По първите няколко участъка, които трябва да
са готови през 2023 - 2024 г., почти не се работи
Проблемът е започнал още през 2021 г. -
за да оцелеят и довършат обект, теглят кредити
Почти е спряла работата по участъците на магистрала “Хемус”, които бяха най-напреднали със строителството и би трябвало да бъдат завършени догодина и през 2024 г.
Това научи “24 часа” от пътностроителни фирми, ден след като стана ясно, че заради липсата на индексация на строителните договори България е заплашена от това да загуби към 6,7 млрд. лв. европейски средства от строителни обекти, които не могат да бъдат финализирани заради поскъпналите материали.
Темповете на изграждане на “Хемус” са забавени още миналата година при служебното правителство. Макар тогава министърката на регионалното развитие Виолета Комитова да твърдеше, че не е спирала дейностите по лот 1, 2 и 3 на “Хемус”, държавната “Автомагистрали” ЕАД бави разплащанията на фирмите, наети с инхаус договори и те са били принудени почти да спрат работата.
Най-засегнат е 50-километровият участък от пътен възел Боаза, до който сега стига магистралата, до разклона за Плевен.
Този отрязък е разделен на три лота, по които работата почна още през 2018-2019 г. За следващите все още няма готови технически проекти и почти през цялата 2021 г. министър Комитова твърдеше, че там няма как да почне строителство и че договорите, по които на фирмите са платени авансово пари, са незаконни. Вътрешният министър Бойко Рашков дори почна да проверява какво са направили фирмите с платените вече суми.
През това време Комитова обясняваше, че единствените участъци, по които няма проблеми и се работи усилено, са лот 1, 2 и 3. Към днешна дата обаче думите ѝ не се потвърждават от изпълнителите.
“Почти сме спрели работа, защото не ни плащат. За цялата 2021-а сме получили само две плащания”, обясни пред “24 часа” Живко Недев, изпълнителен директор на “Хидрострой” АД. Фирмата е подписала най-големия договор за лот 1 на стойност 213 млн. лв., но по него са платени около 60% от парите. Договорените дейности по този участък са свършени на около 65%, потвърди последната инспекция на аутобана, направена от регионалния министър Гроздан Караджов през април.
По участъка има договори и с други фирми, но с по-ниски стойности. Те също са получили авансово пари, но далеч не пълните суми. (виж инфографиката).
По-слабо е изпълнението по лот 2 - едва около 14%, но строителството на този участък започна по-късно и неговият пусков срок е 2024 г. Там основната работа върши държавната “Автомагистрали”
но другите две фирми, наети от нея, се въздържаха от разговор с “24 часа”. Според източници от бранша обаче проблемът е същият – още по време на служебното правителство “Автомагистрали” са започнали да бавят с месеци плащанията.
Идентично е положението и на лот 3, каза Лазар Лазаров, бившият председател на пътната агенция, който в момента е зам. изпълнителен директор на “Пътинженерингстрой – Т” АД. Тази фирма има договор за лот 3. И там плащанията са нередовни, поради което фирмата е намалила темпото, макар и да не е спряла напълно.
“Овъртолихме се с кредити, за да довършим този участък, слава богу, че работим и по други обекти и засега успяваме. Независимо че част от парите са платени предварително и се очаква с тях да сме купили отдавна материалите, за да избегнем проблема с жестоката инфлация, не можем да си позволим да купим всичко предварително”, коментира Лазаров. И обясни, че авансово платените пари се удържат по специална схема при всяко завършване на даден обект. Когато “Автомагистрали” удостовери, че дадена дейност е извършена, тя издава фактура, но стойността ѝ се намалява пропорционално с процента от договора, който представлява авансът.
“Например платили са ни половината под формата на аванс. Когато завършим някой обект, който струва 10 млн. лв., не ни плащат 10 млн. лв., а намаляват сумата с 50%. Но все пак трябва да платят”, обясни той.
С фактурите обаче настъпва и друг проблем,
за който призна и шефът на “Хидрострой” (виж интервюто с Живко Недев по-долу). Те се издават от “Автомагистрали” ЕАД, въпреки че често парите не се плащат или това се прави с месеци закъснение. Но според Закона за ДДС с датата на издаването на фактурата получателят на парите е длъжен да внесе 20% от стойността в хазната до 14-о число на следващия месец.
Ако не го направи, от първо число на по-следващия месец НАП започва да начислява лихва за забавянето
Тя по закон е 10 процентни пункта над основния лихвен процент, т.е. в момента е 10%.
От същото пострадаха миналата година и фирмите за пътно поддържане – на тях АПИ издаваше фактури за свършената работа, но след юли бе престанала да плаща пари и фирмите се превърнаха в длъжници на хазната. Те и до ден днешен не са си получили парите и държавата им дължи към 800 млн. лв., а те от своя страна дължат на хазната към 160 млн. лв.
Според един от строителите, с които “24 часа” разговаря, няма начин една фактура да не бъде приета, след като е издадена, независимо дали си получил парите, или не.
Фирмите твърдят още, че никога не са били в позицията да избират дали да свършат дадена работа, която АПИ им възлага, или да откажат. Според договорите им, ако откажат даден ремонт например, трябва да платят 100% от стойността му.
Затова и нито една фирма в пътния бранш не може да си позволи лукса да откаже да свърши нещо по вече сключените договори.
От “Автомагистрали” ЕАД казаха вчера за “24 часа”, че ще направят пълна проверка какво са плащали на фирмите за първите три лота от магистралата до момента и ще отговорят в четвъртък. Но било почти невъзможно да не са се разплащали редовно. В момента държавната фирма има съвсем ново ръководство - целият петчленен съвет на директорите е с различен състав от този, който управляваше фирмата през миналата година. Още на втория месец на правителството регионалният министър Гроздан Караджов отстрани старото ръководство и назначи временно дотогавашните главни инженери за шефове до провеждането на конкурс. Конкурсът е в заключителната си фаза и се очаква всеки момент да бъдат обявени новите членове на борда на директорите, а след това - и изпълнителният директор. От регионалното министерство засега отклоняват коментар за евентуално спиране на строителството на “Хемус”, поне докато не стане ясно дали и кога ще мине през правителството методиката за индексиране на строителните договори.
Живко Недев, изпълнителен директор на “Хидрострой”: В света няма случай да свършиш работа безплатно и ти да си длъжник на хазната
- Господин Недев, вярно ли е, че сте спрели да строите вашия участък от магистрала “Хемус”, който е веднага след Боаза?
- Не сме замразили строежа напълно, но почти не извършваме там дейности, тъй като нашият възложител – държавната “Автомагистрали” ЕАД, започна да бави плащанията до степен съвсем да ги спре.
- Кога започна това?
- Темпът на работа там беше нормален до края на 2020 г. През почти цялата 2021 г. се работеше далеч по-малко, за да стигнем в момента до почти пълно спиране. През 2021 г. получихме само две разплащания за цялата година. Ние бяхме в състояние с набавените материали и механизация да свършим цялата работа на тези десетина километра до края на миналата година.
Но се оказа, че “Хемус” не е приоритет, поне аз така разсъждавам. Всички декларираха, че работата не е спряла, че магистралата ще бъде довършена, но договорите трябвало да се осветлят. Само че ние имаме редовно сключен договор и работехме по него, поне докато плащаха.
- Защо според вас плащанията спряха и не се правят редовно?
- Мога само да предполагам. Помните, че миналата година обратно в бюджета бяха върнати почти 500 млн. лв., заделени за строителството на магистралата, бяха оставени едва 60 млн. лв. Този половин милиард бе насочен към други пера в бюджета и това е показателно за цялото отношение към “Хемус”. Аз дори не знам дали в близките 10 години този аутобан би могъл да бъде завършен.
- Но не ви ли платиха авансово парите?
- При цялата спекулация с авансовите плащания, мога да кажа, че ние сме получили само около 60% от парите предварително. Поради това по нашия участък, а и на лот 2 и лот 3 се работеше усилено, но през 2020 г. Но и за следващите участъци, за които толкова много се говореше м.г., и там вината да не започва все още строителството не е на фирмите. Органът, който трябва да издаде разрешителното за строеж, е регионалното министерство. Като нямаш такъв документ, и да искаш, не можеш да работиш.
Само един факт ще ви кажа – докладът по ОВОС за 7-и, 8-и и 9-и участък е от 2015 г. В момента се говори за ново преразглеждане на трасе, нов ОВОС и т.н. Излиза, че още 7 години ще се забавят нещата.
- Ваши колеги се оплакват, че получили - неполучили парите си, трябва да платят ДДС-то. И при вас ли е така?
- До 14-о число на следващия месец, след като ти е издадена фактурата, ДДС-то трябва да се внесе в хазната. В противен случай от първо число на следващия месец данъчните започват да ти начисляват лихва за закъснението.
Ето, сега се говори за 50% плащане на фирмите, които поддържаха пътищата. Но като извадиш 20% ДДС, което те трябва да платят, излиза, че получават само 30% от заработеното. Никъде по света няма ситуация, в която възложителят възлага работа, ти я извършваш, той удостоверява това със сертификат, но не ти я плаща, а само ти издава фактура и почваш да дължиш на хазната пари.
Ние имаме и договори за поддържане на пътища. В тези договори ясно пише, че ако пътната агенция ти възложи работа и ти не я изпълниш, дължиш 100% от стойността на тази работа. Кой е този, който може да си позволи лукса да не изпълни нещо? Сертификатите се издават от областното пътно управление, там служителите имат възможност да проверят дали работата е извършена, както и дали е качествена.
- Да се върнем обаче на “Хемус” - вие не питахте ли “Автомагистрали” защо не ви плащат?
- Питали сме ги, разбира се. Но това е държавна фирма, те винаги се оправдаваха, че им трябва разрешение от принципала, т.е. от регионалния министър. Имаме случаи, в които те получават от пътната агенция пари за нещо, което сме свършили ние, но на нас не ни плащат. Например сложно пътно съоръжение, в случая – мост. Гредите за този мост са доставени от нашата фирма. “Автомагистрали” са получили парите си за този обект, но на нас не ни плащат. Следователно и ние не можем да платим на този, който ни е доставил арматурата и бетона. Всичко това създава затруднения по веригата.
През 2021 г. трябваше да стигне поне до Велико Търново
До 2021 г. магистрала “Хемус” трябваше да стигне до
Велико Търново, а до 2024 г. да бъде напълно завършена. Това прогнозира регионалното министерство точно преди 4 години. На 28 май 2018 г. “24 часа” организира дискусията “Магистрала “Хемус” - възраждане на Българския север” заедно с регионалното министерство и община Велико Търново. Тогава в препълнената зала на общинския съвет на старата столица дойдоха всички, които имат отношение към аутобана - строители, проектанти, ръководството на пътната агенция, кметът на Велико Търново Даниел Панов и тогавашният регионален министър Николай Нанков.
Към онзи момент финансовият ресурс за довършването на аутобана току-що беше осигурен от излишъците в бюджета за предишните 2 години и това позволи на Нанков да направи прогнозата за сроковете. По същото време сегашните участъци, чието строителство очевидно е закъсало (виж основния текст), едва бяха стартирали, и то с изготвянето на конкретни технически проекти.
В Търново Нанков съобщи, че този участък е бил изцяло препроектиран и от 50 е станал 52 километра, но за сметка на това са спестени 4 - 5 моста и други скъпи обекти, тоест като цяло проектът е поевтинен с десетки милиони левове.
Голямото забавяне на “Хемус” се е случило по време на служебното правителство. Когато сегашната управляваща коалиция дойде на власт , регионалният министър Гроздан Караджов установи, че в най-добрия случай срокът за достигането до Велико Търново може да бъде 2026 г., а за цялото довършване на аутобана - 2028 г.
Факсимиле от първата страница на "24 часа" на 29 май 2018 г.
