50% от сумите, които държавата дължи на пътностроителните фирми, т.е. 600 млн. лв., ще се платят от пътната агенция сега, а останалата половина, която е на стойност 520 млн. лв., ще се плати след като договорите бъдат гледани от антикорупционната комисия на парламента. Проект за такова решение на парламента е внесъл депутатът от ПП Настимир Ананиев. То бе гледано и гласувано от бюджетната комисия на парламента днес, а по-късно ще се гледа и от правната комисия. Това е същият проект, за който съобщи вчера премиерът Кирил Петков по време на среща с превозвачи на гара Яна и повтори тази сутрин в началото на правителственото заседание. Решението е включено в дневния ред на парламента за утре.
Парите ще се платят от бюджета на АПИ, защото те са предвидени там. Предмет на дискусия в бюджетната комисия стана обаче казусът с изплащането на втората част от парите, тъй като комисията по противодействие на корупцията няма правомощия да се меси в действия на изпълнителната власт, особено по търговски договори.
„Трябва стриктно да се придържаме към законите, не може да допускаме да оправим една несправедливост по незаконен начин“, каза депутатът от ДПС Йордан Цонев. Теменужка Петкова от ГЕРБ попита колегите си от комисията кой от тях би се подписал под документ, който установява кой договор е изпълнен и кой не, и колко пари трябва да се платят. „Ние нямаме такава квалификация, едва ли някой от вас ще се подпише под такъв документ“, каза тя.
Вицепремиерът Гроздан Караджов обясни на депутатите, че договорите за текущ ремонт и поддръжка са редовни, те са сключени по ЗОП, били са обжалвани навремето, съдът ги е потвърдил и са влезли в сила. Някои от договорите изтичат чак през 2024 г.
По договорите никога не е имало авансови плащания, сега също няма. „От цялата сума 132 млн. са за мантинели, знаци и маркировка – за тях спор не може да има, това е типичен текущ ремонт. Тъй като тях ги приемаме за извършени, затова предлагаме тях на 100% да се платят“, каза вицепремиерът.
Проблемът обаче е, че в рамките на тези договори са възлагани дейности за над 3 млрд. лв., което е над 4 пъти повече от обема на договорите. Имало е работна група назначена със заповед на служебния премиер Стефан Янев миналата година, която е установила, че е надвишен размерът на договорите и следва да се прекрати всякакво възлагане по тях. Препоръчва така също да се прекратят от 1 октомври тези договори. Въз основа на този доклад АПИ прекратява договорите, но от 30 юни 2022 г., като дотогава по тях да се работи само по ограничен кръг дейности: аварийни ремонти и чистенето на снега. „Ние знаехме, когато дойдохме на власт, че имаме право само това да правим, Уверявам ви, че и само това сме правили“, каза Караджов.
Има правна несигурност, защото още юли м.г. е пуснат сигнал до прокуратурата за възможни извършени престъпления с това свръхвъзлагане. Прокуратурата е отговорила през декември, че няма престъпления. Ние обаче заедно с финансовия министър и втори път сме уведомили прокуратурата за евентуалната законност на тези свръхвъзлагания.
„Затова се обърнах към парламента, защото аз с едната ръка трябва да уволня ръководството, а с другата да възлагам дейности, защото иначе подлагам на риск живота и здравето на пътуващите по пътищата. Защото много ремонти са замразени“, каза Караджов.
