На последното заседание на българо-македонската комисия е договорено съвместно честване за цар Самуил
Македонски историк: Не определяме националността и етническата принадлежност на личности, живели преди 10-11 века
Задава ли се нов рунд от историческата битка Скопие-София - този път за личността на Крали Марко?
На 12 и 13 май в София е поредното - 19-о, заседание на българо-македонската комисия по исторически и образователни въпроси. Тогава ще се разглежда съдържанието на учебниците от XIII-XIV век и се очаква обект на спор да е личността на Марко Мърнявчевич (около 1335-1395), известен като Крали Марко, сподели участник в комисията.
В този период след смъртта на сръбския владетел Стефан Душан обширната му държава започва да се разпада. Формират се малки феодални държави, една от които със столица днешния македонски град Прилеп е управлявана от Крали Марко, познат като средновековен крал на Прилепското кралство.
Има достатъчно документи от хронисти, че тези малки княжества са населени с българи, управлявани от български князе и крале. За българския произход на Крали Марко говори и това, че самият той се подписвал като “трети цар на България”.
В същото време Скопие определя Крали Марко като “последниот крал на Македония”, а сърбите - като “сръбски крал”. Очакват се сериозни спорове между нашите и македонските историци и е интересно дали ще постигнат съгласие около този период и личността на легендарния Крали Марко.
Последното заседание на комисията в края на миналата седмица в Скопие е протекло в добронамерен дух от двете страни.
“Срещата протече в позитивна
атмосфера на
отворен диалог и
обмен на мнения
по отношение на позициите и гледните точки на двете страни по интерпретациите на миналото през XI и XII век”, съобщиха от външното ни министерство. Има напредък в работата, тонът вече е по-спокоен, няма напрежение, категорични са нашите участници.
Договорено е съвместно честване на цар Самуил, една от личностите, предизвикваща спорове. В македонските учебници по история обаче държавата на Самуил е представена като “македонско царство”, а историците в Скопие са държали евентуално да се промени формулировката на “независимо” царство.
Още преди 3 г. постигнахме съгласие, че владетелят е “продължител на българското царство”. Държа да подчертая, че ние не решаваме нищо, а предлагаме промяна в учебниците. Дали това ще стане и кога - е решение на други. Сега нямахме някакви особени спорове и достигнахме до общи изводи за богомилството.
За Охридската архиепископия също имаше спокойна дискусия, защото трудно може да се оспори, че е създадена с грамота от император Василий II като “Българска архиепископия, каза проф. Иван Илчев, член на съвместната комисия.
Разговорите на тази и предишната среща много се различават от предишните. Почнахме повече да си уважаваме становищата и това е много добър момент. Има конструктивна атмосфера и по-добра комуникация, което даде възможност да затворим този пакет за учебниците в Средновековието и ранния Османски период”, коментира пред скопската телевизия Сител македонският член на комисията Петар Тодоров.
Той допълни, че
не бива да
се очаква
“историците
да решават
политически
въпроси”
Преговорите с ЕС не зависят от нас. Комисията може да даде експертно становище, но не може да реши политическите проблеми. Ние само помагаме и тук приключва нашата отговорност.
Даваме препоръки до правителството и министерството на образованието и те решават за това какво ще пише в учебниците, допълни Тодоров.
Около фигурата на цар Самуил той обясни, че работата на историците не е “да бъдат регистратори и да определят националността и етническа принадлежност на хора, живели преди 10-11 века”.
Наша работа е как да подобрим учебниците, така че да имаме образование, което да не подтиква към разделение и омраза към други народи. Смятаме, че в учебниците има някои неща, които подтикват към расова омраза, вредящи, стереотипни погледи към другите народи.
Искаме да препоръчаме това да не се случва в бъдеще. Ако началото на преговорите зависи от исторически въпроси, мисля, че сме на много лош път, обясни историкът и категорично отрече директен натиск върху македонските членове на комисията от политици.
Призна обаче, че се формира мислене, че от комисията зависи началото на преговорите за членство на РС Македония в ЕС. В обществеността се създавал страх, че “нещо ще се продаде”, а всъщност комисията “адресира структурни проблеми, които имат отношение към добрите отношения”.
Все още не е дискутирана личността на Гоце Делчев.
До края на
годината трябва
да се проведат
още 4 срещи
Досега са дадени препоръки до двете правителства за общо честване на цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски.
В телевизионното предаване “360 степени” пък премиерът на РС Македония Димитър Ковачевски коментира възможността българите да бъдат вписани в преамбюла на конституцията.
Включването на българите, а тук не говорим само за българите, но и за хърватите и черногорците, ще премине през процедура на конституционни промени и това отнема повече време и този процес трябва да бъде подкрепен практически от всички политически партии, защото гласуването е с мнозинство от 2/3 от депутатите, каза Ковачевски и определи като “подробности, които може да се обсъждат” дали това да стане преди началото на преговорите.
