Социални и прокурори спорят кой е трябвало да затвори “Св. Георги”. Поне пет месеца домът е работил незаконно
Поне 1,3 млн. лв. на година е оборотът на дома за стари хора “Свети Георги” във Варна, в който в неделя четирима загинаха при пожар, а преди половин година при друг пожар загинаха още четирима. Това показва последният финансов отчет на собственика на старческия дом “А 2017”, който обаче е от 2018 г.
Още през юли 2021 г., когато бе първият пожар с 4 жертви, варненската здравна инспекция е издала предписание за затваряне на “Св. Георги”, но това така и не се е случило. След 31 декември 2021 г. и Агенцията за качество на социалните услуги е отказала да издаде лиценз, а домът работи незаконно повече от 5 месеца.
Старческият дом “Свети Георги” е част от верига, като приюти със същото име има и в Бургас, Пловдив, Габрово и Девня, а скоро трябвало да бъде отворен и в София.
Освен старческия дом фирмата собственик оперира във Варна с пет частни линейки, има и траурна агенция. Тя е основана през 2015 г. Според търговския регистър собственик на дома е фирмата “Дълголетие 100” с капитал 100 лв. и предмет на дейност здравно - социални услуги.
През годините собствениците - баща и син Светльо и Тихомир Черамови, са
вписвани и заличавани многократно от търговските регистри
на фирмата. В момента едноличен собственик на капитала се води Найден Деков. Лицензите, публикувани на сайта на старческия дом, обаче са на фирмата на Черамови “А 2017” ЕООД. Тази фирма е била глобявана и от Агенцията за качество на социалните услуги.
Настанени в дома възрастни, които не са изявили желанието си това да стане, са установени при проверки в “Св. Георги” през юли и декември 2021 г. Тогава е бил съставен акт на управителя на фирмата на стойност 3000 лв. Освен това договорите за настаняване не били сключени с възрастните хора, а с трети лица, за което има още една глоба от 4500 лв. И двете санкции не са платени и са пратени на НАП за принудително събиране.
През януари фирмата е поискала да се поднови лицензът им и са направени нови проверки в Девня и Варна. Там “А 2017” предоставя резидентни социални услуги за възрастни хора, за пълнолетни с деменция и с психични разстройства.
В домовете обаче липсвали както материална база, така и нужните специалисти. В дома във Варна са настанени хора с различни заболявания. Освен това не се извършвала социална работа с хората. Задоволяват се единствено основни нужди - хранене, помощ при тоалет, прием на лекарства и съдействие за получаване на медицинска помощ.
“Св. Георги” обаче продължил да работи и без лиценз, установила през март Агенцията за качество на социалните услуги. Тогава агенцията сезирала Върховната административна прокуратура, Върховната касационна прокуратура и окръжните прокурори, както и здравни инспекции във Варна и Пловдив. Освен това сигнали са пратени и до областната дирекция по безопасност на храните, Инспекцията по труда и община Варна. В Закона за социалните услуги обаче не е упоменато кой може да затвори дом и как се координират институциите.
“До момента не беше постъпвала подобна информация при нас. Това е повод да се самосезираме и да бъде извършена проверка и в тази насока”, коментира вчера окръжният прокурор на Варна Красимир Конов. Той прехвърли вината на Агенцията за качество на социалните услуги, която нямала структура във Варна, а само 76 служители за цялата страна.
Друг проблем за прокурор Конов била липсата на обучен персонал в домовете за хора с психични заболявания, които често са агресивни. Според неофициална информация само във Варна и областта функционират близо 140 такива частни хосписа, като поне половината са нелегални. Според регистъра на АСП във Варна има над 500 частни социални услуги.
До края на април са лицензирани по новия закон само 409 доставчика на социални услуги
с 1191 услуги. Към края на 2021 г. анализ показа, че едва 35% от досегашните доставчици са поискали нов лиценз, разказа пред Нова тв служебната зам.социална министърка Надя Клисурска.
Преди прелицензирането социалните услуги бяха 4000, а годишният им оборот бе около 200 млн. лв., показа разследване на “24 часа” от лятото на 2021 г.
287 проверки, от които 135 на частни доставчици, са направили от началото на 2022 г. от Агенцията за качество на социалните услуги. 4 частни доставчика са били санкционирани с между 3000 и 7000 лв., като тук не влиза домът във Варна.
До момента са открити 5 фирми, които предоставят социални услуги без лиценз. Два от актовете за такова нарушение са издадени срещу А 2017.
Неправилно сключени договори с пациентите, лоша хигиена, липса на персонал, сгради без пожароизвестителна техника са останалите нарушения, открити от агенцията.
Тотално неизвестен на социалните в Бургас се оказа пък тамошният дом на А 2017. Той се казва “Дом Бургас”, а в сайта му е посочено, че предлага продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар, и специфични грижи за лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми. Намира се на ул. “Индустриална 1” и на сайта му са публикувани няколко удостоверения на името на фирма А 2017 ЕООД.
В Бургас има само един общински дом - “Цвета и Анка Върбанови”. Той разполага само с 32 места. В града има още един дом за възрастни, но частен, а в сградата на УМБАЛ - Бургас, се намира отделение за долекуване, което играе ролята на хоспис. Дневната такса в него е 70 лв. на човек. В Черноморец и край Поморие са разположени хосписите на медика д-р Димче Миладиновски. На територията на Бургаска област държавни домове за възрастни има в Карнобат и селата Ясна поляна и Факия.
Домът в село Ясна поляна край Приморско е за възрастни с физически увреждания, а финансовата му издръжка се осигурява от Министерството на здравеопазването. Преди няколко години по спешност бе ремонтирана котелната система на дома, след като авария едва не предизвика сериозен инцидент. Домът за възрастни с умствена изостаналост в село Факия е разкрит през 2007 г. В него се приемат пълнолетни лица над 18-годишна възраст с умствена изостаналост. Домът в Карнобат е от семеен тип, за възрастни и хора с деменция.
Според началника на регионална дирекция “Социално подпомагане” Снежана Атанасова не са получавани сигнали за нелегално работещи хосписи.
Опасни старчески домове има и в други райони на страната, въпреки че Варна е Меката на тези услуги.
Пловдив бе на косъм от трагедия
на 30 август м.г. в частен старчески дом, разположен на 5-ия и 6-ия етаж в бившия хотел “Дунав”. 60 възрастни бяха изнасяни на ръце от пожарникарите тогава.
В Пловдив и областта има доста домове за възрастни, но повечето са частни. Интересът към тях е голям. Хосписите обаче са кът. Във втория град на България има само един, също частен, и се намира в сградата на Транспортна болница под наем. Дневната такса е 60 лв.
Частни домове за възрастни има в район “Тракия”, както и в близките села Марково, Брестник, Ягодово, Цалапица. Според запознати месечната такса на човек е над 800 лв.
Един хоспис приема тежко болни хора за долекуване и палиативни грижи във Великотърновска област. Той е в бившата хирургия на закритата болница в Елена и разполага с 25 места, в него болни старци от Елена и от съседна Златарица ползват облекчения от таксите за сметка на общинските бюджети. Скоро ще бъде открит и център за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с още 15 легла.
В района има и два частни дома в селата Дичин и Драгижево, които били лицензирани. Техните такси са 1300 - 1700 лв. на месец.
Единственият дом за цялата Смолянска област пък е в Мадан. Открит е през 2004 г. по програма ФАР. През септември 2008 година, когато приключва финансирането му по проекта, се издържа от бюджета на общината и от внос от всеки домуващ. От м.г. е на държавна издръжка.
810 чакат на опашка за държавен приют, дават 70% от пенсията
Болни старци висят повече от година в психиатрии заради липсата на места в домовете
Общо държавните домове за стари хора са 82
Около 810 българи чакат за място в държавен старчески дом. Общо домовете за стари хора са 82, в тях са настанени 4009 души. Техният капацитет е за 5598 души, показва справка на Агенцията за социално подпомагане.
Свободни места обаче има само в приюти в много малки населени места, а повечето възрастни хора чакат за места в големите градове.
Таксата за престой в държавен или общински старчески дом зависи от доходите на възрастния човек и е в размер на 70% от пенсията. Същата е таксата и за възрастните с физически или сетивни увреждания, а за тези с психически и умствени проблеми е 80% от пенсията им.
Остатъка от пенсията възрастните харчат за каквото решат.
Най-голяма е опашката за домове за хора с психически разстройства, умствена изостаналост и деменция. В момента има около 50 такива приюта. Част от чакащите са били лекувани в психиатрична болница повече от година, но не могат да бъдат изписани поради липсата на жилище, на близки или роднините им не желаят да се грижат за тях.
Заради такива случаи държавата предвижда да въведе междинни здравно-социални услуги между болниците и старческите домове. При постъпването на самотен възрастен в лечебно заведение медиците ще сигнализират дирекциите “Социално подпомагане” за човек в нужда. Така още докато човекът е в болница, социалните ще търсят къде да го настанят. Възрастните хора представляват една от най-големите групи лица с потребности от социални услуги и съответно ангажират голяма част от ресурсите. Поради прогресивното застаряване на населението в България тази тенденция ще се засилва през следващите години. Сега възрастните българи избират домовете най-вече защото нямат пари да оцеляват сами. Сред другите причини е липсата на междинни алтернативни услуги в домашна среда. Голяма част от тези, които са запазили способността си да водят самостоятелен живот у дома, имат здравословни проблеми, които прогресират с възрастта. Често се стига до сетивни, физически или други увреждания, анализират експертите. Затова трябва да им се осигурят адекватни услуги, съобразени с влошеното общо здравословно състояние и наличие на увреждания, без да е задължително да ходят в дом. Друг сериозен проблем е, че в България липсват достатъчно места за палиативни грижи и хората ги търсят в домовете за възрастни. “Това показва необходимост от развиване на специфични услуги, насочени към грижа за стари хора в невъзможност за самообслужване поради влошено общо здравословно състояние”, казват социалните. С новите услуги трябва да се предотвратят самотата и изолацията. Затова ще се изграждат дневни центрове, такива за социална рехабилитация, както и мобилни услуги. За възрастните с хронични заболявания и трайни увреждания също ще се осигурят домашни медицински грижи, както и помощници за бита.
Хосписите предлагат медицински грижи, домовете - социални
Хоспис и старчески дом често пъти се бъркат, но всъщност са различен тип услуги. Първият е лечебно, а вторият - социално заведение. Хосписът се лицензира и контролира от Министерството на здравеопазването, а домът - от социалното министерство.
Докато в дома за възрастни услугите са социални и се полагат грижи за възрастни хора, в хосписа грижите са най-вече медицински. Там работят лекари, медицински сестри, рехабилитатори и санитари болногледачи. Те оказват грижи и за тежко болни хора, нуждаещи се от инжекции, пускане на системи, лекуване на рани и други здравословни проблеми.
За разлика от хосписа, в дома за възрастни грижите са по-скоро при къпане, хранене, обличане, слагане на памперси. Доста често нуждаещите се от помощ са със затруднено придвижване или са инвалиди поради напредване на възрастта. В дом за възрастни хора може да постъпи и човек, който не е със заболявания, но е самотен или за него не се грижат близки.
В хосписите пък постъпват и млади пациенти, които имат здравословни проблеми. Сред разликите между двете заведения са, че в хосписа пациентите не могат да останат за дълго време, както в дома. Лечебното заведение също така може да няма сграда, която да се обитава, тъй като е възможно да осъществява грижи само по домовете.
Ако хосписът има сграда, към него се разкрива и медицински сектор, в който може да се разкрие лаборатория за рутинни изследвания, ЕКГ и др. В жилищната му част не трябва да има повече от две легла в стая. Пациентите се приемат, след като са насочени от лекар, който дава писмено становище за приемане. Ако те не са здравноосигурени, плащат услугите, които получават.
“Трябва да се прави разлика между хоспис и дом за възрастни”, обясни шефката на РЗИ д-р Сийка Димчева. Едното е лечебно заведение със сестри и санитари, а другото е социално и между двете няма нищо общо”, каза тя.
“Някои от частните старчески домове злоупотребяват, като уверяват близките на възрастните, че са хосписи. Това обаче не е така. На територията на Пловдивска област има само един хоспис”, натърти д-р Димчева.
“На практика всеки старчески дом - независимо държавен, на управление на общините или частен, предлага идентични с хосписите услуги. При нас в дома в Търново има отделение за лежащо болни. Хора, които наистина са постоянно на легло, изискват 24-часова и социална, и медицинска грижа и като цяло аз не виждам по какво се различават. Въпросът е, че едното се води лечебно заведение и те са под организация, ръководство, финансиране през МЗ, а това, което ние предоставяме, си е тип социална услуга и преобладаващ е социалният модел. Но така или иначе в отделението за лежащи имаме случаи, които са наистина хосписни - абсолютно зависими от грижа”, обясни шефката на социалната дирекция на Велико Търново Росица Димитрова, която е и бивш зам. социален министър.
