През последните години Траян Бъсеску, колоритният бивш президент на Румъния, който беше отстраняван от поста си цели два пъти за десетгодишния си мандат, доста рядко се появява в светлините на прожекторите. В момента той е евродепутат, а основаната от него дясна Партия Народно движение (ПНД) не успя да влезе в парламента на последните избори през декември 2020 година, предаде БТА.
Вчера обаче Бъсеску отново влезе в новините, след като Върховният касационен съд окончателно потвърди, че бившият държавен глава е бил сътрудник на Секуритате - страховитата тайна полиция по времето на комунизма. Бъсеску винаги е отричал това и заяви, че ще предприеме необходимите юридически стъпки пред Европейския съд за правата на човека.
КОДОВО ИМЕ "ПЕТРОВ"
Траян Бъсеску печели два поредни президентски мандата и е държавен глава в периода от 2004 г. до 2014 г. Преди това е кмет на Букурещ и лидер на Демократическата партия. На президентските избори през 2004 г. печели срещу социалдемократа Адриан Нъстасе, а през 2019 г. побеждава друг социалдемократ - Мирча Джоана. Преди да влезе в политиката Бъсеску е бил капитан на кораб от търговския флот.
По време на президентските си мандати Траян Бъсеску стана известен с неспособността си да съжителства с правителства, в които участва Социалдемократическата партия. Това доведе до двукратното му временно отстраняване от длъжност, но не и до окончателен импийчмънт.
Като типичен десен лидер Бъсеску винаги се е разграничавал от комунистическото минало. Нещо повече, той е проверяван неколкократно от Националния съвет за проучване на архивите на Секуритате (НСПАС) и е получавал удостоверения, че не е бил сътрудник. Последното такова удостоверение е от 2014 г., а предишните - от 2002 г., 2004 г., 2006 г. и 2009 г.
През 2019 г. обаче Апелативният съд в Букурещ приема искане на НСПАС за констатиране на факта, че бившият президент е бил сътрудник на Секуритате. Според документите, предоставени от съвета, Бъсеску е подал две собственоръчно написани донесения през 1975 г. под кодовото име "Петров". На 23 март 2022 г. Върховният касационен съд отхвърля обжалване на Бъсеску и потвърждава решението на предишната инстанция.
ПРЕЗИДЕНТ-АНТИКОМУНИСТ
По ирония на съдбата Траян Бъсеску беше този, който нареди най-големия трансфер на архивни документи от разузнавателните служби към НСПАС, който беше извършен през 2007 г., отбелязва радио Свободна Европа-Румъния. А на 18 декември 2006 г. именно той осъди в реч пред парламента комунистическия режим в Румъния като "престъпен режим". Този жест на президента предизвика противоречиви реакции - от възхвала до обвинения, че използва миналото за политически ползи.
По време на процеса в Апелативния съд в Букурещ Бъсеску отрече да е сътрудничил на Секуритате. Той обясни, че по това време е бил на 21 години и не е знаел, че военното контраразузнаване е част от Секуритате.
"Никога не съм знаел, че имам тайно име. Едва когато ми дадоха двете бележки, полковник Тудор ми каза: Подпиши: Петров (...) Аз чак след Революцията разбрах за връзката на военното контраразузнаване. Мислех, че е служба, подчинена на командването на военноморските сили", обяснява Бъсеску.
Според съда Бъсеску, който тогава е бил студент в Института по мореплаване в Констанца, е издал двама колеги, като за единия от тях сътрудникът "Петров" твърди, че искал да избяга в чужбина. Това довело до отрицателно становище на Секуритате за назначаването на въпросния колега на румънски кораби, плаващи извън границите на страната.
ЕВРОДЕПУТАТ
Кариерата на политика Траян Бъсеску е белязана от множество постижения в международен план, включително присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. и ключово посещение в САЩ през 2011 г., довело до съществено засилване на двустранното сътрудничество, но и от редица спорни моменти, особено в отношенията със съседна Молдова. Бъсеску винаги е бил поддръжник на обединението на Румъния с Република Молдова. Тази идея обаче не се приемаше с отворени обятия от проруските президенти на бившата съветска република. Така през 2009 г. се стигна до сериозно напрежение между двете страни, когато молдовският президент Владимир Воронин обвини Бъсеску в намеса във вътрешните работи и подстрекаване антиправителствените протести в Кишинев.
Бившият румънски президент и съпругата му Мария получиха молдовско гражданство през 2016 г., но през 2017 г. тогавашният проруски президент Игор Додон стартира процедура за отнемане на гражданството му, а през 2018 г. Апелативният съд в Кишинев потвърди това решение. Румънските медии писаха тогава, че Бъсеску имал намерение да се кандидатира за президент на Молдова, след като изчерпал това свое право в Румъния.
През 2014 г. Бъсеску създава своята Партия Народно движение (ПНД), която печели 5,5 процента на парламентарните избори през 2016 г., но на тези през 2020 г. не успява да прескочи електоралния праг от 5 процента.
Бившият държавен глава, който остана само почетен председател на партията, бе избран за евродепутат през 2019 г.
ОТНЕМАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИ
След вчерашното решение на съда, потвърждаващо ролята на Бъсеску на сътрудник на Секуритате, се чуха призиви да подаде оставка от поста си в Европарламента. Те дойдоха от временния лидер на опозиционния Съюз за спасение на Румъния (ССР) Каталин Друла и от бившия лидер на либералите и настоящ председател на Силата на десницата Лудовик Орбан.
Според бившия председател на Конституционния съд Аугистин Зегрян, цитиран от агенция Медиафакс, съдебното решение има по-скоро морални последствия, отколкото юридически. По думите му няма никаква заплаха за мандата на Бъсеску като евродепутат.
Все пак вероятно решението ще доведе до някакви конкретни резултати и те са свързани с отнемането на определени привилегии на Бъсеску като бивш президент, коментират юристи, цитирани в. "Адевърул".
Съгласно закон от 2021 г. след решението на съда Бъсеску би трябвало да загуби правата, полагащи се на бивши държавни ръководители, включително безплатно ползване на протоколно жилище, месечен доход в размер на 75 процента от този на действащия президент, постоянна охрана от Службата за охрана и защита, както и автомобил, осигурен от същата служба.
Обявяването на Траян Бъсеску за сътрудник на Секуритате не беше неочаквана новина, след като от години местните медии на пропускаха случай да го нарекат с името "Петров". На фона на силно усложнената международна ситуация събитието получи далеч по-малък отзвук, отколкото би предизвикало няколко години по-рано. Но решението на Върховния касационен съд на Румъния, макар и по-скоро символично, напомни на много политици, че миналото не се забравя.
