Основната част е по проекти, които ще обявяват общините, като 10 големи имат да харчат 1 млрд.
Около 7 млрд. лв. ще раздвижат строителството в следващите години. Отпускането на част от средствата започва още през 2022-а и ще засегне пряко общините. Това показва прегледът на новата Оперативна програма “Развитие на регионите” и различни проекти на регионалното министерство. В сумата от 7 млрд. лева не влиза планът за възстановяване и устойчивост, нито евентуалното следвоенно възстановяване на Украйна, което се очаква отчасти да се финансира от европейски фондове и в което със сигурност ще се включат и български строителни фирми.
Парите, чието отпускане предстои най-скоро – може би още до края на април, са
500 млн. лв.,
които МРРБ
дава чрез
преструктуриране
на собствения
си бюджет
Те са само за ремонт на четвъртокласни пътища – половината от сумата, и за ВиК проекти в общини с население между 2 хиляди и 10 хиляди души за останалите 250 млн. лева.
Критериите за кандидатстване от страна на общините ще бъдат публикувани следващата седмица, като се предвижда да бъдат по опростена процедура.
При пътните проекти става дума за пътища, които не са ремонтирани от десетилетия. За да получат финансиране за тях веднага, общините трябва да имат проектна готовност, издадени разрешения за строеж и проведени обществени поръчки за избор на изпълнител. Целта е да се възползваме максимално от строителния сезон, който започва, и ремонтите да приключат още тази година, каза вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов.
Той уточни, че след изчерпване на проектите с избран изпълнител и разрешение за строеж ще се продължи с приемането на нови. Те ще се финансират, когато достигнат пълната готовност, тоест имат избран изпълнител и налично разрешение за строеж.
Още преди две седмици заместникът на Караджов Явор Пенчев каза, че в министерството вече са постъпили проекти за ремонт на общински пътища за над 1 млрд. лв.
Тяхното изпълнение обаче ще стартира по-скоро през втората половина на годината, когато
се очаква да
заработи новосъздаденият “Фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор” (ФИПО). Индикативната му стойност засега е 1 млрд. лв., но е възможно след актуализацията на бюджета да бъде увеличена.
Фондът ще финансира развитие и модернизация на пътната и ВиК инфраструктурата, публична общинска собственост и благоустрояване на градската среда. Той е отворен за всички 265 общини в страната.
Също през втората половина на 2022 г. се очаква
да стартира
новата
регионална
оперативна
програма,
като два от приоритетите на обща стойност 3,6 млрд. лв. са директно насочени към 50 общини и са свързани със строителство.
10 от тези 50 общини са отделени в първата приоритетна ос, наречена “Интегрирано градско развитие”, която е за 1 млрд. лв. Десетте големи общини, които си разделят този ресурс, са групирани в 4 клъстера.
Разпределянето на парите
съществено
се различава
от досегашните оперативни програми. При тях се изискваше общината да кандидатства, да докаже необходимостта от проекта и да го съфинансира, за да получи одобрение.
По новата от съответната община се изисква да има предварително разработен и приет интегриран план за развитие до 2027 г., който да е гласуван от съответния общински съвет. Повечето български общини вече са направили това, казаха от Националното сдружение на общините в Република България.
В рамките на всеки клъстер ще има състезание между общините, т.е. една от тях може да получи повече средства за сметка на друга. Може обаче да се явяват и с общи проекти.
Става дума за инфраструктура за бизнес и предприемачество, включително изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове. Допустими за финансиране са също санирането на обществени и жилищни сгради, включително и изграждане на системи за отопление и климатизация, инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо. Допустими проекти са също тези за зарядни станции за електромобили.
Пътищата, за които общините могат да получат пари, трябва да са I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те общини, но да са извън европейската пътна мрежа.
Другата приоритетна ос - “Интегрирано териториално развитие на регионите”, е
за 2,5 млрд. лв.,
за които могат
да кандидатстват
40 общини
Може обаче да участва и някоя от десетте големи общини, ако има за партньор от 40-те малки.
По същество допустимите проекти са същите както в първата приоритетна ос, различното е, че за първи път кандидати може да са не само общините, но и граждански сдружения, неправителствени организации и дори частни фирми. При оценяването на проектите ще се гледа те да имат максимална обществена подкрепа, а когато предложенията се правят съвместно от две или повече страни – примерно община и НПО, те ще се оценяват по-високо.
Към тази сума от 5,1 млрд. лв. трябва да се добави и това, което отпуска бюджетът за пътно строителство и поддържане на пътищата. а за тази година то е 2,8 млрд. лв. При това изобщо не става дума за онези 1,1 млрд. лв. за стари задължения към пътните фирми, чието изплащане е под въпрос.
“Според мен сумите може да излязат и по-големи, защото има и други оперативни програми, които предполагат строителството, а и половината от дейностите в Плана за възстановяване и устойчивост са свързани с него. Но не това е важното, а фактът, че надделя европейското мислене, което още в началото на пандемията очерта строителството като един от моторите, които ще измъкнат Европа от кризата през следващото десетилетие”, коментира изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов. Той подчерта, че тези средства трябва да се изразходват разумно, за което трябват големи промени в закони и правилници, така че да се изпълнят целите на Зелената сделка и парите да се инвестират в дейности с висока добавена стойност.
