2050 г. В началото на пандемията екоминистърката излиза с амбициозен план за стимулиране на придвижването с велосипеди. Самата тя преболедува коронавируса тежко и се наложи да лежи в болница, след което разказа, че е

имала чувството, че тялото ѝ се разпада

Нови горещи проблеми я застигат през 2020 г., когато се мести начело на министерството на труда – промените в трудовото законодателство и в осигуровките за безработица. Тези две реформи се оказаха приети с недоволство, граничещо с бунт. Но Борн гонеше поставената цел до дупка.

За личния живот на новата премиерка се знае малко. Всичко, което е известно, е, че е разведена и има един син юрист. През 2015 г. признава пред в. “Либерасион”, че обича да ходи на кино и на театър и да чете романи. В портрет на в. “Монд” преди време пък се споменава, че тя е любителка на дълги разходки в пустинята (признание, което тя прави по повод на едно пътуване до Йордания), поради което ѝ предричат солидна политическа издръжливост.