Ползват се подземни мазета, гаражи и пространства под стълбите на сградата
Едва 292 са годните бомбоубежища в страната от общо 734. Откакто избухна войната в Украйна, мнозина се питат могат ли да направят такова у дома.
Възможно е, стига помещението да е под земята. Такова може да бъде гаражът на кооперацията, мазе, а някои къщи имат и противоатомни помещения. Екип на “24 часа” си направи експеримент именно в такова.
То се
намира на 5
метра под земята
Така хората в него биха били защитени дори при срутване на сградата над скривалището. За целта използвахме помещение с размери 16 квадратни метра. В него сложихме легло, маса и столове. Занесохме и хладилник, който е полезен в случай, че човек го е страх и реши да се скрие не само от взрив, но и след това. Пренесохме и компактна готварска печка, която разполага с котлон и фурна с грил. Ако няма възможност скривалището да се оборудва с хладилник, храната трябва да е трайна, пакетирана или в консерви. Подходящи са картофите и зърнените култури.
Проблемът с прясната вода бе решен от екипа ни с наличието на бунар в помещението, което избрахме. Той е с дълбочина 2 метра. Затворен е с капак, така че в тъмното през нощта някой да не се спъне и падне. Водата е чиста и годна за пиене.
Ако някой е наистина притеснен и няма доверие дори на подобно помещение, но не му стига времето да отиде в бомбоубежище, то
под стълбището е
най-доброто място
за скривалище. Там има
допълнителна защита,
за да издържи тежестта
на самите стълби
Отделно няма какво да падне, тъй като в коридора, който е над земята, няма мебели и дори тухли, а само стълби и висок над 2,5 м таван и бетон.
В големите кооперации не е проблем човек да се скрие в подземния гараж. Най-безопасното място там е до колоните, които създават допълнително укрепление. Живеещите близо до мол могат да отидат в техните гаражи. Те имат предимство - разполагат с вентилационна система.
Ако бомбардировката ви завари у дома, отидете в банята. Там стените са укрепени с плочки, разчитате и на тези на пода на съседа ви над вашето жилище. Това създава по-сигурна защита от падащи отломки. Особено защитени ще сте, ако вашият комшия има вана. Тя ще забави евентуални падащи предмети. Същото важи и за душ кабината ви. Ако и вие имате вана, влезте в нея и се настанете така, че главата ви да се пада под стените на джакузито/ваната.
В новите сгради има и т. нар. противоземетръсни шайби. Това са стени, които са изградени с по-дебела арматура. Обикновено се разпознават по това, че са външна стена, съединена с вътрешна. Често са разположени в ъглите на сградите.
Хората, които живеят близо до метрото, могат да отидат там. Между 400 хил. и 600 хил. души ще могат да поберат 42-те метростанции. Нормата е до 4 души на кв. м.
Софийското метро е
най-сигурно при заплаха
заради високите изисквания
при строителството му
с изключение на пет надземни станции, които не могат да се ползват като бомбоубежища. Това обясни пред “24 часа” шефът на “Метрополитен” ЕАД проф. Стоян Братоев.
Отделно при необходимост като укритие може да се ползват и тунелите на метрото, които са общо 46 км. С тях метрото може да служи за бомбоубежище на общо до 900 000 души.
Най-дълбоките метростанции в София са на 32 м под земята, а най-плитките - на 3-4 м. Дълбочината на станцията обаче няма отношение към устойчивостта при бомбена заплаха. Важни са високите изисквания за устойчивост на конструкцията при земетръс, динамика и ударна вълна, които се спазват при строителството на метрото. Всички станции, независимо от дълбочината им, са изчислени да отговарят на тези изисквания.
“Всяка станция има елзахранване, вода и тоалетни. При необходимост във всяка от тях се включват два мощни вентилатора, като всеки от тях осигурява по 180 000 куб. м приток на въздух. Ако бъде прекъснато цялото електрозахранване в града, във всяка от станциите има акумулаторно помещение, чрез което се осигурява аварийно захранване за близо 72 часа”, уточни проф. Братоев.
Няколко от бомбоубежищата в страната са в подземията на жилищни сгради, най-вече блокове. За съжаление на живеещите там, повечето са негодни за употреба и дори ремонт. Причината е, че
от години са превърнати
от обитателите в складове,
задръстени са с боклуци,
често и са наводнени
заради тоталната липса
на поддръжка
Малкото, които все пак стават, се нуждаят от ремонт. От МВР вече добавят поправените в списъка с годни убежища. Той се обновява веднъж на две седмици.
Самите скривалища са разделени на 2 категории - бомбоубежища и радиационни укрития. Малко над 5% са бомбоубежищата у нас в добро състояние. Те са едва 31 от общо 551 и само в тях човек може да преживее 30 дни. Разполагат с вентилация, която вкарва по 200 000 куб. метра въздух за час.
В задоволително състояние - човек да се укрие от взрив, са 187 скривалища. Останалите са негодни, но 165 може да бъдат поправени. Това показват данните на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.
284 от бомбоубежищата са собственост на МВР. 202 са частни - повечето са на заводи за боеприпаси и подобни. Останалите са държавни или с неустановена собственост.
Освен с бомбоубежища страната разполага и със 153 противорадиационни укрития. В тях обаче човек не може да се скрие от взрив, а само от опасен въздух.
В София са над 70 процента от всички бомбоубежища и скривалища - 506. 112 от тях са в училища, а средната им квадратура е около 400 кв. м. Само
11 са годни да приемат хора
за 30 дни, 84 пазят от взрив
640 души могат да се поберат в бомбоубежище от 400 кв. м. Толкова е площта на скривалището в столичното 31-о училище. Създадено е през 70-те години на миналия век и се намира на 4 метра под земята.
За да се поберат толкова хора, те трябва да спят на двуетажните легла в укритието. Температурата е 17 градуса. Бомбоубежището разполага със специални врати, които изолират от ударни вълни и от радиация.
Стените са на два слоя, всеки дебел по 60 см. Армировката - металните пръти в бетона, е засилена. Скривалището има и две метални врати. Филтри пречистват влизащия въздух срещу радиацията.
И макар повечето бомбоубежища да са в различни сгради, има и такива, които са само с подобна функция. Едно от тях е “Обект 305” в столичния кв. “Слатина”. То е построено през 1938 г. от германци, които щели да пазят там архива си. След края на войната те се изтеглят, а архивът е пренесен в Москва, разказа експертът по Гражданска защита с над 30-годишен опит Начко Найденов, който според шефа на пожарната Николай Николов “знае наизуст скривалищата в България”.
Скривалището в “Слатина” разполага с вентилационна система, която при химическа или ядрена заплаха може да превключва на режим с пречистване.
Има питейна
вода, както
и резервна
В обекта, чиито тунели са разположени на 21 м под земята, има тоалетни, хранителни запаси, медицински пункт. Няма нужда от отоплителна или охлаждаща инсталация, защото под земята температурата на въздуха е постоянна - около 16 градуса.
Скривалището включва мрежа от тунели с пейки, но има и легла за болни или възрастни хора. Капацитетът му е около 600 души.
