За всички Иван Славков-Батето ще си остане спортен шеф №1 в историята на България. За други е директор №1 в историята на БНТ. За трети бе №1 във филателията, а за приятелите си остана завинаги бохем №1.
Защото, където бе Батето, там бе и шоуто. Невероятен ерудит, с уникален подход към хората. Използваше връзките си винаги за добро. В цял свят го уважаваха и всички се съобразяваха с него.
Загуби обаче само две битки в живота си,
които му струваха всичко. Първата бе с Би Би Си и скандалния филм “Да купиш игрите”. Той го извади от всички сфери на спорта, като това стана не без помощта на хора, които му се кълняха във вярност. На първо място е бившият вицепрезидент на МОК Владимир Смирнов, който скри, че е знаел за срещата на Батето с мними бизнесмени, които искат Лондон да спечели домакинството през 2011 г. А другите бяха над 20 членове на комитета, които предпочетоха да отидат на пазар в Сингапур, но не и да го подкрепят в залата. Дори да бяха гласували “въздържал се”, Жак Рох никога нямаше да събере необходимото мнозинство, за да изгони един пожизнен член на комитета.
И втората бе с един рядък черноморски вирус, който пипна през 2011 г. в любимия Несебър, където бе при приятели с последната си съпруга Валя. Усилията на лекарите в Правителствена болница не успяха да го спасят и той издъхна на 1 май, точно 10 дни преди 71-ия си рожден ден. Тогава мнозина пропуснаха, че рухна един от митовете за Славков. За пияницата. Черният му дроб се оказа напълно здрав. Защото имаше един любим номер. Да напълни малко уиски чашата си с лед. След което с часове да забавлява публиката, а заради топящите се бучки тя оставаше пълна. И за страничния наблюдател изглеждаше, че на вечер изпива язовир “Искър”.
Иначе преживя и уволнения, и арести, и отнемане на
паспорти след демокрацията. Иван Татарчев бе твърдо решен да се разправи със зетя на Тодор Живков. Срещу Батето тръгна цялата държавна машина. Ходеха да мерят размерите на вилата му, тарашеха апартамента му, колекциите му. Накрая в типично мафиотски стил разпродадоха най-ценните му оръжия, които потънаха в частни колекции, а по документи се водеха унищожени.
Но главният прокурор най-накрая бе принуден да се предаде и да поиска прошка. И Батето му я даде. Дори в последните години от живота им станаха нещо като приятели с Иван Татарчев.
Единствената идея, която Славков не успя да реализира е да докара зимна олимпиада в
София. И отново заради гадни предателства. И различни зависимости. Особено болезнена е тази от Лилехамер за игрите през 1994 г. Когато неговият близък приятел Хуан Антонио Самаранч, тогава президент на МОК, се хваща на въдицата на норвежците, че ще му дадат Нобеловата награда за мир. И за една нощ преобръща сигурната победа на София. Ако проектът на Батето се бе реализирал, то сега щяхме да разполагаме с едва ли не магистрала
до Боровец през Ярема, а не с път, който постоянно е затрупан от свлачища през Пасарел. Столицата щеше да има няколко пързалки, а не само две. Шанци, стадиони и дори улей за бобслей и шейни. Но всичко пропадна.
Бащата на Батето - Борис, е известен столичен лекар. Иван обаче записва ВМЕИ “Ленин” и завършва култовата специалност “Двигатели с вътрешно горене”. Спортната му кариера е във водната топка, като започва от “Септември”, след което играе в ЦСКА и “Академик”. Твърд национал, но единствено защото играел с лява ръка, както обичаше да се шегува той.
Едва на 25-годишна възраст остава вдовец, след като първата му съпруга стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет Ил-18Б на авиокомпания ТАБСО край Братислава по линията София - Прага. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на вестник “Труд” и в “Работническо дело”.
През 1968 година Иван Славков сключва брак с Людмила Живкова – дъщерята на Тодор Живков. От 1972 до 1982 година е генерален директор на Българската национална телевизия. През май 1971 г. се ражда синът им Тодор Славков.
В края на 70-те е ръководител на футбола в “Левски-Спартак”.
След смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. Тодор Живков рязко прекъсва отношенията си
с Иван Славков, към когото и преди това се отнася с неодобрение, заради разпуснатия му начин на живот. Славков напуска резиденция “Бояна”, където живее дотогава, и се установява със сина си в апартамента си в центъра на булевард “Толбухин” до Спортната палата. След промените жилището ще бъде продадено на хазартния бос Васил Божков.
От 1982 г. е председател на БОК. През 1987 г. става пожизнен член на МОК на сесията в Истанбул, където сменя генерал Владимир Стойчев. В разни периоди е бил член на комисии на МОК - за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска солидарност, апартейд и олимпизъм.
През 1995 г. бе избран и за президент на БФС,
като надвива Христо Данов, който се смяташе за сигурен победител. Пада от поста едва след скандала с Би Би Си след загуба от Борислав Михайлов. Бе един от най-близките приятели на бившия президент на ФИФА Сеп Блатер, който единствен открито го подкрепи при изключването от МОК.
